Решение № 347 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев при участието на секретаря Ани Ил. Давидова като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103745 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 1473/ 28.03.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Живот и здраве“ АД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 101 от 28.03.2023 г. по т.д.

№ 17/ 2023 г., с което касаторът е осъден да заплати на Н. П. И., И. П. И., С. С. И. и И. П. И. по 100 000 лв - допълнително обезщетение /към вече изплатеното от 20 000 лева/ за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния съпруг, баща и син П. И.

И., настъпила вследствие пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 23.02.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос при определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД длъжен ли е съдът да вземе предвид, че пострадалият е пресичал пътното платно на нерегламентирано място и в състояние на силно алкохолно опиянение и да отчете, че преимуществено това е допринесло за ПТП.

Съгласно установената практика /виж посоченото в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение № 18/ 17.09.2018 г. по гр.д.№ 60304/ 2016 г., IV г.о., ВКС/, намаляването на обезщетението по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД не представлява санкция за неправомерно 1 поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай, ако вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението, то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че двете вини са равнозначни, обезщетението се намалява поравно.

Освен тези два критерии, като критерий за намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент, трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Затова е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината.

От така установената практика произтича и отговорът на конкретния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в настоящето производство: при определяне на степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е длъжен да отчете обстоятелството, че пострадалият е пресичал пътното платно на нерегламентирано място и в състояние на силно алкохолно опиянение. Дали това преимуществено е допринесло за ПТП, е въпрос на конкретика на съответния случай, която изисква /съгласно установената практика/ комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на 2 пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина.

Обжалваното въззивно решение в частта му, определяща степента на съпричиняване, противоречи на установените с практиката на ВКС изисквания, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

От фактическа страна по делото е установено и страните на спорят, че на 23.02.2017 г. около 18,30 часа, наследодателят на ищците П. И. И. пресичал [улица]пред дом № в [населено място] и около средата на улицата бил блъснат от лек автомобил „П.“ ...., с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от Р. Д. С.. Към момента на ПТП в кръвта на пешеходеца било констатирано наличие на етилов алкохол в концентрация 2,56 промила, което е гранична стойност на средна към тежка степен на алкохолно опиване. Средната степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения във мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно се забавят реакциите, понижена е чувствителността за болка. В това състояние пешеходецът не е можел да възприема адекватно заобикалящата го среда, още повече в тъмната част на денонощието. Установено е също, че към момента на настъпване на произшествието пътната маркировка на улицата е била видима стандартна непрекъсната осева линия, без пешеходни пътеки или светофарна уредба. Времето било ясно, без наличие на мъгла или други явления, намаляващи видимостта. Пешеходецът бил ударен от лявата предна броня на автомобила, предния капак, предния ляв калник, предното обзорно стъкло и предната лява колонка. Дължината на осветения участък пред автомобила при включени къси светлини е била около 40 - 45 м и водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме пресичащия пътното платно пешеходец, макар пострадалият да е бил облечен с тъмни дрехи. Към момента на настъпване на произшествието пешеходецът бил предприел косо пресичане на пътното платно от северозапад към югоизток, той е можел да види автомобила включително и светлината от фаровете му, да спре на осевата линия и да изчака преминаването на автомобила, при което ударът би бил предотвратен. С присъда № 10/ 01.06.2018 г. по НОХД № 313/ 2017 г. на Силистренски окръжен съд водачът на лекия автомобил бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.21 ал.1 ЗДвП - управлявал автомобила с превишена скорост — 60 км/ч/, и по непредпазливост причинил смъртта на П. И., като му било наложено наказание лишаване от свобода. Виновният водач имал валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG.............., издадена от ответника. След постановяване на присъдата, на 06.08.2018 г., ищците подали застрахователна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на преживялата съпруга Н. П. И., на дъщерята на починалия И. П. И. и на родителите му С. С. И. и И. П. И.. По претенцията били образувани преписки и застрахователят изпратил на ищците уведомление, че е определил и превел обезщетения от по 20 000 лева на четиримата ищци, 3 като изрично посочил, че обезщетението е определено при значителен принос на пострадалия за настъпване на пътния инцидент и предвид липса на влязла в сила присъда, с която застрахованият в дружеството водач да е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. На 14.01.2019 г. Варненски апелативен съд с решение по ВНОХД № 292/ 2018 г. отменил присъдата на Силистренски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С присъда № 19/ 27.11.2019 г. по НОХД № 17/ 2019 г. на окръжния съд водачът отново бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му било наложено наказание, като след постановяване на решение № 197/ 03.06.2021 г. на ВКС по н.д.№ 762/ 2020 г. тази присъда влязла в сила. След влизането на присъдата в сила ищците предоставили на застрахователя всички материали от наказателното дело и поискали от него да определи окончателни размери на дължимите им обезщетения. На 09.07.2021 г. застрахователят ги уведомил, че първоначално определените размери на обезщетенията от по 20 000 лева отговаряли на претърпените болки и страдания и за дружеството не било налице основание за изплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди.

