Решение № 420 от 04.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2664/2026
- Вид
- Решение № 420
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Ралица Манолова, Мирослав Георгиев Георгиев, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 420 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Мирослав Г. Г.ев
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора А. Б. Н. и Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г.ев Въззивно частно наказателно дело № 20261100602664 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С протоколно определение от 19.02.2026 г. по НЧД № 18148/2025 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав е извършил групиране на наложените на осъдения Н. М.
А. наказания, като е увеличил определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и е определил първоначален строг режим на изтърпяване, приложил е чл. 59 и чл. 25, ал. 2 НК.
Срещу определението е подадена в срок жалба от защитника на осъдения, в която се изразява недоволство от увеличаването на определеното общо наказание и моли съда да отмени същото в тази част. Не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на прокуратурата.
Въззивният съд прецени по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото е нужно да се изискат справки за съдимост и за търпените от осъдения наказания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът моли въззивният съд да уважи подадената жалба по изложените съображения. Моли съда да отмени постановеното от първоинстанционния съд определение в частта, в която общото наказание лишаване от свобода е увеличено с пет месеца.
Осъденият А. поддържа казаното от защитника си и моли съда да уважи подадената жалба.
1
Представителят на СГП счита, че първоинстанционното съдебно определение е правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и е било образувано по предложение на СРП за групиране на наложените на Н. М. А. наказания.
От справката за съдимост на осъдения А. се установява, че по отношение на него са постановени и влезли в сила шест осъдителни съдебни акта:
1. по НОХД № 391/2024 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 26.07.2024 г. е одобрено споразумение за извършено на 02.01.2024 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК, за което му е наложено е наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим.
2. по НОХД № 5858/2025 г. по описа на СРС с присъда, влязла в сила на 31.07.2025 г. е признат за виновен за извършено на 24.01.2024 г. престъпление по чл.194, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим.
3. по НОХД № 7849/2025 г. по описа на СРС с присъда, влязла в сила на 31.10.2025 г. е признат за виновен за извършено на 24.01.2024 г. престъпление по чл.194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим.
4. по НОХД № 16100/2025 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 11.11.2025 г. е одобрено споразумение за извършено на 01.11.2023 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, за което му е наложено е наказание „лишаване от свобода” за срок от деветмесеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим.
5. по НОХД № 123/2025 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 25.11.2025 г. е одобрено споразумение за извършено на 02.01.2024 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
18, ал. 1 НК, за което му е наложено е наказание „пробация” за срок от осем месеца.
6. по НОХД № 8654/2025 г. по описа на СРС с определение, влязло в сила на 03.12.2025 г. е одобрено споразумение за извършено на 01.03.2025 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което му е наложено е наказание „лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Макар в определението да не се съдържат достатъчно мотиви за това, преценката на деянията на осъдения, предмет на наказателно преследване по всички горепосочени осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на съдебните актове, води до извод, че са 2 възможни два варианта на групиране на наложените наказания. Единият вариант е възприетият от СРС, че следва да бъдат групирани наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 5858/2025 г., НОХД № 7849/2025 г., НОХД № 16100/2025 г., НОХД № 123/2025 г. и НОХД № 8654/2025 г. всичките по описа на СРС, като се определи общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, а наказанието по НОХД № 391/2024 г. по описа на СРС /шест месеца лишаване от свобода/ да бъде изтърпяно отделно. При другият вариант, възможно е да се търпи отделно наказанието по НОХД № 8654/2025 г.
„лишаване от свобода” за срок от единадесет месеца, а да се определи общо най-тежко наказание измежду другите, което да е „лишаване от свобода” за срок от девет месеца.
Видно е, че по-благоприятен за осъденото лице е първият вариант, както правилно е преценила контролираната инстанция.
С обжалваното определение съдът е преценил, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК с пет месеца, като осъденият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 месеца /една година и четири месеца/. Съдът е приел, че това се налага тъй като А. е многократно осъждан.
Изводите на районния съд за необходимостта от приложението на чл. 24 НК спрямо осъдения са правилни и законосъобразни. Той е бил осъждан общо шест пъти.
Кумулативната група включва пет осъждания. Това е категорична индиция за това, че той е лице с формирани престъпни навици. Прави впечатление и това, че осъжданията по делата, включени в групата, са за престъпления против собствеността – кражба и грабеж. Всичко това води до извод, че налаганите до момента на осъдения наказания не са постигнали ефект и осъденото лице изобщо не е осъзнало ролята им най-малкото в посока да преустанови престъпната си деятелност. По никакъв начин не са били постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и най-вече индивидуалната превенция. Това са обстоятелства, сочещи на висока степен на обществена опасност на осъдения. Ето защо, определянето на по-високо наказание по реда на чл. 24 НК има резон. Коректно е преценено и, че първоначалният режим за изтърпяване на определеното и увеличено общо най-тежко наказание следва да е строг.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо и увеличено най-тежко наказание времето, пред което осъденият е бил задържан по делата, включени в съвкупността - по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и изтърпяната част от наказанията по делата, включени в съвкупността.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от определеното да се търпи отделно наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, наложено на осъдения по НОХД № 391/2024 г. по описа на СРС изтърпяната част от наказанието - същото на практика е изцяло изтърпяно.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, 3 налагащи неговото отменяване или изменение, поради което определението на СРС следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав от 19.02.2026 г. по НЧД № 18148/2025 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4