Решение № 7806 от 08.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7806 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110109976 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД спрямо АЛ. Г. Х. и Д. АС.

Х.. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност по ½ от сумите съгласно издадената по ч. гр. д. № 71230/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.12.2021 г., а именно: сумата от 1168.89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 213109, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 251.61 лв. – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна I част“, бл. 24, вх. Б, ет. 1, ап. 24, аб. № 213109, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определен срок, което не са сторили, поради което са изпаднали в забава. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника АЛ.

Г. Х., чрез адв. Ч., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва да е бил в договорни правоотношения с ищеца за процесния имот, като счита, че по делото липсвали доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че е собственик или 1 вещен ползвател на имота. По отношение на претенцията за дялово разпределени, сочи, че нямало основание за дължимост на сумите за дялово разпределение, след като третото лице води дяловото разпределение, а не ищеца. Релевира възражение за давност. Оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава, тъй като ищецът не бил доказал да е публикувал сумите в сайта на дружеството, респ. не бил установил изпадането на ответника в забава.

Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. АС. Х., чрез адв. СН. К., в който се заявява, че оспорва исковете, тъй като между страните нямало данни да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. От представените от ищеца доказателства било видно, че друго лице е открило партида и се е заявило като потребител на топлинна енергия, поради което нямало как да се приеме, че ответникът Х. има качеството потребител. Навежда възражение за давност. Оспорва претенцията за дялово разпределение, като твърди, че няма основание за начисляване и претендиране на такса за дялово разпределение. Исковете за лихва също били неоснователни, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на публикуване на сайта на дружеството на дължимите суми, респ. ответникът не е поставян в забава и не дължал обезщетение за забава. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко ООД не подава становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 71230/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, с който АЛ. Г. Х. и Д.

АС. Х. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.

София, ул. Румяна № 24, вх. Б – л.20-21. Съгласно намиращото се в кориците на делото удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД /л. 24/, се 2 установява, че посоченият адрес на ул. Румяна е с настоящ адрес ж. к. Красна поляна I , бл.

24 със седем входа от вх. А до вх. Ж. Представена е по делото и молба-декларация от А.Х., с която е поискал откриване на партида при ищеца за имот с аб. № 213109 на адрес гр. София, ж. к. Красна поляна, ул. Румяна, бл. 24, вх. Б, ап. 24. Молбата-декларация е от дата 18.09.2002 г.

С протоколно определение от 14.06.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че АЛ. Г. Х. и Д. АС. Х. са съпрузи. Не се оспорва по делото, че ответниците са били съпрузи, както към дата на закупуване на имота, така и към настоящия момент.

Ответникът Д.Х. възразява да е клиент на ТЕ. Сочи, че облигационно отношение е налице само между ищеца и лицето подало молбата-декларация. Възражението е неоснователно.

Вярно е, че заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, а приемането от ищеца - сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая обаче се установи, че Д.Х. е придобила право на собственост върху имота по време на брака си с АЛ. Г. Х., представеният по делото договор за покупко-продажба не е оспорен от страните. Следователно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост. Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. А щом е така, то кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията. Доколкото ответниците са съпрузи и собственици на процесния имот, без значение е кой от тях е подал молба-декларация за промяна на партидата на имота. В молбата-декларация изрично е посочено, че семейството на А.Х. се състои от 4 члена.

Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата сума спрямо един от тях, общата сума солидарно или общата сума разделно.

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.

3

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и АЛ. Г. Х. и Д. АС. Х., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач „МХ Елвеко ООД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.