Определение № 4081 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4081 гр. София, 11.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607233 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. С.Г.Д., процесуален представител на Х. А. Ч. срещу Определение № 3601/10.09.2024 г., постановено от СРС, 122-ри състав по Частно наказателно дело № 20241110211959 по описа за 2024 година, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.08.2024г. на СРП, с което е прекратено досъдебно производство № 5378/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 38074/2023 г. по описа на СРП.

В жалбата се прави подробен разбор на доказателствата, излага се недоволство от действията на разследващите органи и се прави искане за отмяна на Постановлението на СРП, като се твърди, че Х. А. Ч. е измамен от А.И.П..

На 25.11.2024г. в съда е постъпила Молба от Х. А. Ч. в която се прави искане съдът да се запознае подробно със събраните материали на досъдебното производство от които жалбоподателят счита, че съдът ще установи, че разследването е непълно, еднопосочно. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е имал достъп до Баба Р., собственичка на имота, а същата била неадекватна, поради което не би могла да изповяда сделка. В заключение се прави искане за уважаване на жалбата от адв. Д. и отмяна на обжалваното Определение. Към жалбата е приложена електронна кореспонденция Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице и в посочените в НПК срокове/доколкото срокът е бил надлежно възстановен от СРС/. Разгледана по същество, същата е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.08.2024г. на СРП, прокурорът е прекратил досъдебно производство № 5378/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 38074/2023 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът е приел, че липсва съставомерно деяние, а по делото се установяват граждански отношения между страните, поради което е достигнал до извода, че не е установено извършено престъпление и е прекратил производството на това основание.

С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на прокуратурата е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния и намира доводите в жалбата и в допълнителната Молба, депозирана от Х.

А. Ч. на 25.11.2024г. за неоснователни.

Посоченото Досъдебно производство № 5378/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 38074/2023 г. по описа на РП - гр. София, е образувано на 10.11.2023 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК с постановление за образуване на досъдебно производство за това, че на 27.07.2023 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Х. А. Ч. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. По делото няма привлечено обвиняемо лице.

В своето постановление, прокурорът е извършил подробен анализ на доказателствата в следствие на което е достигнал до фактическа обстановка, споделена изцяло от СРС, както следва :

В средата на месец юли 2023 г. в гр. София свидетелят А.И.П. публикувал в интернет сайт OLX обява за продажба на ап. 23, находящ се в бл.

****, ж.к. „Дианабад“, гр. София, собственост на неговата баба Р. М.Т.

/нот.акт л. 5, том 1/. Последната съгласно приложено по делото копие на пълномощно /л. 41, том 1/ е упълномощила А. П. да извършва разпоредителни сделки с посочения недвижим имот.

Жалбоподателят Х. А. Ч. се свързал с А.И.П. и двамата се уговорили Ч. да посети апартамента за оглед. По време на огледа св. Ч. предоставил на св.

П. срещу разписка /л. 14, том 2/ сумата от 1 000 /хиляда/ лева капаро. Страните се уговорили, че в рамките на следващите 15 дни, П. няма да рекламира апартамента и няма да сключва предварителни договори с трети лица.

Двамата се разбрали също така, че ако се стигне до сключването на сделка, сумата от 1000 лева ще бъде приспадната от продажната цена, но ако не се стигне до сделка в посочения срок, капарото не се възстановява. В разписката изрично била отбелязана датата 11.08.2023г. като дата на която изтича 15 дневния срок, уговорен между страните.

След като получил сумата от 1 000 лева А. П. ги предал на баба си Р. Т..

В посочения срок обаче, жалбоподателят Х. Ч. не се свързал с А.И.П. и сделка не била осъществена. Междувременно св. Н.Х.Т. /майка на Х. А. Ч./ посетила 2 кантората на нотариус В.М.М. и поискала да се запознае с всички документи по нотариалното дело за собствеността на процесния апартамент. Нотариусът обаче отказал достъп до документите по силата на ЗННД. Т. поискала от А.И.П. сумата от 5 000 лева, която твърдяла, че била адвокатски хонорар, който нейният син, Х. Ч. й бил заплатил, но П. отказал да й ги плати. Ч. пък от своя страна си поискал обратно от П. сумата от 1000 лева, а П. се съгласил да му ги върне.

