Решение № 261668 от 11.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 11.03.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло

Д. при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 10761 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.05.2019 г. по гр.д. № 58997/76 г., както и решение от 31.10.2019 г., постановепо по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава на съда и отделението, а именно І ГО, 124 състав и решение от 17.06.2020 г., отново постановено по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ, досежно номера на делото и годината му, а именно гр.д.

№ 58997 от 2017 г., СРС, І ГО, 124 състав е отхвърлил предявените от П.Д.К., ЕГН **********,*** искове срещу ЧСИ С.Я., per. № 844 при КЧСИ, Район на действие СГС, гр. София, ул.“Д-р *******за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 8 979 лева - обезщетение за претърпени имуществени /2 979 лева/ и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия в изпълнително производство по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Осъдил е П.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЧСИ С.Я., per. № 844 при КЧСИ, район на действие СГС, гр. София, ул.Д- р *******сумата от 894 лева разноски в настоящото производство. Отхвърлил е молбата на „П.Д.К., ЕГН **********,*** за присъждане на разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца П.Д.К., ЕГН **********,*** с мотиви, изложени в нея. Счита, че издаденото решение е невалидно, като издадено от незаконен състав по друго дело. Същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по обстоятелства, незаявени в исковата молба. „Заявеният“ правен спор е дали ЧСИ е надвзел средства на ищеца чрез наложения запор от ответника, като няма значение дали ищецът си е искал парите и дали ответникът ЧСИ е искал да му го върне или не. Исковата молба е подадена на основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД-имуществени и неимуществени вмреди. В нея ищецът е поискал съдът да разглена начина на образуване на изп. дело № 2015844040124, като „частично незаконосъобразно“, доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели. Счита, че това оспорване следва да се разгледа по реда на чл.441 от ГПК, но СРС не се е произнесъл по този въпрос. Ищецът е оспорил запорирането на работната му заплата, като му е бил наложен запор с указание да се удържа половината от заплатата на длъжника/ищец, а след това „го е поканил да изпълни доброволно задължението си“. Счита, че имуществото му е било проучвано неоснователно, след като има безспорни доказателства за източника на средства на длъжника-работната заплата.

Съдът не е разгледал приложените от ищеца доказателства-определение № 16414 от 19.08.2015 г., от което е видно, че е разгледана жалба № 011369/26.02.2015 г. и жалба № 013949/17.03.2015 г., като по едната е отменено разпореждане на ЧСИ Я., с което той е върнал жалба № 009833/17.02.2015 г., а по другата жалба за обжалване на разноските, е върната на ЧСИ за произнасяне. Неоснователни са и действията на ЧСИ, установени с решение № 666 от 01.02.2017 г. на СГС, ГО по ч.гр.д. № 13741/2016 г. За тези неоснователни и противоправни действия ищецът е претендирал за внесените суми, ведно със законната лихва от датата на неоснователното връщане на жалбите. Първоинстанционният съд е счел, че тези доказателства не могат да ангажират отговорност на ЧСИ за сторените разноски във връзка с обжалване. Сочи, че всяко неоснователно действие на ЧСИ ангажира отговорност, доколкото е предизвикало вреди.

От доказателствата по делото е видно, че ЧСИ Я. е вдигнал запора чак на 08.08.2015 г. и това е стигнало до работодателя „Н.“ АД на 14.08.2015 г., като това е установено с определение № 12354 от 09.05.2017 г. на СГС по ч.гр.д. № 4255/2017 г. по жалба на П.Д.К. № 04630/23.01.2015 г.

Неоснователно му е надвзета сума от работната му заплата над 1600 лв., което говори за недобросъвестност от страна на ЧСИ. Във връзка с прекратяване на делото и надвзетата сума, ответникът е изпратил до длъжника съобщения, но П.Д.К. установил, че няма никакво прекратяване на делото и книжата, които били приготвени за прекратяване, още не са били готови. Това говори допълнително за недобросъвестност от страна на ЧСИ Я..

Сочи още, че по делото са налице доказателства, че длъжникът е оспорил начислените му от ЧСИ пропорционали и обикновени такси, но ЧСИ не се е произвнесъл по това възражение.

Съдът неправилно е приел, че длъжникът не е представил по делото искане за възстановяване на надвнесената сума. Към завеждане на исковата молба, делото не е било прекратено, не е имало изчислена сума, която би следвало да се поиска от длъжника/ ищец. Сочи още, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е допуснал исканата експертиза по въпроси, въведени още в исковата молба. По делото са приети основна и допълнителна експертиза, като вещото лице е дало невярно заключение, че сумата е била надвнесена по вина на работодателя на ищеца, а не по вина на ответника.

