Решение № 52 от 24.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Ангел Ат. Георгиев като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601307 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. В. Т., адв. Виктор Паскалев от БАК, против присъда № 123/11.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. №4100/2023г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс.С. В. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на три месеца лишаване от свобода,при първоначален ОБЩ режим,на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.Осъден е да заплати и направените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.Паскалев от БАК - служебен защитник на подсъдимия Т. се твърди,че атакуваната присъда била неправилна и незаконосъобразна,тъй като съдебния акт бил издаден при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция,служебният защитник на подсъдимия - адв. Пасаклев от АК - Бургас неколкократно не се явява.С оглед на изявлението на подсъдимия,че желае да има защитник и 1 интересите на правосъдието налагат това, въззивният съд с негово съгласие му назначи друг служебен защитник в лицето на адв.Калинка Тодорова от АКБургас.Същата в съдебно заседание акцентира върху влошеното здравословно състояние на подсъдимия,на база на представените писмени доказателства и моли деянието да бъде преквалифицирано като маловажен случай.Освен това счита,че в периода от време в който бил разследван подсъдимия, нямал никакви други извършени престъпления наказуеми по НК.

Подсъдимият Т. твърди,че не е виновен за престъплението кражба, тъй като му било възложено да отиде до гр.София ,поради което същият казал на работодателя си,че ще предаде желязото за скрап, за да може да зареди колата.Това станало със знанието и съгласието на работодателя.Моли за оправдателна присъда или да се преквалифицира деянието му и да се наложи наказание - глоба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна.Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо,поради което пледира за потвърждаването й.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,нужни за неговото правилно решаване.При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Към месец юли 2019г., подс. С. Т. работел като заварчик в търговско дружество „Мая ****“ ЕООД.Дружеството се занимавало с производство на метални конструкции и ползвало като служебен автомобил МПС „Пежо“,модел“ ***“ с рег. № А ***КМ, собственост на С. З.. Дейността на фирмата се ръководела от св.М. М. и се осъществявала в производствен цех, находящ се в Южна промишлена зона в гр. *****, на ул. “К*****“, като същият бил част от складова база, собственост на „КВ *****“АД, състояща се от открита площ - двор, производствено хале и офис помещение.Складовата база била оградена и достъпът до нея се осъществявал през плъзгащ се портал с код система за достъп, като кода за отваряне на портала бил един и се знаел от всички работещи на територията на складовата база. Производственият цех на „Мая ***“ ЕООД бил снабден и с охранителни камери.

В същата складова база, собственост на „КВ ****“ АД, се помещавал под наем и склада на „****“ АД - Пловдив, представлявано от пълномощника св.Г. М., в който дружеството съхранявало резервни части за кранове. В началото на месец юли 2019 г., подс. С. Т. имал финансови затруднения, тъй като не получавал редовно и в цялост дължимото му се трудово възнаграждение за работата му като заварчик. Подсъдимият решил да вземе от складовата база метални предмети, които след това да предаде,а получените пари да похарчи за свои нужди.

На неустановени дати в периода от 06.07.2019 г. до 12.07.2019г.,с помощта на служебния т.а. „Пежо ***“ с рег. № А *****КМ и собствения си лек автомобил „Мазда ****“ с рег. № А **** КР., подс. Т. взел от 2 производственото хале и двора на складовата база множество вещи,собственост на „Мая ***“ ЕООД, а именно: част от евро профил IPE 220 с дължина 2 м.; 3 бр. профила IPE 220 по 50 см. - скрап 39 кг.; 2 кв.м. планки, изработени от ламарина с дебелина 10 мм.; 2 м. шина 60/12 мм; 1 бр. бигляр ръчна машина за изработка на елементи за ковано желязо, които след това продал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от „Алеи“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас, ул. Крайезерна № 121.

