Решение № 6296 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6296 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502799 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20076282 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 31361/2020 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Застрахователна компания Л.И.” АД срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.” АД искове с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване съществуването на вземания на ищеца за сумата 3351,34 лева, представляваща невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди върху лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Амарок”, рег. № ****, предмет на сключен при ищеца договор за застраховка „Каско”, настъпили в периода на застрахователното покритие, а именно на 12.10.2016 г. при ПТП в гр. Полски Тръмбеж по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност” към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане, и за сумата 941,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.02.2017 г. до 18.11.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65381/2019 г. на СРС.

Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 275 лева.

Решението е обжалвано от ищеца като постановено в противоречие на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се възражения срещу извода на първоинстанционния съд, че поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил не е противоправно и същият не е нарушил правилата за движение по пътищата, а такова нарушение е допуснал водачът на л.а. „Фолксваген”. Поддържа се, че неоснователно съдът не е възприел изводите на вещото лице относно механизма и причините за настъпване на ПТП, а е направил изводите си единствено въз основа на показанията на водача на л.а.

1

„Хонда”. Въззивникът счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не може да се приеме за безспорно доказано, че водачът на л.а. „Фолксваген” не е подал сигнал с десен пътепоказател, с което е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗДвП и е станал причина за настъпване на ПТП. Настоява решението да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове, алтернативно – да се отчете съпричиняване от страна на водача на л.а.

„Фолксваген”.

С писмения си отговор въззиваемият оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗК „Л.И.” АД е предявило срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.” АД искове за установяване съществуването на вземания за сумата 3351,34 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, по щета № 0003-1261-17452013, и сумата 941,17 лева, представляваща обезщетение а забава за периода от 11.02.2017 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.10.2016 г. в гр. Полски Тръмбеш, на кръстовището на ул. „Клокотница” с ул. „Велико Търново”, е реализирано ПТП между л.а.

„Фолксваген Амарок” с рег. № ****, управляван от Г.Т.Т., и л.а. „Хонда Сивик” с рег. № ****, управляван от С.С.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът С.С., който поради неспазване на дистанция ударил движещия се пред него и предприемащ маневра завиване на дясно л.а. „Фолксваген”. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Твърди се, че в резултат на ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско” лек автомобил „Фолксваген” били нанесени материални вреди, във връзка с което при ищеца била образувана щета № 0003-1261-17-452013, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 3331,34 лева, която сума била заплатена на собственика на увредения автомобил „ЦЕНТЪР АЗ МОГА” ЕООД. Твърди се, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „Хонда Сивик” била застрахована при ответното дружество. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „Хонда Сивик”, на основание чл. 411 от КЗ, за сумата 3351,34 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и направените обичайни разноски от 20 лв. Твърди се, че ищецът изпратил на ответника регресна покана за заплащана на тази сума, получена от последния на 11.07.2017 г., но последният не заплатил сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Излага възражение, че застрахованият при него водач на л.а. „Хонда Сивик” не е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно не е причинил процесното ПТП. Твърди, че водачът на застрахования при ищеца л.а. „Фолксваген” е нарушил правилата на чл. 35, ал. 1 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра завиване надясно от най-лявата пътна лента и не е пропуснал пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна, и не е използвал десен пътепоказател, който да укаже на останалите участници в движението, че смята да предприеме съответната маневра. Във връзка с това ответникът навежда довод, че процесното ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото при установените обстоятелства водачът на л.а. „Хонда” не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че водачът на л.а. „Фолксваген” ще предприеме десен завой от най-лявата пътна лента, без включен десен пътепоказател и без да пропусне преминаващите от дясната му страна пътни превозни средства. На следващо място ответникът оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца вреди по л.а. „Фолксваген” и поведението на водача на л.а. „Хонда Сивик”. Алтернативно излага възражение, че стойността на тези вреди не отговаря на посочената в исковата молба, и заплатеното от 2 ищеца застрахователно обезщетение е завишено и неотговарящо на действително настъпилите вреди по процесното МПС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на регресно вземане на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” за платеното обезщетение на увреденото лице, и вземане за обезщетение за забава, които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65381/2019 г. на СРС.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице – застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.

