Определение № 113 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20235000600116 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Кр.Б., защитник на осъдения А. П.

Ч., срещу определение № 260/08.03.2023г., постановено по ЧНД № 492/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието в размер на десет години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2019/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е приел за установено следното:

С присъда № 109/18.11.2016г., постановена по НОХД № 2019/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 10.10.2018г., за 1 престъпление по чл.115 от НК лишеният от свобода А. П. Ч. е осъден на десет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

Наказанието е приведено в изпълнение с начало 07.05.2015г.

Осъденият е придобил право на условно предсрочно освобождаване на 07.05.2020г., когато е изтърпял повече от 1/2 от наказанието си ефективно.

Към 16.03.2023г. неизтърпеният остатък от санкцията е една година, седем месеца и седем дни.

Видно от писменото становище на Началника на Затвора гр.* и приложените пробационен доклад, справка за награди и наказания, както и от останалите материали от досието на осъденото лице, същото има враждебни и агресивни нагласи и трудно овладява гнева си. Не осъзнава последиците от действията си независимо от декларираното желание за промяна. Не поема отговорност за извършеното убийство и не изказва съжаление за стореното.

Категорично отрича авторството на деянието.

Лишеният от свобода Ч. е наказван 5 пъти, награждаван е 2 пъти.

Становището на затворническата администрация е, че планът към присъдата не е изпълнен и досегашният му престой в контролирана среда не е оказал необходимия превъзпитателен ефект.

Рискът от рецидив е в средни стойности при постъпването в затвора 55 т., към момента е намален на 45 т. Проблемните зони са: отношение към правонарушението, емоционални проблеми и умения за мислене.

Работата по плана на присъдата с осъдения трябва да продължи, предвид липсата на достатъчно доказателства за поправяне, липсата на критичност към стореното, необходимостта от изграждане на умения за прогнозиране на резултатите от собствените действия, формиране на посериозно и отговорно самокритично отношение, както и на нагласи за съобразяване с общоустановените норми и правила.

Остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо осъденото лице, тъй като видно и от приложените материали, към момента желанието за промяна от негова страна е декларативно и той не осъзнава последиците от действията си.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е 2 изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Ч..

Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода.

На следващо място, изтърпял е фактически повече от половината от наказанието, определено му със съдебния акт.

Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при изследване цялостното поведение на осъдения Ч. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне. Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.

Оплакванията в жалбата за отрицателно отношение на затворническата 3 администрация спрямо осъдения Ч. не са подкрепени с каквито и да е доказателства. От досието на същия не може да се направи извод за подобен подход.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260/08.03.2023г., постановено по ЧНД № 492/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4