На 12.07.2019г., отново с помощта на товарен автомобил м.„Пежо ***“ с peг. №А ****КМ, подс. Т. взел от склада на „****“ АД - Пловдив, следните вещи: 1брой електрически двигател, кранов комплект със зъбно колело ZF-16, технически изправен и 1 брой спирачна система от портален кран, технически изправен, които след това също предал в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на ул. “Крайезерна“ № 121. В началото на месец август 2019г., св. М. М. установил, че от производствения цех и двора на складовата база липсват метални елементи, собственост на „Мая *****“ ЕООД. По повод на това той прегледал записите от охранителните камери в обекта и установил, че на различни дати в периода от 06.07.2019 г. до 12.07.2019 г. подс. Т. е изнесъл множество метални елементи, собственост на „Мая ****“ ЕООД и „****“ АД - Пловдив, с помощта на товарния автомобил „Пежо ****“ и лекия автомобил „Мазда ****“, за което уведомил св. М. и Четвърто РУ - Бургас.

От изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че към момента на извършване на деянието, стойността на отнетите вещи е в общ размер от 1132,95 лв.

Така приетите от въззивната инстанция фактически положения, до които е достигнал и първостепенният съд, се установяват от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели – показанията на свидетелите Д. Х., включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 38 от ДП), Г. М. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 29 и л.

39 от ДП), М. М., включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 30 и л. 40 от ДП) и Т. Д. ; от веществените доказателства - дискове на листи 59 и 158 от ДП.

Въззивният съд споделя направения извод ,че приобщените свидетелски показания допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно събитията около извършване на деянието - къде са се намирали вещите, как са били отнети и къде са били продадени. Изложеното от свидетелите се потвърждава и от видеозаписите от камерите в обекта.

Правилно и законосъобразно са приобщени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства /включително и представената от подсъдимия медицинска документация/, въз основа на които РС-Бургас е основал своите доказателствени изводи, чрез тяхното прочитане по реда на чл.283 от НПК.

Заключенията на изготвените оценъчна и комплексна съдебно3 техническа и фотопортретна експертизи напълно кореспондират с останалия доказателствен материал,поради което правилно съдът в мотивите си се е позовал на техните заключения.

В рамките на правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. В. Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от субективна страна деянието е извършено от подс.Т. виновно, при форма на вината „пряк умисъл“,по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Въззивният съд не възприема възражението на подсъдимия,че същият е взел процесните вещи със знанието на работодателя,за да ги предаде и с парите да купи гориво,с което да пътува служебно до гр.София.Тези възражения не намират опора в събраните доказателства по делото свидетелските показания и заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, поради което остават изолирани и не следва да им бъде дадена вяра.

Неоснователен е доводът на защитата,че следва деянието да се преквалифицира,като се възприеме,че се касае за маловажен случай на извършено деяние.Този извод изхожда както от правната квалификация на деянието - квалифицирана кражба по смисъла на чл.195,ал.1т.4 от НК, така и от обремененото съдебно минало на подсъдимия, характеризиращо го като извършител с висока степен на обществена опасност.

При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, РС-Бургас е определил наказанието при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, т ъ й като установил,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до приложението на чл. 55 от НК. Това са : обстоятелството, че подсъдимият е съдействал за разкрИ.ето на обективната истина по делото още в хода на досъдебното производство, като е признал за извършеното, включително и неговото добро процесуално поведение в хода на съдебното производство, от последното му осъждане няма ло други данни за негови противообществени прояви, неговото недобро социално и здравословно състояние, както и изминалия период от датата на извършване на деянието до постановяване на съдебния акт.При това положение въззивният съд намира,че правилно първоинстанционния съд е определил размера на наказанието под законовоустановения минимум и то в размер на минималния предвид в закона - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като следва в случая да се акцентира върху влошеното здравословно състояние на подсъдимия,което е безспорно установено и от представените 4 писмени доказателства – епикриза от 13.09.2023г.,експертно решение № 92152/20.11.2023г.,както и епикриза от отделение по гръдна хирургия ,изх. от МБ“Бургасмед“., епикриза от 16.10.2024г.,изх. от Комплексен Онкологичен център –Бургас ЕООД.

Като отегчаващо вината обстоятелство,следва да се отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия Т..

Обоснована е преценката на първостепенния съд, че предвид предходното осъждане на подсъдимия Т., доколкото в случая не са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗИНЗС, съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,следва да определи първоначален "ОБЩ" режим за изтърпяване на така наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода.

С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл.189, ал. 3 от НПК.

В обобщение на изложеното,при извършената проверка на първоинстанционния съдебен акт,въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата или нейната отмяна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, във вр. чл.

334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 123/11.07.2024г., постановена по НОХД № 4100/2023 г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.