В случая е безспорно между страните, че между ищеца ЗАД „Л.И.” АД и собственика на автомобил „Фолксваген”” с рег. № **** е съществувало облигационно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, с период на действие на договора от 13.04.2016 г. до 12.04.2017 г., а между ответника ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.” АД и собственика на л.а. „Хонда” с рег. № ВТ**** е било налице облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с период на покритие от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Не е спорно също и се установява от представения двустранен констативен протокол и от свидетелските показания, че на 12.10.2016 г. в гр. Полски Тръмбеш, на ул.

„Клокотница” преди кръстовището с ул. „Велико Търново” е настъпило ПТП между л.а.

„Фолксваген” с рег. № **** и л.а. „Хонда” с рег. № ВТ****, като ударът е бил в дясната странична част на първия автомобил и в предната странична лява част на втория. Видно е от начертаната схема в подписания от двамата водачи двустранен констативен протокол, че водачът на л.а. „Фолксваген” при движение по ул. „Клокотница” е предприел маневра по завиване надясно по ул. „Велико Търново”, като по същото време зад него се е движел водачът на л.а. „Хонда”. В момента, в който л.а. „Фолксваген” завивал надясно, той бил 3 ударен в страничната му дясна част от движещия се зад него л.а. „Хонда”. Този механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава изцяло от показанията на двамата водачи – свидетелите Т. и С.. И двамата водачи еднозначно сочат, че непосредствено преди настъпване на ПТП те са се движели в дясната част на пътното платно – един зад друг, както и че ударът е настъпил при извършването от л.а. „Фолксваген” на завой надясно. При така установения от еднозначните показания на двамата свидетели механизъм на настъпване на ПТП – а именно движение на двата автомобила един зад друг в дясната пътна лента, предприемане на завой надясно от водача на л.а. „Фолксваген” и застигането му от движещия се зад него л.а. „Хонда”, които кореспондират с начертаната в двустранния констативен протокол смеха, необоснован е неправеният в заключението на САТЕ извод, че водачът на л.а. „Хонда” е бил в процес на завиване надясно и е застигнал намиращия се от лявата му страна л.а. „Фолксваген”, който бил започнал от ляво да извършва завой надясно.

Данни за предприета от водача на л.а. „Хонда” маневра завиване надясно не се съдържат в показанията на водачите, напротив – и двамата сочат, че са се движели един зад друг в дясната пътна лента и само водачът на л.а. „Фолксваген” е предприел завиване надясно.

Подобна маневра от водача на л.а. „Хонда” също не е отразена в схемата, начертана в двустранния констативен протокол. С оглед на това не следва да се кредитира заключението в частта относно приетия от вещото лице механизъм на ПТП. Аргументирани съображения в тази насока е изложил първоинстанционният съд, които се споделят от настоящия състав.

С оглед на така изяснения механизъм на ПТП не може да се направи извод, че настъпването му е причинено от противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л.а. „Хонда”. Видно е, че застрахованият при ищеца л.а. „Фолсваген” е предприел маневра завиване надясно, като преди да започне тази маневра не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, какъвто участник е бил водачът на л.а. „Хонда”, и е извършил маневрата без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на движещия се след него автомобил. Според показанията на св. С. преди да предприеме завиването надясно водачът на л.а. „Фолксваген” се изнесъл вляво и не дал мигач, поради което той си помислил, че ще завива наляво. Така с поведението си водачът на л.а. „Фолксваген” е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това негово противоправно поведение е в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП. Твърдението на ищеца, че ПТП-то е причинено в резултат на поведението на водача на застрахования при ответника автомобил „Хонда” е недоказано. Първоинстанционният съд е направил подробен и аргументиран анализ на доказателствата по делото, включително и относно доказателствената стойност на отразеното в подписания двустранен констативен протокол, въз основа на което е приел, че настъпването на ПТП не е причинено от противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС. Въззивният съд изцяло споделя изложените от районния съд съображения, които дават отговор и на всички направени в жалбата възражения.