Определение № 590 от 26.09.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 348/2025
- Вид
- Определение № 590
- Подписан
- 26.09.2025
- В сила
- 26.09.2025
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Мария Красимирова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 275 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590 гр. Сливен, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500348 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските и се движи по реда на чл.
275 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.
Частният жалбоподател счита обжалваната част от заповедта по чл. 410 от ГПК за незаконосъобразна, тъй като делото било заведено при условията на злоупотреба с право, защото кредиторът не бил дал повод за завеждане на производството и не е получил възможност да извърши плащане по извънсъдебен начин. Позовава се на практика на СЕС, относно добросъвестно упражняване правата на потребителя. С оглед това моли съдът да отмени заповедта в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В условията на евентуалност счита, че то е в завишен размер и моли да се намали до 50 лв.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Въз основа на подадено от заявителя Н. И. Б. заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, съдът е издал заповед № 379 от 29.07.2025г. по ч.гр.д. № 533/25г. по описа на КРС срещу „Кредирект“ ЕООД, гр. София ЕИК *** за главница 388, 20 лв., представляваща недължимо платена по недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит № 990791 от 29.12.2023г. и за разноски от 21, 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че доводът на частния жалбоподател за злоупотреба с право е неоснователен. Заявителят се е възползвал от законоустановена възможност да защити накърненото си материално право, като законодателят му е предоставил няколко алтернативни начина за това, изборът му е свободен и не е обвързан от никакви условия или задължителни изисквания. Като е избрал реда по чл. 410 и сл. от ГПК, заявителят 1 няма задължение, произтичащо от правна норма, преди това да отправя покана до длъжника за доброволно изпълнение.
Що се отнася до размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени с атакуваната заповед, настоящият състав счита, че той е завишен. С оглед вида на производството, стойността на вземането, характера и обема на процесуалните усилия, вложени от адвоката, съдът счита, че възнаграждението следва да бъде определено на 100 лв.
Поради това атакуваната заповед следва да бъде изменена в частта за разноските касателно адвокатското възнаграждение, което следва да бъде намалено от 400 лв. на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 379 от 29.07.2025г. по ч.гр.д. № 533/25г. по описа на КРС в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение като го НАМАЛЯВА от 400 лв. на 100 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590 гр. Сливен, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500348 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските и се движи по реда на чл.
275 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.
Частният жалбоподател счита обжалваната част от заповедта по чл. 410 от ГПК за незаконосъобразна, тъй като делото било заведено при условията на злоупотреба с право, защото кредиторът не бил дал повод за завеждане на производството и не е получил възможност да извърши плащане по извънсъдебен начин. Позовава се на практика на СЕС, относно добросъвестно упражняване правата на потребителя. С оглед това моли съдът да отмени заповедта в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В условията на евентуалност счита, че то е в завишен размер и моли да се намали до 50 лв.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Въз основа на подадено от заявителя Н. И. Б. заявление за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, съдът е издал заповед № 379 от 29.07.2025г. по ч.гр.д. № 533/25г. по описа на КРС срещу „Кредирект“ ЕООД, гр. София ЕИК *** за главница 388, 20 лв., представляваща недължимо платена по недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит № 990791 от 29.12.2023г. и за разноски от 21, 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че доводът на частния жалбоподател за злоупотреба с право е неоснователен. Заявителят се е възползвал от законоустановена възможност да защити накърненото си материално право, като законодателят му е предоставил няколко алтернативни начина за това, изборът му е свободен и не е обвързан от никакви условия или задължителни изисквания. Като е избрал реда по чл. 410 и сл. от ГПК, заявителят 1 няма задължение, произтичащо от правна норма, преди това да отправя покана до длъжника за доброволно изпълнение.
Що се отнася до размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени с атакуваната заповед, настоящият състав счита, че той е завишен. С оглед вида на производството, стойността на вземането, характера и обема на процесуалните усилия, вложени от адвоката, съдът счита, че възнаграждението следва да бъде определено на 100 лв.
Поради това атакуваната заповед следва да бъде изменена в частта за разноските касателно адвокатското възнаграждение, което следва да бъде намалено от 400 лв. на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 379 от 29.07.2025г. по ч.гр.д. № 533/25г. по описа на КРС в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение като го НАМАЛЯВА от 400 лв. на 100 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2