Определение № 204 от 11.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Бургас, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600185 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на Мирослав Илиев, прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, против протоколно определение рег. № 1024, постановено в проведеното на 14.07.2026г. разпоредително заседание по НОХД № 868/ 2026г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Я. Д. Д., поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

В протеста се оспорва извода на съда за наличието на фактическо противоречие в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, а според прокурора дори да било налице такова противоречие, то не било основание за връщане на делото на прокурора, тъй като съдът разполагал с възможност да го отстрани при постановяване на присъдата.

Изложени са съображения, че настъпването на ПТП на пешеходна пътека, докато пострадалата пресичала улицата, не можело да се вмени във вина на подс. Д., тъй като това обстоятелство не фигурирало в представите на последния, когато оставил необезопасения автомобил без надзор и се отдалечил от него. Твърди се още, че допуснатото от Д. нарушение на чл.96 от ЗДвП и на чл.98 от ППЗДвП е осъществено на ул. „Въстаническа“, пред бл. 101, след който момент подсъдимият вече не управлявал автомобила и не можел обективно да въздейства върху неговата траектория, посока или скорост на движение.

Отрича се правомощието на съда да задължава прокурора да включва допълнителни факти в обвинението, и да повдига обвинение за по-тежко престъпление при условие, че в обвинителния акт е налице съответствие между включените в обвинението факти, събраните доказателства и дадената от прокурора правна квалификация. С такива съображения се 1 претендира отмяна на оспореното определение като незаконосъобразно и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Депозираното е писмено становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, с което частният протест се поддържа като процесуално допустим и основателен, тъй като не били налице констатираните от съда несъответствия и противоречия, и съответно липсвали основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Възпроизведени са подробни съображения, съвпадащи с аргументите в частния протест, и се предлага той да бъде уважен, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на делото по същество.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е и автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Поради това, протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен, макар не всички съображения на първата инстанция да се споделят от настоящия съд.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 868/ 2026г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано въз основа на обвинителен акт на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, с който против Я. Д. Д. от гр.Бургас е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.

„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.96 от ЗДвП и чл.98 от ППЗДвП, за това, че на 18.07.2024г. около 07.30 часа в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, на ул. „Въстаническа“, до бл.

101, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес Спринтер“ рег. № * **** **, собственост на „Дева Броудкаст“ ЕООД, нарушил правилата за движение по чл.96 от ЗДвП и чл.98 от ППЗДвП, като не взел съответните мерки, за да попречи на автомобила да потегли сам, като паркирал на път под наклон, като не задействал паркинг спирачката, не включил на ниска предавка при ръчна скоростна кутия, не насочил предните колела към бордюра при условие, че е имало такъв, и е напуснал пътното превозно средство без да вземе мерки то да не потегли само, като вследствие на това автомобилът е потеглил сам и блъснал пешеходката Гергана Пенева Каишева и вследствие на удара по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила поради вътрешна кръвозагуба вследствие съчетана травма на гърдите и опорно-двигателния апарат.

На първо място въззивният съд трябва да се съгласи с оплакванията в протеста, че първата инстанция е излязла извън пределите на правомощията си в указанията, дадени на прокурора по въпросите, кои факти следва да бъдат включени в обвинението, и какво следва да е правната квалификация на деянието. Съгласно изричните разпоредби на чл.127 т.1 и т.3 от Конституцията на Републиката, чл.46 ал.1 и ал.2 т.1 и т.3, и чл.246 от НПК, повдигането и поддържането на обвинение за престъпление от общ характер пред съда, което по необходимост включва селекция на фактите, обосноваващи извършеното престъпление, участието на дееца в него и правната му оценка чрез подвеждането му под конкретен 2 престъпен състав от специалната част на Наказателния кодекс, както и цялостния контрол върху хода и резултата от досъдебното производство, е изключителна компетентност и отговорност на прокурора. Действащата правна уредба, включително в стадия на разпоредителното заседание, изключва съдебната намеса във вътрешното убеждение на прокурора срещу кое лице, за какво деяние и с каква правна квалификация да повдигне обвинение, доколкото в противен случай би се стигнало до нарушение на принципа по чл.14 ал.1 от НПК. В дадения случай, предвид факта, че необезопасеният автомобил е самопотеглил и е ударил пострадалата, докато тя пресичала ул. „Въстаническа“ на пешеходна пътека, окръжният съд изразил становище, че правната квалификация на деянието е следвало да е по квалифицирания състав на чл.343 ал.3 б. „б“ от НК, а не по възприетата от прокурора квалификация по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК. Дори несъгласието на съда с обхвата на инкриминираните факти или с дадената им правна квалификация да е основателно, несъответствието (пълно или частично) между фактическото обвинение и дадената от прокурора правна квалификация не обосновава извод за допуснато при изготвяне на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК. При посочените в обвинителния акт фактическите елементи на обвинението, евентуално несъотвестващата им правна квалификация представлява нарушение на материалния закон, а не съществено процесуално нарушение.