Видно от събраните по делото свидетелски показания, ищците преживели трудно смъртта на техния близък и много тъгували за него. Родителите му живеели на друг адрес, а през летните месеци отивали да живеят на село, но въпреки това се виждали много често и си помагали взаимно. Поради възрастта им се нуждаели от обгрижване, което основно поемал сина, който загубили при ПТП. Семейството било много сплотено и много държали един за друг. Дъщерята на починалия не пожелала да отиде на абитуриентския си бал /през май същата година/, защото не й било до веселба и радост. Успешно обаче положила кандидатстудентски изпит и със сълзи посветила този успех на починалия. Преживялата съпруга разчитала изключително на съпруга си, след смъртта му станала различна, изгубила лъчезарността си, не била същия човек.

По така установените факти страните не спорят, спорът е за размера на дължимото обезщетение, определено по критерия по чл.52 ЗЗД и за степента за съпричиняване /относно самото наличие на съпричиняване спор не може да има, тъй като ищците не са обжалвали първоинстанционното решение за частично отхвърляне на исковете им, а в него съпричиняването е установено/.

Относно размера на дължимото обезщетение касаторът възразява, че по делото не била установено наличие на силна емоционална връзка между ищците и починалия им родственик П. И.. Счита, че отношенията между тях са били типични като за всяко нормално семейство. Възражението е неоснователно, тъй като се опровергава от доказателствата по делото. Разпитаните свидетели дават показания за близките и топли отношения между загиналия и ищците, преживяната от тях дълбока мъка, налична и до днес. Родителите на починалия са възрастни и немощни, разчитали на него и той е бил основната им опора, преживели са голяма мъка от смъртта му, неотшумяла и понастоящем. Опора починалият е бил на преживялата съпруга, която е разчитала на неговата помощ при отглеждането на детето им и която след смъртта му изцяло трябва да поеме грижите за издръжката и подпомагането на дъщеря им, докато се обучава, както и да обгрижва родителите му.

4

Сериозни страдания е преживяла и дъщерята на починалия, която е пропуснала абитуриентския си бал и остава без бащина подкрепа на твърде ранна възраст. Преживените от ищците психически болки и страдания, стрес и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието им, не предполага ревизиране на решението, с което размерът на дължимото обезщетение е определен в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците. Едва в хода по същество пред касационната инстанция пълномощникът на касатора заявява възражение, че неправилно размерът на обезщетението е определен еднакъв както за родителите на починалия, така и за съпругата и преживялата му дъщеря. Такова възражение обаче няма нито в касационната жалба, нито във въззивната, както и в отговора срещу исковата молба. Недопустимо е то да бъде въвеждано за първи път едва в хода по същество пред касационния съд, съответно по него произнасяне не се дължи.