Решение № 5001 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5001 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110168811 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу Д. Г. С. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 994,82 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.С., аб. № ., сумата от 22,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 184,86 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 08.02.2022г. и сумата от 5,06 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 08.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 9731/2022г. на СРС, 26 състав.

Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 9731/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответникът Д. Г. С. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание с твърдения, че не е собственик или носител 1 на вещно право върху топлоснабдения имот. Не оспорва количеството на доставена до имота топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за част от исковия период. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Д. (с предишно наименование „М.) не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на погасителната давност.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предмет на установяване в производството са вземания за цена на топлинна енергия и за цена на извършена услуга дялово разпределение, основание на договор за покупкопродажба на топлинна енергия за битови нужди. Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 128, том IV от 21.03.1978г. Главна дирекция за изграждане на С. при СГНС е продал на ответника Д. Г. С. новопостроено жилище № .“, на втори етаж в жилищен комплекс „Западен район“ с площ от 65,12 кв.м., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот, а и този факт се установява от представеното удостоверение за идентичност на адреси – л. 16 от делото. Ответникът е подал данъчна декларация за имота на 31.03.1998г., в която е декларирал, че е собственик на същия.

Отделно от това се установява, че същият е участвал в общи събрания на Е.“, гр. С., като собственик на самостоятелен обект в сградата – апартамент № 49, като протоколите от проведени ОС на ЕС за избор на фирма за извършване на услугата дялово разпределение от 2002г. носят негов подпис, който не е оспорен в производството. По делото е представено удостоверение от ГИС С., че многофамилна жилищна сграда с пет входа, отразена с идентификатор . в КККР –гр. С., попадаща в кв. 40 по плана на м. „ж.к. Р., има следния настоящ адрес: ж.к. „И.“, с оглед на което се установява идентичността между описания в договора за покупко-продажба от 1978г., в протоколите от проведени ОС на ЕС и списък на живущите на ул. „Г.“, вх. „В“ с процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 49, 2 находящ се в гр.С., ж.к. „И.. По делото не са налице твърдения, нито събрани доказателства за промяна в собствеността на имота преди процесния период, поради което съдът приема, че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период от м.05.2018г. до м.04.2020г. Отделно от това се установява, че за исковия период партидата на имота се е водила на името на ответника, като главните отчети за този период, съставени от трето за страните по продажбеното правоотношение лице, каквото е ФДР, са подписани и подписите не са оспорени от ответника. С оглед всичко изложено се установява, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Д. (с предишно наименование „М.), избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено през 2002г., видно от представения протокол от тази година и сключеният договор от 08.04.2002г.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност от 994,82 лв., поради което искът за цена на топлинна енергия се явява установен по основание и размер.

Неоснователни са възраженията за подаване на топлинна енергия до процесния имот в противоречие с чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, относно доставката на непоискана стока, както и с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, чрез която е транспонирана посочената от директивата норма, доколкото по делото се установи наличие на облигационна връзка между страните, по силата на която за ищеца е възникнало задължението да доставя топлинна енергия за битови нужди до абоната, а за последния – да заплаща потребеното количество, като от действията на ответника в изпълнение на договора (участвал е в ОС на ЕС за избор на ФДР, осигурявал е достъп за отчет на уредите в имота през процесния период) може да се изведе недвусмислено му желанието да бъде потребител и да получава ТЕ.

С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ, следва да се разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.

„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата на 24.02.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от 3

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Н. от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към датата на подаване на заявлението – 24.02.2022г. погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.05.2018г. до м.10.2018г. включително, като последното задължение от този период за м.10.2018г. е станало изискуемо на 16.12.2018г., като след отчитане периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.10.2018г. се е погасило по давност на 23.02.2022г., т.е. преди подаване на заявлението. Давността за вземането за м.11.2018г., чиято изискуемост е настъпила на 15.01.2019г., е спряла да тече на 13.03.2020г., като след възобновяването на нейното течение на 20.05.2020г., остатъкът от срока, неизтекъл до спирането, е изтекъл на 22.03.2022г., след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, поради което това вземане не е погасено по давност.