Решение № 79 от 07.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Горна О., 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря М.нка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101995 по описа за 2020 година

Предявени искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.88 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Насрещен и ск по чл.97 ввр. чл.95 от ЗЗД ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД. Насрещен иск в условията на евентуалност по чл.55 ал.1 предл.III от ЗЗД.

Ищцaта СТ. Р. Ц.(чрез пълномощник М. ИВ. К. и адв.Д Д.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че на 10.09.1990г. е прехвърлила на дъщеря си Ц.З. П. с договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС - правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-181539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно. Твърди се, че към момента на прехвърлянето на имота 10.09.1990г. прехвърлителката е живяла в същия този имот, като живяла в него до 28.03.2018г., от когато обитава като потребител на социални услуги Дом за стари хора „Донка Паприкова” гр.З., където пребивава и понастоящем. Приобритателката е живяла в друго жилище в същото населено място, но до смъртта си на 17.05.2017г. не полагала в пълен обем договорените между страните 1 грижи. След смъртта на Ц.З. П. нейните наследници(М. П. П. и Д. П. П.) също не престарали дължимото по договора, в т.ч. и до момента не полагали лични грижи и не давали средства за издръжка на ищцата. Предвид на напредналата и възраст - над 87г. тя се нуждае от постоянни и лични грижи за осигуряване на спокоен и нормален живот. Ответниците не са посещавали ищцата и не изпълняват нито едно от поетите задължения по алеаторния договор, след смъртта на майка им. Наложило се прехвърлителката С.Ц. да бъде настанена в дом за стари хора, където да полагат необходимите за нея грижи. Ответниците за този период от близо три години не я били посещавали, не заплащали такса за дома и не полагали грижи или предоставяли средства за своята баба, въпреки, че били задължени, с оглед на правоприемството по договора. Счита, че ответниците виновно не изпълнили задълженията си по алеаторния договор. През цялото време след смъртта на приобретателката помощ и грижи за ищцата оказвал нейният син Марин Иларионов, както и трето лице - М.К.. Неизпълнението на задължението за издръжка и гледане от страна на ответниците било значително, с оглед на интересите на прехвърлителката, тьй като след смъртта на приобретателката, С. вече е в напреднала възраст,не може сама да се грижи за себе си и има нужда от помощ, грижи, внимание и издръжка.Такива не и били предоставени, въпреки преклонната и възраст. Прехвърлителката е станала ползвател на социални услуги. Въпреки, че алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е договор с оглед на личността-intuito personae, той не се прекратява по право със смъртта на приобретателя на вещното право(Тълкувателно решение№30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС).

Кредиторът-прехвърлител е в правото си да получи изпълнение на поетите по договора задължения от наследниците. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време период, чийто край е неизвестен на страните. Заедно с това, изпълнението трябва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала съгласно чл.63 ал.1 от ЗЗД. Предявени са искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.88 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.55 ал.1 от ЗЗД: -за разваляне на договор за покупкопродажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.09.1990г. до размера на 1/2ид.част от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС, с прехвърлител СТ. Р. Ц. и приобретател Ц.З. П., с предмет на договора – правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно; -за връщане на правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот в патримониума на СТ. Р. Ц.. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците М. П. П. и Д. П. П.(чрез адв.Н.Паличева от ВТАК) оспорват предявения иск.

Заявяват, че не са знаели за наличието на алиаторния договор между баба им и майка им, до получаване на исковата молба. От момента на сключване на алеаторния договор през 1990г. Ц.З.

2

П.(майка на ответниците) изпълнявала поетите задължения към своята майка СТ. Р. Ц.. Оспорват твърденията, че до смъртта(17.05.2017г. след заболяване от рак) Ц.З. П. не полагала в пълен обем договорените грижи. Когато бил сключен алеаторният договор, ответниците са бил съответно на 14г. и на 3г. И двамата заявяват, че винаги са мислели, че майка им е проявявала грижи към СТ. Р.

