Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260082 от 27.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1357/2020
Вид
Решение № 260082
Подписан
27.08.2020
В сила
24.09.2020
Състав
ВИОЛЕТА ВЕСЕЛИНОВА НИЗАМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260082 гр. Пловдив, 27.08.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА при участието на секретаря Сийка

Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1357/2020г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е издаден Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 2684494, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на М.Н.Д., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

М.Н.Д. в депозираната жалба и допълнително становище моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш, като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и е подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1 –M № 612, за това, че на 17.04.2019г. в

08:55ч., на път I-6, км.274+880 м., извън населено място, с посока на движение на запад – изток, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 40 км.ч., и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час, с МПС "Фолксваген Туарег" с рег. рег.№ …, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при разрешена стойност на скоростта от 40 км/час, установена стойност на скоростта 73 км/час, превишена стойност на скоростта 33 км/час и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час.

Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят М.Н.Д., ЕГН: ********** и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол № 1-33-19/ 07.03.2019г., в който е констатирано, че същата съответства на одобрения тип.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

Предвид мястото на нарушението, което попада извън населено място – на път I-6, 274+880 м., с посока на движение на запад – изток, за която съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разрешената скорост за движение извън населеното място е 90 км.ч. и предвид обстоятелството, че към датата на извършеното нарушение на мястото на нарушението е било въведено ограничение на скоростта от 40км.ч., въведено с пътен знак В-26, видно от писмото от Областно пътно управление Пловдив, правилно е било посочено, че е налице установено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 1 от ЗДвП, доколкото ал. 2 на чл. 21 указва че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, а ал. 1 указва каква е разрешената скорост в случаите в които не е въведено ограничение на скоростта. От така посоченото писмо става ясно и че път I-6 съществува и той преминава през маршрута София-Карлово-Бургас.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършила нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че вслучая скоростта от 40 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна. Ето защо неоснователно се явява наведеното в тази посока възражение от страна на М.Д. за допуснати съществени процесуални нарушения, като жалбоподателката е била напълно наясно за какво точно нарушение е била санкционирана.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението / в този см. ТР/2014 г. на ВАС/. Тук следва да се има предвид, че се касае до особен и специален ред за ангажиране на административно – наказателна отговорност, въведен в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно постановление.

От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно обективирано изявление, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш, както се каза, представлява не волеизявление на конкретен административен орган, за да се иска вписване в него на негов издател.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 76 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния случай 76 км/ч -3 км/ч е равно на 73 км/ч., т.е скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Обжалваният електронен фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя М.Н.Д., ЕГН: **********, като се има предвид, че същата се явява собственик на регистрираното МПС с което е извършено нарушението, което обстоятелство не се оспорва. Освен това, жалбоподателката няма данни да се е възползвала от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и по чл. 189, ал.6 от ЗДвП, каквото обстоятелство и не се твърди.

Поради гореизложеното установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. Този текст на закона предвижда глоба от 300 лева при установено превишение на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/час.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на това, на основание чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът уважава претенцията на въззиваемата страна в минимален размер, а именно възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева.

Съобразно с горните мотиви, съдът XXV н.св.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 2684494, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на М.Н.Д., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН: **********, да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Пловдив, сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/п/

ВЯРНО С

ОРИГИНАЛА!

С.Р.