Решение № 580 от 10.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Бургас, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106421 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, против „ОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, което дружество е преобразувано в хода на процеса чрез промяна в правната форма в „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: п.к. 1766, р-н ****, представлявано от ***, с която се претендира установяването, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 405,49 лв., за събиране на която било образувано изпълнително дело № 2016**0400586 при ЧСИ И. М., което било прекратено, поради перемпция на 23.05.2024 г., като било надлежно отбелязано от ЧСИ, че последното изпълнително действие датира от 02.06.2016 г., а след това било образувано по молба на ответника ново изпълнително дело, образувано под номер 2024**0400568 г., поради погасяване на вземането по давност. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Правно основание на предявения отрицателен установителен иск е чл.

439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва по същество същия, като се сочи, че вземането не е погасено по давност, поради това, че всяка молба с инкорпорирано искане за прилагане на способ за изпълнение прекъсва давността. Сочи, че давностните срокове са удължени със Закона за мерките и действията по време на 1 извънредното положение. Счита, че изпълнително дело № 568/2024 г. е било образувано преди изтичане на давностния срок. Моли за отхвърляне на претенцията. Също търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства съгласно изпълнителен лист № 1573 от 24.03.2016 г. издаден по ч.гр.д. № 358/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, ищцата е осъдена да заплати на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 405,49 лв. - главница по договор за отпускане на стоков кредит № 1300810/20.10.2013 г., сумата от 162 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2013 г. до 18.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главница от 25.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. за направените по делото разноски за държавна такса.

По молба от 25.04.2016 г. от “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е било образувано изп. дело № 586/2016 по описа на ЧСИ И. М., рег.№ ** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Бургас. С млбата е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение и са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.05.2016г., с която е насрочен опис на движими вещи за 28.06.2016г., като няма данни да е проведен. След проучване на имущественото състояние на длъжника на 02.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „***“ ЕООД.

Постъпила е информация от последното дружеството, че трудово възнаграждение не се изплаща, тъй като длъжникът е в отпуск по майчинство.

Постъпила е информация от две банки за налични банкови сметки, но няма данни за наложени запори. Извършвани са справки за банкови сметки и трудови договори. С молба от 23.05.2024 г. ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело и да бъде върнат изпълнителният лист. С постановление от същата дата делото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело 568/2024 по описа на същия ЧСИ по молба на взискателя ответник на 30.05.2024 г., като е поискал налагането на запор на банкови сметки, при установяването на такива. На 15.07.2024г. са наложени запори на банкови сметки в „Обединена българска банка“ и Първа инвестиционна банка“. С молби от 22.08.2024 г., 04.02.2025 г. и 27.05.2025 г. длъжникът е възразил по делото за изтекла погасителна давност. С молба от 02.04.2025г. взискателят е поискал налагането на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, а с молба от 30.06.2025г. е изразил становище за оставяне молбата на длъжника без уважение.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на 2 делото, съдът намира от правна страна следното:

На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към същата точка е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Изпълнителното дело е образувано на 25.04.2016 г. по молба на ответника, с която са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и е поискан запор на трудово възнаграждение, с което давността е била прекъсната. След образуването на делото, единственото действие годно да прекъсне давността е запорното съобщение от 02.06.2016 г. до работодателя „***“ ЕООД. Следователно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело за събиране на вземанията е било прекратено по силата на закона на 02.06.2018 г., с изтичане на две години, през които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито такива са били предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Нова погасителна давност за вземането е започнала да тече на 02.06.2016г. Извършените от ЧСИ справки за банкови сметки и трудови договори през 2017г. не са от категорията действия, годни да прекъснат давността. Постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело е без значение, тъй като то има само декларативен характер, съгласно т.10 от цитираното тълкувателно решение. Давност не е текла по време на извънредното положение във времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и параграф 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 10.08.2021 г., т.е. далеч преди образуване на новото изпълнително дело 568/2024г. на 30.05.2024 г.

По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

3

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата разноските в размер на 50 лв. заплатена държавна такса, 400 лв. – адвокатско възнаграждение, 12,90 лева за преписи от документи по изп. дело, както и 24,54 евро за преписи на изпълнителните дела, или общо 261,22 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, ч е С. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бургас, ж.к. ***, не дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: п.к. 1766, р-н ****, представлявано от ***, /дружеството като правоприемник в хода на процеса на дружеството ищец "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ****, чрез преобразуване в правната форма/, следните вземания, а именно: сумата от 405,49 лв. по изпълнителен лист № 1573 от 24.03.2016 г. издаден по ч.гр.д. № 358/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, за събиране на която било образувано изпълнително дело № 2016**0400586 при ЧСИ И. М., а след това било образувано по молба на ответника ново изпълнително дело под номер 2024**0400568 г. при ЧСИ И.

М., поради погасяване на вземането по давност.

Осъжда "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: п.к. 1766, р-н ****, представлявано от ***, /дружеството като правоприемник в хода на процеса на дружеството ищец "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ****, чрез преобразуване в правната форма/, да заплати на С. Я.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, сумата от 261,22 евро /двеста шестдесет и едно евро и двадесет и два цента/ за направените разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4