Решение № 1487 от 20.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110107523 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени о т „ЮК. Б.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.” **** срещу К. И. Б., ЕГН ********** с адрес с. В., Община А., ул. „Б.“ **** за сумите, както следва: 3519,46лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № *****/12.09.2023г.;

219,57лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 10.04.2024г. до 30.05.2024г.; 796,23лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 10.04.2024г. до 14.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 1454/18.03.2025г. по ч.гр.д. № 3329/2025г. по описа на ВРС, на основание чл.

422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 12.09.2023г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № *****. По силата на договора, банката е предоставила кредит в размер на 4000лева усвоен изцяло от кредитополучателя. Ответникът се задължил да върне сумата в размер на 7431,40лева, с падеж десето число на съответния месец, за срок от 36месеца. Твърди се, че по договора били извършени плащания в общ размер на 1633,09лева. В договора била предвидена на дължимост на възнаградителна лихва. Предвиден бил фиксиран лихвен процент - 38%. В случая ответникът дължал договорна лихва в размер на 219,57лева, начислена за периода от първата незаплатена вноска – 10.04.2024г. до 30.05.2024г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгл. чл. 8.9 лихвеният % се изчислявал като 1/365-та част от годишния лихвен %. При просрочие длъжникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до изплащане на сумата. Последната била начислена на осн. чл. 8, т.8.9 изр.4 за периода от 10.04.2024г. до 14.03.2025г. в размер на 796,23лева. Сочи, че на осн. чл.

14.2. в случай на просрочие , кредиторът има право да обяви вземанията си по договора за 1 предсрочно изискуеми. В тази връзка твърди да е изпратил писмо до кредитополучателя с което считано от 30.05.2024г. е обявил вземането си по договора за изцяло предсрочно изискуемо. Впоследствие за събиране на вземането си, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, като ищецът възразил срещу издадената заповед в законоустановения за това срок. С това обосновава и правния си интерес от заявената защита. Претендира и законна лихва върху всяко от задълженията считано от датата на подаване на заявлението. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е ангажирал писмен отговор.

В о.с.з. ищецът чрез нарочна молба поддържа исковата молба.

Ответницата редовно призована се явява лично, признава иска и заявява, че дължи сумите, предмет на исковата претенция.

При така заявеното от ответника, съдът преценява, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. При това положение исковата претенция следва да бъде уважена.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Реализираните такива в настоящото производство са – 150,50лева платена държавна такса. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.

8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 102евро, отчитайки и факта, че искът се признава от ответницата, респ. липсва фактическа и правна сложност на спора.

На осн. т.12 ТР ****/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски за платена ДТ и юк. възнаграждение в заповедното производство в общ размер на 72евро.

Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от 174евро, които следва да се присъдят в цялост.

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. И. Б., ЕГН ********** с адрес с. В., Община А., ул. „Б.“ **** ДЪЛЖИ на „ЮК. Б.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.” ****, сумите както следва: 1799,47евро /3519,46лева/, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит

№

*****/12.09.2023г.; 112,26евро /219,57лева/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 10.04.2024г. до 30.05.2024г.; 407,11евро /796,23лева/, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 10.04.2024г. до 14.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 1454/18.03.2025г. по ч.гр.д. № 3329/2025г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮК. Б.” ЕООД, ЕИК *****, сумата от 174евро, представляваща сторени в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. 3329/2025г. по описа на РС – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл.

2

78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3