Решение № 671 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

К. Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000757 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.25,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по повод подадена жалба от „Ив Кетъринг“ ЕООД със седалище в гр.София против решение № 915 от 14.07.2023г., постановено по т.д.№ 1119/2023г. по описа на СГС. Със същото е потвърден отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВ за вписване на прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „П. В.“, гр.София от наследниците на лицето П. М. В. на заявени промени относно прехвърляне на търговското предприятие на „Ив Кетъринг“ ЕООД.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение.

Сочи се, че са представени всички изискуеми от закона документи, за да бъде извършено заявеното вписване.

Поддържа се, че ТЗ не забранява на наследниците на едноличния търговец да прехвърлят търговското му предприятие. След смъртта на физическото лице, неговите наследници бил в правото си да се разпоредят с приетото наследство, прехвърляйки търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на дружество с ограничена отговорност, в което съдружници са самите наследници.

Позовава се на Наредба №1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър чл.52а, който текст регламентира изискванията относно необходимите документи, които трябва да бъдат представени в случаите когато правоприемник на едноличния търговец е физическо лице, което не е регистрирано като ЕТ. Това водело до извода ,че законодателят не е ограничил кръга на правоприемниците на търговското предприятие и това можело да 1 стане от всеки друг търговец, включително и от търговско дружество. .

Заявява се също, че наследниците на ЕТ искат да поемат предприятието именно чрез ООД, а не чрез едноличен търговец.

В практиката на ВКС било разяснено, че ТЗ урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец- чрез правна сделка съгласно чл.15,ал.1 от ТЗ и чрез наследяване при смърт- чл.60, ал.2 от ТЗ. Особеността във втората хипотеза била, че правата и задълженията на търговското предприятие преминавали към този от наследниците, който го е поел, но се касаело за универсално правоприемство по силата на наследяването

Агенция по вписвания е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Апелативният съд намира следно:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Съгласно чл.21, т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съобразно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

Видно от подаденото заявление В1 с вх.№ 20230608145106/ 06.08.2023г. „Ив Кетъринг“ ЕООД е заявило вписване на прехвърляне на търговското си предприятие на ЕТ „П. В.“ от наследниците на лицето П. М. В., починал на 25.04.2023г. на „Ив Кетъринг“ ЕООД.

Към заявлението страната е представила пълномощно по смисъла на чл.25 ЗА, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, договор за продажба на търговско предприятие от 10.05.2023г.,удостоверение по чл.77,ал.1 от ДОПК, удостоверение за наследници, както и декларации по чл.15,ал.4 от ТЗ. .

Въз основа на тези документи длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания пред СГС отказ, с който е прието, че вписването не може да бъде извършено, тъй като наследниците на ЕТ не могат да прехвърлят търговското предприятие на същия без преди това някой от тях да е поел фирмата на търговеца като също се впише като такъв.

Против отказа е подадена частна жалба, с която е сезиран СГС. В същата се прави искане за неговата отмяна с доводи, сходни с тези, изложени в жалбата, адресирана до настоящата инстанция. Градският съд е счел, че постановеният отказ е законосъобразен и исканото вписване не може да бъде извършено.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение като 2 по този начин същите стават част и от настоящия съдебен акт.

Във връзка оплакванията в частната жалба е необходимо да се посочи, че търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърли само от търговец, който осъществява търговска дейност. След като едноличния търговец вече е починал неговото търговско предприятие може да бъде поето от наследник, който обаче е длъжен да се впише като едноличен търговец, защото иначе не би могъл да осъществява търговска дейност или пък предприятието следва да бъде прекратено като едноличният търговец бъде заличен. В този случай наследниците на търговеца ще придобият правата и задълженията, на които е бил титуляр техният наследодател, но не като съвкупност, а като отделни имуществени права и задължения.

Изложените доводи във връзка с изискуемите документи по Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не могат да бъдат възприети. Действително, правоприемник на търговско предприятие може да бъде всеки търговец, но в случаите на прехвърляне на същото, които са изрично разграничени от тези на поемане на предприятие по чл.60,ал.1 от ТЗ / вж разпоредбата на чл.50 от цитираната наредба/.

Посочената в жалбата разпоредба на чл.52а регламентира случаите когато се прехвърля търговско предприятие на физическо лице, което не е търговец като изрично се поставя изискването това физическо лице да се регистрира като такъв. Това означава, че винаги придобиващият предприятието трябва да е търговец, което е аргумент за направения по-горе извод, че търговско предприятие има само когато се осъществява търговска дейност. Случаят, в който наследниците на починал едноличен търговец не са заявили, че един от тях ще поеме това предприятие не е такъв.

С оглед на всички изложено, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за извършване на заявеното вписване и подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Искането за присъждане на разноски на АВп следва да се остави без уважение.

Настоящото производство е охранително по своя характер и от това следва, че към него са приложими правилата на част VІ Охранителни производства и Глава 49 Общи правила на ГПК . Според тези правила отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, но не и за охранителните такива.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 915 от 14.07.2023г., постановено по т.д.№ 1119 по 3 описа на СГС за 2023г.

Оставя без уважение искането на юрисконсултско възнаграждение.

Агенция по вписванията за присъждане на

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4