Разграничението между двете е ясно очертано в разпоредбата чл.348 от НПК при формулиране на касационните основания. Така съобразно чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, докато съобразно ал.1 т.2 и ал.3 т.1 от цитираната разпоредба, нарушението на процесуални правила съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните правила на страните, ако не е отстранено, в какъвто смисъл е и легалната дефиниция на отстранимите съществени процесуални нарушения по чл.249 ал.4 т.1 от НПК. Изложените съображения мотивират въззивната инстанция да приеме, че евентуалното нарушение на материалния закон при правното квалифициране на инкриминираното деяние не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава никое от правата на подсъдимия по чл.55 от НПК, не нарушава изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК относно задължителното съдържание на обвинителния акт, и следователно не е сред регламентираните в чл.248 ал.1 т.3 от НПК основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Извън гореказаното, при изготвяне на обвинителния акт действително е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, и в този аспект съображенията на първата инстанция напълно се споделят от настоящия съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт е изрично посочено, че ударът между безконтролно движещото се превозно средство и пешеходката Гергана Каишева е настъпил на обозначена пешеходна пътека на ул. „Въстаническа“ пред бл.114 в ж.к. „Меден рудник“, при което автомобилът повалил и прегазил Каишева, прекосил кръстовището, преминал през тротоара и преустановил движението си намиращата се там растителност. В заключителната част на 3 акта, както и в последното по време постановление за привличане на Д. като обвиняем, като място на извършване на престъплението е посочена различна локация – на ул.

„Въстаническа“ до бл.101, т.е. там, където подс. Д. оставил автомобила спрян, но необезопасен, и се отдалечил от него. Налице е неопределеност във волята на прокурора и очевидно противоречие по отношение на задължителен обективен елемент на инкриминираното престъпление – мястото на неговото извършване, който недостатък реално ограничава правото на подсъдимия да научи фактическите измерения на обвинението, за да ангажира своевременна и адекватна защита.

В протеста се прави неудачен опит за защита на тезата, че престъплението е извършено на мястото, където подсъдимият е оставил спрения автомобил необезопасен в нарушение на задълженията си по чл.96 от ЗДвП и чл.98 от ППЗДвП, с аргументи, че след напускане на автомобила Д. не е извършвал никакви действия по управление, и не е могъл да въздейства на последвалото движение на превозното средство. Това становище на прокурора, обаче, противоречи на съдържанието на нарушените разпоредби на чл.96 от ЗДвП и чл.98 от ППЗДвП, които съдържат конкретни правила, насочени именно към избягване на опасността спряно и оставено без надзор необезопасено превозно средство да потегли самостоятелно и при неконтролираното си движение да причини смърт, телесни увреждания или имуществени вреди, какъвто е и изследваният казус. Случаят наистина разкрива определена специфика, доколкото от мястото на спиране, след отдалечаването на водача автомобилът потеглил самостоятелно, придобил постепенно ускорително движение по наклона на ул. „Въстаническа“ в посока към кръстовището пред бл.114, като изминал няколко десетки метра до мястото, където настъпил сблъсъка с пешеходката. Прокурорът изглежда не е съобразил в пълнота и с нужната задълбоченост характера и признаците на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК. Това престъпление е резултатно, и за неговата обективна съставомерност по този текст наличието само на извършено нарушение на правилата за движение не е достатъчно. Задължително е вследствие на нарушението на правилата за движение, и в причинна връзка с него, да е реализиран предвиденият в чл.343 ал.1 б. „в“ от НК престъпен резултат – причиняване на смърт. Не може да има спор, че резултатните престъпления са извършени (респективно довършени, ако престъплението е умишлено) на мястото, където е осъществен предвидения в закона престъпен резултат, а в случая това е станало на пешеходната пътека на пред ул. „Въстаническа“ пред бл.114, където Каишева е била прегазена от автомобила и е починала в рамките на няколко минути след инцидента. От тази гледна точка мястото, където автомобилът е бил спрян и оставен необезопасен, не е от решаващо значение при наличие на съставомерен резултат, настъпил на друго място, което именно е меродавно за обвинението по чл.343 от НК.

Настоящият съдебен състав се присъединява към становището на първата инстанция, че повдигнатото пред съда окончателно обвинение съдържа противоречиви твърдения относно мястото, където е извършено инкриминираното престъпление – задължителен елемент от обективната страна на деянието, което противоречие ограничава правото на подсъдимия да узнае фактическите параметри на повдигнатото му обвинение, а оттам и 4 правото му на защита в цялост. Внесеният за съдебно разглеждане обвинителен акт не отговаря на стандартите за формулиране на обвинението, установени в чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК и ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС, и с актуалното си съдържание не е годен да изпълни в изискуемата степен процесуалната си функция – да очертае ясно, еднозначно и изчерпателно предмета на доказване от гледна точка на установените в чл.102 от НПК задължителни елементи. Наред с това, установеното съществено нарушение на процесуални правила несъмнено е отстранимо по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 предл. първо от НПК. То следва да бъде преодоляно чрез законосъобразно повторение на опорочените процесуални действия – ново привличане на Д. в качеството на обвиняем с точно и еднозначно посочване на мястото на извършване на вмененото му престъпление, разпит на обвиняемия по новото обвинение, и ако не се налага друго – предявяване на разследването, последвано от осъществяване на правомощията на прокурора по чл.242 – чл.246 от НПК.