В хода на ДП била проведена очна ставка между П. и Ч., като свидетелят П. продължава да твърди, че е спазил уговорката и след като е получил капарото от св. Ч. е свалил обявата, но последният не го е потърсил повече, а вместо него Н. Т. започнала да пише на П., че следва да й плати сумата от 5 000 лева за правна услуга, която е оказала на сина си Х. Ч.. Свидетелят Ч. потвърждава, че П. му е предлагал да му върне капарото, но тъй като майка му Н. Т. е поела комуникацията с П. и го е представлявала като негов адвокат той предоставил на нея да уреди въпроса; Ч. пояснява, че в разписката е било отбелязано, че ако не се стигне до сделка капарото П. има право да задържи капарото. Ч. настоява обаче, че сумата от 1000 лева, която е платил на П. следва да му се върне, тъй като не се е стигнало до сделка с жилището, защото не са им били представени всички документи за имота и не са се разбрали с А.

П.. При очната ставка св. П. заявява, че в този момент за пръв път разбира, че Ч. и майка му са искали да им се предоставят документи за апартамента и потвърждава, че би върнал парите на Ч.. Ч. от своя страна настоява П. да му плати и разходите за адвокат в лицето на майка му Н. Т., като посочва, че не е наясно каква точно сума й е платил.

Проведена била и очна ставка между св. Н.. и св. А.. П., при която Т. заявява, че иска П. освен капарото от 1000 лева да й заплати и 1 000 лева адвокатски хонорар. П. от своя страна потвърждава, че е съгласен да върне сумата от 1000 лева капаро на Ч., но не и да плати претендирания от Т. хонорар.

Прокурорът е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително е отчел противоречията между показанията на разпитаните свидетели и е провел очни ставки с цел изясняване на фактическата обстановка. Същият е събрал всички необходими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Софийският районен съд е изложил мотиви в които е обосновал подробно, както фактическите си изводи, които съвпадат с установеното от СРП, така и правните си такива, а именно, че прокурорът правилно и законосъобразно е прекратил наказателното производство, доколкото са налице граждански правоотношения между страните, а не съставомерно деяние.

Посочената фактическа обстановка бе възприета в цялост от събраните гасни и писмени доказателства и доказателствени средства, подробно 3 анализирани и от прокурора и от СРС, като настоящият състав напълно споделя извършения доказателствен анализ, поради което и не намира смисъл да го преповтаря, като изводите на СГС от фактическа страна напълно съвпадат с изводите на СРС и СРП.

От правна страна :

С оглед на правилно установената фактическа обстановка, правилен е изводът и на СРП и на СРС от правна страна, че по делото не се установява да са извършени деяния, които да са съставомерни на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

За да е налице съставомерно деяние по престъпния състав, дефиниран в нормата на чл. 209 от НК е необходимо деецът да е извършил действия с които да е въвел в заблуждение пострадалия, респективно, да е поддържал заблуждението му и по този начин да му е причинил вреда. Не е така обаче в настоящия случай. Св. П. е разполагал с пълномощно, даващо му право да прехвърли процесния недвижим имот, спрял е от реклама апартамента и в уговорения между страните срок няма данни да е сключвал договори с трети лица, поради което е изпълнил направената между страните договорка.

Наведените от Ч. доводи, относно това, дали собственичката на имота Р. Т. е била в състояние лично да изповяда сделката е правноирелевантно, доколкото от една страна А.И.П. е разполагал с валидно пълномощно за прехвърляне на имота, но също и поради това, че между страните изобщо не е имало договорни отношения, свързани с продажбата на посочения имот, включително и не е бил сключен предварителен договор.

Между страните е имало само и единствено договорка, срещу сумата от 1000 лева /представляваща т. нар. стоп капаро/, св. П. да спре от реклама посочения имот и да не сключва договори с трети лица, до изтичане на уговорения между страните срок, което П. е изпълнил. Последващи правни действия между страните във връзка със сключване на предварителен договор или окончателен договор за прехвърляне на имота не са предприемани, поради което нито за А.И.П. нито за неговата баба – Р. Т. е възникнало задължение за сключване на договор с Х. А. Ч. за продажба на процесния недвижим имот.

Дали дадената от Ч. на П. сума в размер на 1000 лева подлежи на връщане, както и дали претенциите на Т. за заплащане на някакво дължимо се според нея адвокатско възнаграждение /при липса на Договор за правна помощ между нея и П./ са основателни, са все въпроси, които следва да бъдат разрешени от страните доброволно, а при невъзможност да сторят това, по реда на Гражданско процесуалния кодекс.

С оглед на изложеното, правилно и СРП и СРС са приели, че са налице граждански правоотношения между страните, но не и съставомерно деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и Определението на СРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3601/10.09.2024 г., постановено от СРС, 122-ри състав по Частно наказателно дело № 20241110211959 по описа за 2024 година, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.08.2024г. на СРП, с което е прекратено досъдебно производство № 5378/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 38074/2023 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5