Решение № 17 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100501565 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 7163/30.07.2024г. на РС-Несебър, предявена от Т.Г.П. с ЕГН-********** е качеството на председател на управителния съвет и представляващ Етажната собственост в сграда с идентификатор ***, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, с.Равда, ул. Крайбрежна № 45, к-с „РИЧ-3“, Булстат 1770933171, срещу Решение №260/ 17.07.2024г. по гр.д №1041/2023г. по описа на Несебърски Районен Съд, с което са отменени като незаконосъобразни изброени в него решения на Общото събрание на ЕС.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, а също така и неправилно и необосновано. Сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл „свръхпетитум“ ,като разгледал въпроса за „незаконосъобразно свикване на Общото събрание на етажната собственост“, на което са приети отменените от районния съд решения, както и че районният съд изложил мотиви за нищожност за решението по т.1 от дневния ред,тъй като според съда „ОС е упражнило правомощие ,каквото от чл.11 ЗУЕС не произтичало“. Въззивникът сочи и цитира съдебна практика за 1 обосноваване на твърдението си, че обжалваното решение на PC-Несебър е недопустимо поради произнасяне свръхпетитум по въпроси, които са извън предмета на делото.Обстоятелствено анализира разпоредбата на чл.11 ЗУЕС и излага съображения за това, че в конкретния случай по точка 1 от дневния ред общото събрание е направило корекции и уточняване, по-конкретно намаляване на вноските за такса „Управление и поддържане на общите части“ и фонд Ремонт и обновяване“ за 2022-2023 г. с оглед на конкретните констатации на контролния съвет.Намира,че така взетото решение не противоречи на законовите разпоредби,не излиза извън правомощията на общото събрание и е включен в предварително обявения дневен ред на събранието.В отделни пунктове във въззивната жалба излага съображения по всяко едно от възраженията на насрещната страна, като намира за неоснователни твърденията за :1/ нарушение на разпоредба на чл. 14, ад.4 от ЗУЕС, според която едно лице може да представлява най-много трима собственици.2/ за това, че за всички оспорени по делото решения на ОС не било ясно кой и как е гласувал „за“, „против“ или „въздържал се“. 3/ за това, че било невярно посоченото в протокола за проведеното ОС, че на всяко присъстващо лице с право на глас е бил раздаден протокол за гласуване;4/ че решенията не били взети с необходимото мнозинство и не можело да се извърши проверка на резултатите от гласуването. 5/ заявява,че решението по т.4 от дневния ред не противоречи на разпоредбата на чл.50 от ЗУЕС, противно на твърдението на въззиваемия. 6/неоснователно било възражението за незаконосъобразност на решението по точка 5 от дневния ред от протокола поради нарушение на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.По всяко едно от тези си твърдения заявява подробни съображения и доводи;моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени.Моли за присъждане на разноските.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 9220/02.10.2024г. от „БУЛРОССТРОЙ” ЕООД,ЕИК 14719921, със седалище и адрес на управление: с. Равда, ***, представлявано от Таня Тодорова Маринова, чрез адв. Звезделина Неделчева, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за неоснователни твърденията на въззивника за произнасяне от НРС „свръхпетитум“;сочи, че при оспорване редовността на свикване на събранието районният съд следвало да разгледа и се произнесе по това твърдение;счита за правилен извода на съда ,че в ЗУЕС 2 няма разпоредби, които да разрешават на общото събрание с решения да определя парични задължения под формата на такси и вноски, които да се заплащат от етажните собственици за минали периоди; намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че императивната разпоредба на чл.50 и чл.51,ал.1 от ЗУЕС не е спазена поради това, че процесната сграда е сезонна н не може да се определи точния брой ползватели и обитатели за всеки самостоятелен обект. Нормата на чл. 51 ЗУЕС била императивна, като според тълкуването на чл.11 т.5 ЗУЕС правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части/сочи Решение № 313 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. на ВКС, ГК, IV ГО). Моли постановяване на решение, с което се потвърди обжалваното решение; претендира разноски.

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост.

Ищецът „БУЛРОССТРОЙ“ ЕООД се легитимира като собственик на 7 апартамента в жилищна сграда за сезонно ползване „Рич 3“ в село Равда, ул.“Крайбрежна“№ 47,подробно описани в исковата молба и с представени по делото титули за собственост.Твърди, че на 11.09.2023г. в 08:30 часа се е провело Общо събрание на Етажната собственост на жилищна сграда „Рич 3“,което събрание намира за незаконосъобразно проведено.Сочи, че били нарушени разпоредбите на чл.14 от ЗУЕС относно представителството, тъй като: липсват пълномощни, като до участие са допуснати лица, които не са разполагали с представителна власт, а тъй като упълномощените лица не са етажни собственици, не е спазена формата на упълномощаването, едно лице е представлявало повече от трима етажни собственици. Това се отразило на кворума, обявен на събранието,който кворум в протокола бил неправилно обявен. На следващо място изтъква нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС поради това, че в протокола от събранието не бил посочен начина, по който са гласували отделните участници на събранието при вземането на решенията по отделните точки от дневния ред и не съдържа техните подписи.

