Протокол № 194 от 20.10.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 194 гр. Сливен, 19.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100263 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата ЕВТ. М. СТ., редовно призована, се явява лично и с адв. Г.М., надлежно упълномощен по делото от 16.06.2021г.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, се представлява от адв.

Г. Д., надлежно преупълномощен от адв. М. Г. от САК.

Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. ДИМОВ: Моля да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. М.: Поддържаме така предявения иск.

Адв. ДИМОВ: Оспорваме иска по съображенията, които сме изложили.

Съдът прикани страните към спогодба.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към устен ДОКЛАД на делото.

В исковата молба ищцата твърди, че е майка на Ж. С. С., който загинал при ПТП на 24.12.2017г, на път III-662, в землището на с.Баня общ.Нова Загора, настъпило между лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с рег.

********, управляван от Я. Ю. и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с рег. № СН 4952 АС, управляван от Ангел Тодоров Игнатов.

Твърди, че Ж. Станев бил пътник в автомобила „Ауди А3”.

Във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица вх. № 223/24.12.2017 г. от РУ на МВР – Сливен и 1 образувано е ДП № 901/2017 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора.

Твърди, че с присъда № 6/25.02.2020 г., по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, подсъдимият Я. Ю. бил признат за виновен, че по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. С.. Присъдата била обжалвана пред АС - Бургас и по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, с което била изменена като подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и потвърдена в останалата част.С решение №7/01.02.2021г но КНД № 872:2020г на ВКС, било оставено в сила решението на БАС.

Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП-то Я. Ю. била застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна до 21.03.2018 г.

Счита, че следва да ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.

Твърди, че с писмо отправила до него претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което било получено на 20.11.2018г, но такова й било отказано с писмо от 05.12.2018г., тъй като не е представен влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача и няма основание да се плати обезщетението.

Твърди, че претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от изключително силната емоционална връзка и привързаност между нея и починалия й само на 28 години син. Той бил жизнен и работоспособен младеж, с прекрасен характер, добър и отзивчив, уважителен към близки и колеги. Двамата живеели в едно домакинство до 2000 година, когато се наложило да замине на работа в Гърция, след като била съкратена.

Твърди, че щом навършил 16-години, синът й Ж. всяко лято идвал при нея в Гърция, работел там около 5 месеца, от м.май до средата на октомври. В Гърция живеели в едно домакинство и си помагали.

След като завършил основно образование, станал международен шофьор и посещавал майка си и в Германия, където тя работела през 2016г.

Когато извършвал международни курсове, двамата се виждали и поддържали непрекъснато телефонни контакти, помагали си финансово.

Твърди, че след дълга фактическа раздяла се развела със своя съпруг и баща на Ж., което още повече я сближило с него, тъй като можела да разчита единствено на помощта и грижите на своя син.

Двамата имали намерение да купят апартамент в гр.Стара Загора, в който да се установи Ж..

След неговата смърт, останала дълбока и незаличима празнина в живота й и до сега плачела за непрежалимото си дете, не можела да превъзмогне загубата. Била в влошено здраве и на поддържаща терапия и лечение, с цел възстановяване на психическото и физическо здраве. Страданието я променило в негативен план, затворила се в себе си и разговаряла са околните само по повод панахидите на Ж..

2

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата от 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 24.12.2018г. смърт на нейния син Ж. С. С., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 20.11.2018г до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Възражения на ответника:

Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД № 646/2019г на СлОС за деликвента.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Ж. С. С., който бил пътник в автомобила, без поставен предпазен колан, с което сам се е поставил в условията да бъде травмиран. С това не само нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане, тъй като предвид механизма на настъпване на ПТП, при правилно поставен предпазен колан, е можел да се избегне летален изход.

Оспорва твърденият за претърпени от ищцата значителни неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания от загубата на сина й Ж. С. С. .

Твърди, че във връзка със същото ПТП, неговата баба П. Д. Ж.ва предявила иск за неимуществени вреди, по който било образувано гр.дело № 656/2020г на СлОС. Неговият баща С. Ж.в С. също предявил пряк иск за неимуществени вреди, по който било образувано гр.дело № 182/2021г. В решенията, постановени и по двете дела, съдът приел, че загиналия Ж. от ранна детска възраст бил лишен от грижите на майка си и бил отгледан от своята баба и от баща си.

Такива твърдения били наведени от ищците в исковите им молби.

Твърди, че няма сведения и доказателства за това, че след навършване на 16-годишна възраст, Ж. е посещавал майка си в Гърция и е работил там.

Оспорва твърдението в исковата молба, че между тях е имало отношения на близост, тъй като към датата на ПТП, на практика отношенията им били прекъснати.

Оспорва размера на иска, като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната практика, принципа за справедливост и реално претърпените вреди.

Счита, че единствено поради родствената връзка е налице основание да се присъди обезщетение, но не повече от 30 000лв предвид приетото от другите съдебни състави, разгледали другите две дела за обезщетения.

3

Моли искът за разликата над 30 000лв да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски съгласно списък.

Правна квалификация на предявените права и възражения:

Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 180 000лв.

Обстоятелства, които не се оспорват от ответника: настъпване на деликт, а именно, че на 24.12.2017г, е реализирано ПТП, при което е загинал сина на ищцата, като за случая е образувано НОХД № 646/2019г на СлОС и постановена присъда, с която водача Я. Ю. е признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.

С. С.. че към датата на процесното ПТП, по отношение на управлявания от него лек автомобил“ Рено”, модел „Лагуна” с рег. ******** е бил сключен ответното дружество застрахователен договор по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите. че ищецът е изпълнил задължителната процедура по чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя, като е отправил писмената си застрахователна претенция до ответника, който до настоящия момент не му е изплатил застрахователно обезщетение.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: наличие на сключена с ответника по отношение на лек автомобил “Рено Лагуна” с рег.№СТ 5352 ВХ застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП. предвид влязлата в сила осъдителна присъда за деликвента и на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно деянието, авторството, противоправността и вината, които, като елементи от фактическия състав на деликта, не подлежат на доказване в настоящото производство.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да докаже единствено вреда, нейния вид и размер и че е настъпила в причинна връзка с деликта.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, направено с отговора на исковата молба.

Указва на ответника, че не сочи доказателства за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Ж. С. С., който като пътник в застрахования лек автомобил, е бил без поставен предпазен колан, с което е способствал за настъпване на собственото си увреждани и смърт.

4

Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.