Ц., защото като дъщеря е задължена да се грижи за своята вече възрастна майка. Впоследствие разбрали, че баба им е подарила на майка им 1/2ид.част от апартамента на ул.****. След смъртта на Ц.З. П. наследниците и заплащали данъците, вкл. и за половината от горепосочения апартамент, мислейки, че той е подарен на майка им, още повече, че ако са знаели, че има ползвател, не би следвало те да заплащат данък за тази 1/2ид.част от имота. На ответниците е известно, че освен починалата им майка, тяхната баба има още две деца- дъщеря, която живее във Финландия и син. Д. П. П. и нейният съжител, с който живеят на съпружески начала и имат родено дете от връзката си, предложили на баба си, след смъртта на Ц.З. П. да я вземат да живее при тях в гр.В.Т.. Към 17.05.2017г. СТ. Р. Ц. е била на ненавършени 84 години, като им казала, че се чувства добре в гр.Г.О. и все още може да се оправя. При друга среща Д. П. П. предложила на баба си, след като не желае да живее в гр.В.Т., да и наеме жена, която да се грижи за възрастната жена, а разходите да се заплащат от внучката и. СТ. Р. Ц. първоначално е приела, но на следващия ден заявила по телефона, че няма нужда, защото получава храна от Социалния патронаж и предпочита, да отиде в старчески дом. СТ. Р. Ц. постъпва в Социален дом на 28.03.2018г. - осем месеца след смъртта на дъщеря си. Ответниците оспорват, че виновно не са изпълнявали задължения към ищцата като наследници на своята майка-приобретателка по договора за издръжка и гледане. Към момента на получаване на исковата молба и документите ,приложени към нея, разбират за задължението си, а също и че тяхната баба СТ. Р. Ц. е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид. част от процесния имот на лицето М. ИВ. К. също срещу гледане и издръжка, само че, при условията на „нужда и поискване” от страна на прехвърлителката. Договорът бил изпълняван двадесет и седем години и не бил изпълняван от ответниците три години, поради незнание за съществуването му. По тази причина ответниците желаят да трансформират задължението си за издръжка и гледане в задължение за издръжка, която претенция предявяваме успоредно с отговора на основание чл.211 от ГПК. Ответниците се надяват да постигнат със съдействието на съда спогодба с ищцовата страна, която да съответства на закона и морала(желаят да заплащат и дължимата такса за социалната услуга в дома, както и Д. П. П. е в готовност да приеме ищцата СТ. Р. Ц. в дома си в гр.В.Т., ако тя желае, като и предоставят самостоятелна стая с отделен санитарен възел и цялостна ежедневна грижа, домашна храна и медицинска помощ при нужда. В случай, че не се постигне споразумение, моли да бъде уважено искането за трансформирате задължението на ответниците от задължение за издръжка и гледане в задължение за издръжка, за което предявяват насрещен иск. При условията на евентуалност, в случаи, че не бъде уважено искането на ответниците за исканата трансформация, предявява частичен иск за заплащане от ищцата на обезщетение, представляващо паричен еквивалент, съответстващ на престираните за периода: 10.09.1990г.-17.05.2017г.(27 години, 8 месеца и 7 дни) лични грижи и издръжка за СТ. Р.

Ц. в общ размер на 50000.00лв., от който претендират 5000.00лв./предявен частичен иск/.

Претендират се направените по делото разноски.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С нот.акт№7 за собственост на жилище, постро eно върху държавна земя по стопанско начин от ЖСК том 4, нот.дело№1420/1975г. на ГОРС(от 08.03.1975г.) . За собственици са признати 3

З.А.П. и С.Р. П. на имот с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор, заедно с изба№9, таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна земя, както и 1/8ид.част от общите части на сградата.

С нот.акт№69 за собственост на недвижим имот том 6, нот.дело№2103/1988г. на ГОРС(от 28.12.1988г.) СТ. Р. Ц. е призната за собственик на на имот с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м.,, заедно с изба№9, таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна земя, както и 1/8ид.част от общите части на сградата С договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт№1 том V нот.дело№**** на нотариус А.М. с район на действие ГОРС (oт 10.01.1990г.) СТ.

Р. Ц. е прехвърлила на дъщеря си Ц.З. П. правото на собственост върху притежавана 1/2ид.част от недвижим имот, с идентификатор№****, по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-181539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.****, представляващ апартамент, находящ се на втори етаж от четириетажна жилищна сграда, който апартамент се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и коридор със застроена площ от 115.60кв.м., заедно с изба№9 със застроена площ от 17.34кв.м.,таван №1; 2.50кв.м. от общата изба под №8, с общо ползване на стълбищната клетка за етажа, тавана, избата, както и съответната част от правото на строеж върху държавна/към него момент/земя, представляваща парцел II в квартал№131 по плана на гр.Г.О., впоследствие УПИ IV-216,3515 по плана на гр.Г.О. от 1998г., както и 1/8ид.част от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката за издръжка и гледане на прехвърлителката, до края на живота и, както и след смъртта и да я погребе според обичаите в страната, като прехвърлителката СТ. Р. Ц. си е запазила правото да живее в имота до края на живота си безвъзмездно.

Разпечатката съдържа 21 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38c0026e-4c93-4648-91b9-25cf4edbb417