Ето защо, моли настоящата инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд като нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано и делото да бъде върнато на друг състав на СРС. В условията на евентуалност се прави доказателствено искане по допускане на нова ССЕ, която да отговори на поставени от въззивника/ищец въпроси още пред първата инстанция, както и на допълнителен въпрос, съобразно произнасяне от въззивния съд налице ли е частична незаконосъобразност при образуване на изпълнителното дело при представяне на ИЛ само от единия взискател Д. К., като другите двама взискатели са „конституирани по изпълнителното дело като взискатели без ИЛ“. Претендира разноски за настоящата инстанция. Оспорва разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, направени от въззивамия.

Въззиваемият ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 на КЧСИ, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, със съдебен адрес:***/надпартерен/, ап.** чрез адвокат А.Т. оспорва същата. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт И.Ц., със съдебен адрес:*** оспорва жалбата като необоснована и неоснователна.

Третото лице помагач З. „Е.“ АД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД от П.Д.К., ЕГН ********** срещу ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 на КЧСИ за сумата от 8 979 лева-обезщетение за претърпени имуществени /2 979 лева/ и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия в изпълнително производство по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Ищецът П.Д.К. твърди, че при ответника е било образувано изпълнително дело № 2015844040124, като начинът на образуване счита за „частично незаконосъобразно“, доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели, като счита, че това оспорване следва да се разгледа по реда на чл.441 от ГПК. Твърденията могат да бъдат обединени, като незаконосъобразни действия на ЧСИ, състоящи се във връщане без основание на подадени жалби, в неоснователно забавяне администрирането на подадените жалби и непроизнасяне по искане за изменение на разноските по изпълнението. В резултат на тези незаконосъобразни действия на ЧСИ, описани в исковата молба, ищецът търпи имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетение претенира по реда на чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД за сумата в общ размер от 8 979 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК от ответника ЧСИ С.Б.Я., в който е оспорил исковете.

Третите лица помагачи „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и З. „Е.“ АД не вземат становище по исковете.

Предмет на предявените осъдителни искове е вземането, претендирано от ищеца, в размер общо на 8 979 лева, представляващи имуществени и неимуществени вреди, във връзка е незаконосъобразни действия на ЧСИ - ответник по делото, по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., като посочените изпълнителни дела са приложени по делото. По делото е безспорно, че ищецът е длъжник по посочените изпълнителни дела, по които ЧСИ е наложил запор със запорно съобщение, получено от ищеца върху вземането на ищеца към неговия работодател „Нестле България“ за получаване на трудовото му възнаграждение.

От правна страна:

Неоснователно се явява твърдението на въззивника/ ищец, че процесното решение на първоинстанционния съд е невалидно, като издадено от незаконен състав по друго дело, като същото е и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по обстоятелства, незаявени в исковата молба.

Следва да бъде отбелязано, че липсва легално законово определение за нищожност на съдебно решение или друг вид съдебен акт, както в отменения ГПК, така и в новия ГПК-чл.270, ал.1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката на върховната съдебна инстанция е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. От данните по делото е видно, че става въпрос за допуснати от съда ОФГ, които съответно са поправени по реда на чл.247 ГПК с решение от 31.10.2019г., постановепо по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава на съда и отделението, а именно І ГО, 124 състав и решение от 17.06.2020 г., отново постановено по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ, досежно номера на делото и годината му, а именно гр.д. № 58997 от 2017 г.

Изводът е, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

Неоснователно се явява твърдението на въззивника/ищец, че „начинът на образуване на на изп. дело № 2015844040124, е „частично незаконосъобразен“, доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели. От данните по делото е видно, че изп. дело №

2015844040124 е било образувано по молба на адвокат Ц., упълномощен от тримата взискатели Х.Й., Х.Й.и Д. К./ с приложено пълномощно/ и издаден ИЛ на 29.10.2014 г . на основание чл.404, т.1 и чл.406, ал.1 от ГПК съгласно решение от 03.05.2010 г. по гр.д. № 45272/09 г. на СРС, ГО, 38 състав. В случая това конкретно изпълнително производство е било образувано въз основа на подадената молба за образуване на изпълнителното дело от пълномощника на тримата взискатели и въз основан на издадения изпълнителният лист/ ИЛ/, като е без значение за законосъобразността на образуваното изпълнително производство, че ИЛ е издаден в полза само на един от взискателите, след като те са отразени като такива в ИЛ.

ИЛ е издаден за сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за един адвокат по делото. ИЛ по присъединеното изпълнително дело изп.д.№ 20158440400934. е образувано отново на молба от пълномощника адв. Г.Н.Ц. и идаден ИЛ от

06.01.2015 г. за сумата от 255,32 лв. разноски по делото и сумата от 500 лв. разноски за въззивната инстанция. В този ИЛ взискател е само Д. Христов К..