Решение № 149 от 01.03.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№149 гр. Хасково, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова и прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева исково адм.дело № 645 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на К. К. К., подадена чрез процесуален представител, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 20 000 лева.

В исковата молба се твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000247/03.06.2021 г., по отношение на К.Д.К. било разпоредено временно отнемане на свидетелство за регистрация на МПС – „Опел Астра“ с * **** **и отнемане на 2 бр. регистрационни табели с № * **** **за срок от 6 месеца.

Заповедта била обжалвана и било образувано административно дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С влязло в сила решение от 10.12.2021 г. съдът отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

С договор за покупко-продажба от 01.04.2021 г. К. К. К. придобила посочения лек автомобил, като целта на покупката била свързана с факта, че на 08.02.2021 г. същата придобила удостоверение за регистрация на животновъден обект, намиращ се в с.У., обл.Хасково.

Придобиването на такова удостоверение било свързано със задължението за полагане на грижи за отглеждане на животните в животновъдния обект. За да се стигне до животновъдния обект от местоживеенето на К. ***, било необходимо да се изминат около 45 км. Покупката на този автомобил била свързана с транспортирането на К. и на няколко работници ежедневно от гр. Г. до животновъдния обект. След покупката на автомобила ежедневно К., която била правоспособен водач, заедно с работниците изминавали горепосоченото разстояние със закупения автомобил. След издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка от 03.06.2021 г., моторното превозно средство, собственост на К., не било възможно да бъде използвано за тези нужди. Тъй като в регистрирания животновъден обект имало животни, а именно 2 бр. коне, К. била принудена да ползва транспортните услуги на свой близък, който всеки ден транспортирал К. *** до животновъдния обект в с. У. и обратно. За извършената услуга К. ежедневно му заплащала сумата от 100 лв., включваща в себе си гориво, смазочни материали, време, гуми и др. Тази услуга била извършвана срещу заплащане не по малко от 130 пъти за времето, когато действала заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

През 2018 г. и 2019 г. С. Ц. К. придобил чрез покупко-продажба в гр. Приморско на ул*** апартамент и студио, находящо се на ул.„***. Жилищата били придобити по време на сключения граждански брак между него и К.Д.К.. След покупката на жилищата всяка година през лятото те се отдавали под наем. За наемателите се грижело цялото семейство. Грижите включвали поддръжка, пране на бельо, почистване, боядисване, дезинфекциране и др. Тъй като съпругът на К. започнал да се занимава с друга дейност, в началото на 2021 г. тези грижи били прехвърлени на К.. За целта семейството решило да закупи автомобил, който да бъде използван, освен за полагане на грижи за животновъдния обект, и за полагане на грижи за горепосочените имоти.

Преди активния период още от средата на м. май 2021 г. К. ежеседмично пътувала до жилищата в гр. Приморско, за да може да ги подготви за предстоящия сезон. След издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка от 03.06.2021 г. възможността й да пътува с лек автомобил „Опел Астра“ с * **** **била отнета. За целта тя започнала да използва транспортните услуги на семеен познат, който, когато се налагало, извършвал транспортни услуги от гр. Г. до гр. Приморско и обратно. За периода от 03.06.2021 г. до 01.10.2021 г. той извършил минимум 20 такива услуги. За всяка услуга К. му заплащала сумата в размер на 250 лв.

За времето, през което действала отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, К. претърпяла страдания от емоционално и психическо естество. Същата не могла да реализира трудовите си намерения, използвайки личния си автомобил. Самият факт, че не можела да използва личния си автомобил по предназначение й действал негативно и я тласкал към психическо страдание. Ежедневно се притеснявала, че е възможно колата, която ги транспортира и нейният водач да не извършат тази услуга. Особено много се притеснявала за животните, отглеждани в животновъдния обект. Само един ден отсъствие щял да окаже пагубно влияние върху тях. Отделно фактът, че има издадена заповед за принудителна мярка бързо се разгласил в населеното място, където живее и по този начин се уронили престижа, достойнството и честта на нея и семейството й. Много трудно й е било да възстанови доверието в хората. Въпреки нейните обяснения, че е станала грешка голяма част от хората не й повярвали.

С оглед на така изложеното, ищцата моли съдът да осъди Областна дирекция на МВР - Хасково да й заплати обезщетение за причинените й нематериални вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо състояние, безсъние, в размер на 2 000 лв. и обезщетение за причинените й материални вреди в размер на 18 000 лв., включващи в себе си: транспортни разходи от гр. Г. до гр. *** и обратно в размер на 5 000 лв., транспортни разходи от гр. Г. до с. У., обл. Хасково и обратно в размер на 13 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, в депозирано по делото писмено становище, посочва, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. В случая не се установявало, че от незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка ищцата е претърпяла твърдените имуществени вреди. С отнемането на СУМПС не се ограничавало правото на собственост върху МПС, като прилагането на процесната ПАМ се свързвало с изземване на свидетелството за управление на МПС, а не със спирането на автомобила от движение и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за частична основателност на предявената искова претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, Районно управление - Харманли при ОД на МВР - Хасково по отношение на К.Д.К. е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. ”а” от ЗДвП принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели № Х2238КН до прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни“.

