Решение № 797 от 10.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7361/2023
- Вид
- Решение № 797
- Подписан
- 10.02.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Анелия Стефанова Янева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.126, т.8 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 208, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 797 гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100507361 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 20.04.2023 г. на ответника Ж. А. А. срещу решение № 5307/04.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 49108/2021 г. на Софийския районен съд, 138 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „БУЛТРАКО МОТОРС“ АД на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ 10 748.91 лева - стойността на установени липси на поверени му материални ценности, установени при проведена на 11.06.2021 г. ревизия/инвентаризация на обект „Челопешко шосе – мотоциклети и аксесоари”, заедно със законната лихва от 25.08.2012 г. до погасяване, 226.94 лева – лихва за забава за периода 11.06.2021 г. - 25.08.2021 г., както и 2 829.96 лева – разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът приел, че ответникът бил отчетник по отношение на аксесоарите за мотоциклети, респ. носел и пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. В длъжностната му характеристика ясно било посочено, че отговарял за вреди и липси единствено на мотоциклетите. Сочи, че не отговарял за стоките в шоурума на посочения адрес /ул. „Челопешко шосе“ № 40/, доколкото съгласно договора описаните в 1 него и длъжностната характеристика трудови функции му били възложени за друг обект – на бул. „Ботевградско шосе“. Не било доказано лисващите стоки да са били предадени на ответника, съответно той да ги е поучил и приел за съхранение, разходване и отчитане – това не следвало нито от документа за инвентаризация, нито от счетоводната експертиза, нито от показанията на свидетеля. Инвентаризацията/ревизията не била извършена по предварително определена от работодателя процедура и при спазване на ЗСч, като жалбоподателят не бил уведомен за нея, поради което съставените документи за резултатите не били годни доказателства, от които да се установят твърдените от ищеца липси. Отделно, докладите не били подписани от членовете на комисията. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят издал обходен лист, в който се съдържало изявление за липса задължения за стоково-материални ценности. Необосновано съдът приел за недоказано възражението по чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявените претенции, евентуално да намали размера на обезщетението на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
Въззиваемият счита, че решението било правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи и следното:
На първо място, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния за отчетническото качество на ответника. Противно на доводите в жалбата, от съдържанието на раздел I, т. 2, тире 11 от длъжностната характеристика 2 следва, че на ответника изрично е възложено да „изпълнява функциите на материално отговорно лице по отношение на постъпващите за продажба и съхранение мотоциклети и аксесоари за тях“. Отделно, на него са възложени и функции да приема доставките на аксесоарите /раздел I, т. 2, тире 3/, както и да се разпорежда с тях от името и за сметка на работодателя – да сключва договори за продажба на аксесоарите /виж раздел III, t. 3 от длъжностната характеристика/. Действително в раздел III, т. 2 и 3 не е конкретно упоменато служителят да носи отговорност за вреди или липси на аксесоарите.
Доколкото обаче не е изрично изключена, фактът, че не конкретно посочена в длъжностната характеристика не означава, че служителят не е отговаря за вреди от липси на аксесоарите, а само за мотоциклетите и паричните средства.
Щом не е изключена с договора, отговорността следва от закона.
Само в допълнение следва да се посочи, че отчетническото качество на ответника и по отношение на аксесоарите следва не само от съдържанието на длъжностната характеристика, но и от естеството на неговата длъжност. Щом му е възложено да се разпорежда с тези вещи от името и за сметка на работодателя, то несъмнено има качеството отчетник /решение № 15/10.04.2020 г. по гр. д. № 2098/2019 г. ВКС, 3ГО/.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя. че не му били възложени отчетнически функции по отношение на материалните ценности, находящи се в обекта на ул. „Челопешко шосе“. Съгласно т. 1 от трудовия договор мястото на работа е в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 326. В тази клауза се съдържат две уговорки. Едната е за място на работа, което по аргумент от чл.
66, ал. 3 КТ е определено населено място – в случая гр. София. Втората е за работното място на служителя – виж дефинитивната разпоредба на §1, т. 4, изр. 1 ДР на КТ, според която това е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател.
Следователно конкретният шоурум/магазин, в който служителят полага труда си, представлява работно място, което е било променено по време на действие на договора. Според чл. 118, ал. 2 КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Ето защо, макар и на различно от уговореното в договора работно място, възложените на ответника трудови функции се запазват и на това ново работно място.