Не било вярно и отразеното в протокола, че всеки от участниците получил протокол (лист) за гласуване, а наред с това е налице разминаване според посоченото в отделните протоколи за гласуване и отразеното в протокола от събранието за начина на гласуване на отделните участници.Атакува решението по т.1 от дневния ред- за заплащане на суми от етажните 3 собственици, което не е било предвидено в дневния ред, по който начин е нарушен чл.16, ал.3 от ЗУЕС, освен това противоречало на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС.Атакува решението по т.4 като противоречащо на чл.50 ЗУЕС;решението по т.5 като противоречащо на чл.51 ЗУЕС; решението по т.3 –за изплащане на месечно възнаграждение на управителя на етажната собственост за осъществяваната от него дейност и задължения в размер на минималната работна заплата за страната, за което решение, както и при атакуване на решенията по т.1,т.4 и т.5 ЗУЕС сочи, че не са взети с необходимото мнозинство с оглед изтъкнатите нарушения при провеждане на събранието.Моли отмяна на взетите решения по тези точки от дневния ред на ОСЕС; моли присъждане на разноски.

В писмен отговор на исковата молба ответникът - Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: село Равда, улица Крайбрежна № 47, комплекс „РИЧ 3“, Код по Булстат 1770933171, изразява становище за неоснователност на иска, оспорва изцяло твърденията, наведени в исковата молба. Отрича ищецът да е собственик на Апартамент № 37, както и да са нарушени разпоредбите на чл.14 от ЗУЕС относно начина на представителство предвид, че твърдените нарушения не са конкретизирани.

Счита, че кворумът на събранието правилно е изчислен и отразен в протокола, а на всеки от участниците, между които и на законния представител на ищцовото дружество, е бил раздаден индивидуален протокол, в който да се отразява начините на гласуване, като протоколите са неразделна част от протокола от събранието и съдържат подписите на участниците. За съществено намира обстоятелството, че протоколът от събранието не е оспорен по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, а самият протокол отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, решението за определянето на размерите на таксите и вноските е взето при спазване разпоредбите на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. Моли за отхвърляне на иска.

Районният съд е приел, че Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 11.09.2023г. , е незаконосъобразно свикано,тъй като било свикано от Председателя на Управителния съвет - Т.Г.П., подписал поканата за провеждане на ОСЕС.В случая Етажната собственост се управлявала от Управителен съвет, който бил избрал за Председател Т.П., но според чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС Управителния съвет бил органа, компетентен да свика общо събрание. Липсвали и доказателства за взето решение на Управителния съвет 4 за свикване на събранието или дори Управителният съвет да е оторизирал Председателя да свиква събрание, което да се проведе на конкретна дата и при конкретни точки от дневния ред. На второ място НРС констатирал, че в представената по делото покана не се съдържа датата и часът на нейното поставяне, като липсата на тези реквизити в самата покана се приема за нередовност на поканата и за съществено нарушение по свикване на събранието предвид, че нормата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е императивна.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

Доколкото протоколът от процесното общо събрание, ведно с обективираните в него решения, взети от етажните собственици, е обявен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС на 18.09.2023г., а искът за тяхната отмяна с правно основание чл.40 от ЗУЕС е предявен на 11. 10.2023г., този иск се явява допустим като предявен в 30-дневния преклузивен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, както и предвид, че той е предявен от етажен собственик, който е страна по спорното материално правоотношение, с което се обосновава и активната му процесуална легитимация.

Съгласно трайно установена съдебна практика съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в рамките и по начините, поискани от ищеца. Принципът на диспозитивното начало налага съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение в свръхпетитум, и да се съобразява със заявените в исковата молба обстоятелства и факти. В противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес (в този смисъл Решение № 155 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 1007 / 2016 г. I г.о., ВКС; Решение № 153 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 719/2016 г., I г.о., ВКС; Решение № 431 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., IV г.о., ВКС).

В исковата молба ищецът не твърди нарушения при свикването на процесното Общо събрание на етажната собственост. Първоинстанционният съд в извършения по делото доклад при разпределение на доказателствената тежест е дал указания на ответната ЕС , че „… следва да докажат, че са спазили 5 процедурата по свикването на общото събрание, основанието за свикването,както и реда за свикването му, включително и че са спазени изискванията на чл.13,ал.7 ЗУЕС“ / вж. определение № 173/19.02.2024г.-л. 183 на НРС/.При липса на въведени от ищеца оплаквания по тези въпроси обаче, въпреки така извършения доклад и разпределение на доказателствената тежест на ответника, районният съд не е имал основания да разглежда и се произнася по въпроси, които не са били посочени своевременно от ищеца, с оглед на което така постановеното решение е неправилно, но недопустимо, както се изтъква от въззивника в жалбата му до БОС.

От доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представените от ответната Етажна собственост доказателства,на