Заповедта е обжалвана от К.Д.К. и в тази връзка е образувано административно дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С влязло в сила на 10.12.2021 г. Решение № 452/10.12.2021 г. по делото съдът е отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна, като е приел, че същата не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а именно не била посочена ясно и еднозначно наложената принудителна административна мярка. От разпореденото с обжалваната заповед „временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели * **** * до прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни“ не можело да бъде установено дали с нея се налага ограничителната мярка - „Прекратяване на регистрацията на МПС“, или единствено се извършват отразените фактически действия - „временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели“, за срок до прилагането на ПАМ. Прието е, че този диспозитив на заповедта създава неяснота относно разпоредените правни последици и не само нарушава правото на адресата на акта да разбере какви задължения му се вменяват, съответно какви права му се ограничават, но прави невъзможно и настъпването на правния резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. На второ място, съдът е приел, че обжалваният акт се явява фактически и правно необоснован, липсвали ангажирани доказателства, установяващи описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка, възприета като основание за прилагане на принудителна административна мярка.

За установяване на твърденията в исковата молба за причинени вреди, по искане на ищцата бяха допуснати до разпит свидетелите К.Г.Д.и Б. Д. Р.. При разпита си в съдебно заседание свид.Д. заяви, че познава ищцата отдавна. Работил за нея заедно с вуйчо си и сина си, когато тя правила обор за коне в У.. Работата продължила около четири-пет месеца през лятото на 2021 г. От гр. Г. до с. У. пътували с лека кола „Опел Астра“, собственост на Б., който бил и шофьор на автомобила. Той ги вземал сутрин в 7:00 часа и вечер ги връщал. К. пътувала всяка сутрин и вечер с тях. Съпругът й бил в Германия. Работили седем дни в седмицата. Не ходели, само ако валял дъжд – това се случвало два-три пъти в месеца. Карал ги Б., защото били свалили номерата на колата на К. и нямало с какво да ходят до обекта. Свидетелят не знае дали К. плащала на Б. за този превоз. Предполага, че му е плащала. Започнали да работят там в началото на лятото. Тогава К. ги карала с нейния „Опел“, а после, когато свалили номерата, тръгнали с Б.. Свидетелят не може да си спомни кога точно се е случило това. Пътували с него, докато свърши работата на обекта, до около началото на октомври.

Свидетелят Б.Д.Р.заяви при разпита си в съдебно заседание, че от началото на месец юни до октомври извършвал транспортни услуги за К. и мъжа ѝ. Свалили номерата на колата й, нямало с какво да се придвижва и тя го помолила да я превозва до село и до морето.

Свидетелят извършвал превоз от гр. Г. до с. У. и от гр. Г. до гр. П.. Сутрин тръгвали от гр. Г. към 07:00 - 07:30 часа, карал двама-трима работници и К. до конюшнята в с.У., а после вечерта ги връщал. Свидетелят извършвал тази услуга срещу заплащане. Уговорката била ищцата да поеме разходите до селото, около 100 лв. отиване и връщане - за гориво, консумативи, масла и т.н. Карал работниците почти всеки ден, понякога и в събота и в неделя.

Освен до с.У. свидетелят карал К. *** минимум 20 пъти. Сутрин карал работниците до с.У., след това тръгвал за гр. П. и вечер ги вземал. Там тя имала два апартамента, на които се правело освежаване и свидетелят помагал. За това пътуване от гр. Г. до гр. П. и обратно тя му плащала по около 230 - 250 лв. За труд не бил вземал пари. Не били издавани документи, всичко било на приятелски начала, на доверие. При всяко осъществяване на услугата К. му плащала. Автомобилът, с който осъществявал тази услуга, бил собственост на свидетеля – „Фолксваген Пасат“, комби, 2002 г. Дотогава свидетелят работил в чужбина и точно се бил върнал в България, нямал работа.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по същото бе назначена съдебно-оценителна експертиза. В първоначално депозираното заключение, изхождайки от транспортното разстояние между гр. Г. и гр. П., транспортното разстояние между гр. Г. и с. У., област Хасково, средната цена за литър гориво за процесния период от м.юни до м.октомври 2021 г., с оглед показанията на разпитания по делото свидетел и показанията му за заплащаните му суми за извършваната услуга, вещото лице посочва, че разликата между стойността на транспортната услуга за осъществен превоз със собствения на свидетеля . от гр. Г. автомобил от гр. Г. до гр. П. и съответно от гр. Г. до с.У., обл. Хасково през процесния период (18 000 лв.), с разходите, които ищцата би направила, ако бе осъществила този превоз със собствен транспорт с процесния автомобил (2 451,72 лв.) възлиза на 15 548.28 лв.