Видно от представения по делото журнал за извършена на 24.11.2020 г. ревизия, подписан от ответника и неоспорен от него, на посочената дата в обекта е извършено броене на описаните аксесоари, както и че са били налични. Това е посочено в колона 2 от таблицата и в заключението на ССчЕ, констативна част – л. 113, според което преди ревизията се генерира журнал за 3 наличностите по счетоводни данни, а след това се пристъпва към фактическо преброяване на стоките. Видно от приложение № 2 към заключението на ССчЕ, по отношение на стоките, постъпили в обекта след ревизията от 24.11.2021 г., има данни за отбелязване в електронната система на дружеството за приет трансфер от ответника или от другия служител, заемащ същата длъжност /колона № 13/. Противно на изложеното в жалбата, от показанията на свидетеля Д. се установява, че приемане на трансфера се отбелязва, след като стоката фактически е доставена в обекта. Следователно доказано е по делото, че описаните като липсващи в журнала от 11.06.2021 г. стоки, са били налични или доставени в обекта. Този факт не се и оспорва от ответника – той не твърди липсващите стоки изобщо да не са били налични, а единствено се сочи да не са били му предадени, респ. приети за пазене. Този довод не може да бъде споделен. Както беше посочено по-горе, на служителя е възложено да изпълнява като част от съдържанието на трудовия договор функциите на материално отговорно лице по отношение на постъпващите за продажба и съхранение мотоциклети и аксесоари за тях. Щом служителят е приел да изпълнява трудови функции, включващи събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности, то той изначално поема задължението да пази стоковите наличности в обекта. Ето защо, след като стоките са били налични в обекта, то те са доставени в него, респ. са му били поверени. Не е необходимо всяка стока да се „зачислява“ на служителя отчетник, респ. той да я приема за пазене с някакво отделно волеизявление. С постъпването на стоката на работното му място, последната се счита предадена на отчетника и приета за пазене.
От заповед от 31.05.2021 г., журнал за извършена ревизия и доклад към него /л. 16, л. 18 и сл. и л. 37 СРС/ се установява, че на 02.06.2021 г. посочените лица – служители на работодателя, са констатирали липси на аксесоари за мотоциклети стойност 13752,70 лева /колона № 8 от журнала/. От заповед, журнал и доклад /л. 38 и сл. СРС/ се установява, че на 10.06.2021 г. и 11.06.2021 г. е извършена повторна ревизия от същите служители, при която са установени липсващи аксесоари на стойност 17748,91 лева. И двата журнала, в които са удостоверени липсите, носят подписите на лицата, на които е това е възложено със заповедите на работодателя. Ирелевантно е дали ревизиите/инвентаризациите са извършени при спазване на нормативни изисквания – ЗсЧ, НСС и др. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани п са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата /така решение № 325/06.01.2015 г. по гр. д. № 2431/2014 г. ВКС/. Ето защо и доводите на жалбоподателя в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. Документите, в които е удостоверена липсата на описаните стоки, са частни свидетелстващи документи – писмени изявления 4 на трети за процеса лица с ненарочен за процеса характер, като нямат обвързваща съда доказателствена сила по см. на чл. 179 ГПК. Обаче имат доказателствена стойност и следва да бъдат ценени от съда с оглед останалите събрани по делото доказателства. Описаните в двата журнала липси се потвърждават и от показанията на свидетеля Д. – служител на ищеца, възприел непосредствено фактическите действия, извършени от посочените в журналите лица. Според свидетеля ревизиите били действително извършени от посочените в документите лица, като първата била в присъствието на ответника, а за втората бил уведомен. Отказал да подпише и двата протокола /журнала/ с резултатите. Съдът кредитира посочените доказателства, доколкото не се опровергават от нито едно друго такова. Освен това, ответникът бланкетно оспорва самия факт на настъпила липса, без да излага надлежни фактически твърдения. Противно на доводите на ответника, към отговора на исковата молба не е представен обходен лист, съдържащ изявление на ищеца за липса на претенции към ответника. Такъв документ не е описан като приложение към отговора, не е представен и по-нататък в производството. Предвид изложеното въззивният съд намира за доказано обстоятелството, че стоките, описани в журналите от 02.06.2021 г и 11.06.2021 г., не са били налични в процесния обект.
Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38badff7-6d19-4bae-a91d-f7f2fa597e61