Решение № 3991 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3991 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100513194 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 19.07.2022 г., постановено по гр. дело №10913/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 52 състав е признато за установено по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове по отношение на И. К., че дължи на основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 2 389,61 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода от 05.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.05.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 266,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за период от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 28437/2018 г. по описа на СРС, 52 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата И. К., с която същото се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между ответницата и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение на основание чл. 153 ЗЕ. Поддържа се, че се касае за имот, представляващ гараж, поради което ответницата се явява небитов клиент и за да е обвързана от договор за продажба на топлинна енергия следва да е налице сключен писмен договор между нея и топлофикационното дружество, като писмената форма е форма за действителност. Предвид изложеното се 1 претендира, че между страните не е налице валидна облигационна връзка, поради което претендираните суми не се дължат. Оспорва се приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като същата касаела друг имот апартамент № 11, а не процесният имот, който представлява гараж. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване на друго, с което предявените установителни искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Становище не е депозирано и от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца

„Топлофикация

София“

ЕАД искове първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, 2 като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е, че между ищцовото дружество и ответницата не е възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, тъй като процесният имот, който представлява гараж, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Въз основа на този довод се поддържа, че ответницата има качеството на небитов клиент, а използваната в имота топлинна енергия е такава за небитови нужди, поради което е необходимо сключването на писмен договор, която форма е изискване за действителност.

Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между: 1. производител и топлопреносното предприятие; 2. производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; 3. топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; 4. топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост; 5. топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия; 6. доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §1, т. 2а от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно §1, т. 33а от ЗЕ, „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.

153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Законът за устройство на територията разграничава имоти на основно и допълващо застрояване. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. Сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и 3 сгради със смесено предназначение. В сградите със смесено предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди, свързани с масов достъп на външни лица, се разполагат под жилищните обекти, а необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния проект във: 1. паркинг - гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг - гараж със статут на обща част в сградата. Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ, постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.

Неоснователни са доводите на въззивника, че гаражът като самостоятелен обект на правото на собственост е изключен от обхвата на чл.

153 ЗЕ. Такъв извод не следва нито от буквалното, нито от телеологичното тълкуване на закона. За определяне на вида на съответното правоотношение, законът отдава значение на целите и предназначението на обекта, в който е потребена топлинната енергия. Ако съответният имот се използва за извънбитови нужди, то тогава е налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, респективно за стопански нужди. Когато се касае за недвижим имот, който е предназначен за задоволяване на битови нужди, възниква правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В настоящия случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, се касае за имот, който се използва за задоволяване на битови нужди на ответницата. Нещо повече, видно от заявление – декларация, приложена на л.22 от кориците на първоинстанционното дело, ответницата И. К., е заявила искане за откриване на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Неоснователно е оплакването на въззивницата по отношение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като същата касаела друг имот - апартамент № 11, а не процесният имот, който представлява гараж. СТЕ е неоспорена от страните по процеса и приета от съда като обективно и компетентно изготвена. В депозираното заключение на л.81 /гръб/ от кориците на първоинстанционното дело, в отговора на първи въпрос изрично е посочено, че се изследват данни за недвижим имот с адрес гр.

София, ул. „******* вх.“В“, гараж с аб. № 60455, а в о.с.з., проведено на 17.03.2021 г., вещото лице е уточнило, че се касае за топломер в абонатна станция, която не е предназначена само за процесния гараж.

По изложените съображения настоящата въззивна инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

В настоящото производство на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не следва да се присъждат разноски, тъй като дружеството не е 4 подало отговор на въззивната жалба, нито е изпратило процесуален представител в съдебно заседание, а е подало само бланкетна молба, с която е оспорило въззивната жалба и е поискало присъждане на разноски.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.07.2022 г., постановено по гр. дело №10913/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 52 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5