Решение № 967 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510798 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13387 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 67123/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 41-и състав, Сдружение „Техпрогрес“ е осъдено да заплати на Ц. Й. К. , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 5000 лева (пет хиляди лева), заявена като част от претенция с общ размер 9419,52 лева, представляваща възнаграждение, дължимо за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. по договор № 2/01.12.2022 г. за консултации, услуги и съдействие във връзка с изпълнение на дейности, свързани с автоматизирано осигуряване на софтуерно качество по проект на Сдружение „Техпрогрес“, ведно със законната лихва от предявяване на иска (21.08.2023 г.) до окончателното плащане.

Със същото решение Сдружение „Техпрогрес“ е осъдено да заплати на Ц. Й. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1460 лева (хиляда четиристотин и шестдесет лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, поради което и формираните от него изводи, че възнаграждението по процесния договор за изработка се дължи на база отработени, отчетени и одобрени от възложителя часове, са неправилни. Според жалбоподателя този механизъм на определяне на възнаграждението би съответствал на изпълнение на работа по трудов договор, но не и на спецификите на гражданския договор, чиято цел е постигане на определен резултат. В тази връзка сочи, че от разпоредбите на договора – чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и ал. 4 се установява, че изпълнителят има задължението да престира уговореното в срок и с уговореното качество. Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото е безспорно установено, че ищецът е извършил работата по договора в процесния период. В тази връзка се позовава на събраните по делото гласни доказателства, от които се установявали дефицити и забавяния в работата на ищеца, 1 както и се установявало, че работата по конкретния проект е извършена от други членове на екипа на възложителя. Оспорва извода на съда, че е налице фактическо приемане на работата само предвид факта на осчетоводяване на издадената от страна на ответника в качеството му на възложител към „Вивус“ фактура. Посочва, че първоинстанционният съд в доклада по делото е приел за безспорно обстоятелството, че изпратеният от ищеца отчет за извършена работа не е приет от възложителя, а същевременно е формирал извод за конклудентно приемане на изпълнението. Счита, че осчетоводяването на фактура, издадена от ответника към третото лице, не може да се счита за конклудентно приемане на услугите на ищеца. Акцентира върху това, че процесната фактура е издадена на 30.06.2023 г., а соченото от съда приемане на работата чрез предоставяне на отчет е извършено една на 04.07.2023 г., т.е. няколко дни след издаване на фактурата. В този смисъл намира, че фактурата е издадена преди одобряване на отчет за месец юни 2023 г., поради което няма как издаването на фактура да представлява потвърждаване и приемане на отчет. На следващо място, смята, че дори и да се приеме, че ищецът в действително е работил по проекта, то не следва да се присъжда възнаграждение в пълния претендиран размер за 176 часа. Отбелязва, че във фактурата от 30.06.2023 г. са фактурирани следните дейности по договора от 01.11.2023 г., а именно: 1/ предоставянето на ИТ услуги, свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и приложения и 2/ предоставянето на ИТ услуги, свързани с разработката на нови функционалности (Integration Cola-PV), поради което за процесния месец юни 2023 г. е отчетена и фактурирана реално извършена работа по предоставянето на IT услуги, свързани с поддръжка и обслужване на IT системи и приложения, включваща и дейността по тестване на софтуер за сумата от 8408,94 лева без ДДС, т.е. сбора на отработените от целия екип на възложителя, състоящ се от 5 експерти, часове е дори по-малък от претендираното само от ищеца възнаграждение за процесния период. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че твърдението на жалбоподателя, че не е изпълнена работата по договора, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като сочи и че доколкото работата е в полза на трето лице, не са представения възражения и оплаквания от третото лице, а напротив последното е заплатило всичко, което е отчетено и изработено от ищеца. Сочи, че в показанията на свидетеля Й. се споменава, че ищецът не е присъствал на част от срещите, но това не означавало, че ищецът не е извършвал възложената му работа. Акцентира, че предвид особеностите на процесния договор, а именно, че работата и отчетът на същата се случват от трето на договора лице, то фактическото приемане на отработените часове се извършва от „Вивус.БГ“ ЕООД, като не се установяват възражения по количеството и качеството на извършената работа. Намира за неоснователно оплакването на въззивника, че ищецът не е извършвал дейност по договора за месец юни 2023 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответното дружество, чрез адвокат Ц. Д. и адвокат Ц. М., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, като част от претенция с общ размер 9419,52 лева, представляваща неизплатено на ищеца възнаграждение за м. юни 2023 г. по договор за консултантски услуги, сключен на 01.12.2022 г. за срок от 12 месеца.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за услуга, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника.

Не е спорно по делото, а и от представения по делото договор № 2 от 01.12.2022 г., сключен между Техпрогрес Сдружение, в качеството на възложител, и Ц. Й. К., в качеството на изпълнител, се установява, че страните са били обвързани от договор за консултантски услуги, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да предоставя на възложителя консултации, услуги и съдействие във връзка с изпълнение на дейностите, описани в ал. 2, свързани с автоматизирано осигуряване на софтуерно качество в проект на възложителя с име СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИТ УСЛУГИ, от 31.10.2022 г., с клиент Вивус.БГ ЕООД. Съгласно раздел III, чл. 3, ал. 1 от договора за извършваната работа възложителят заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение след края на отчетния период, формирано на база всички реално отработени, отчетени и одобрени часове, като всеки час се заплаща в размер на 59,64 лева. Съгласно чл. 3, ал. 4 месечните плащания по договора се извършват по банкова сметка на изпълнителя след представяне на отчетни доклади за извършените дейности и отработените часове, декларация за осигурителния доход за отчетния месец и подписване на двустранен протокол за приемане на работата. С чл. 6 е предвидено право на възложителя да получава изпълнение на предмета на договора в срок, без отклонение от договореното и без недостатъци, както и да не приема изпълнение, ако то не съответства в значителна степен по обхват и качество на изискванията му и не може да бъде изменено, допълнено или преработено.

Не е спорно, а и от представеното по делото Споразумение за ИТ услуги, сключено между „Вивус.БГ“ ЕООД в качеството му на клиент и „Техпрогрес“ Сдружение в качеството му на доставчик, се установява, че доставчикът се задължава да предоставя на клиента услуги за разработка на софтуер от избрани и одобрени служители на доставчика (наричани по-нататък изпълнители), както е посочено в Приложение 1 към настоящото споразумение, което включва списък на изпълнителите, а договорената цена за всяка роля в Приложение 2.

Съгласно чл. 2.2 от споразумението услугите и всички задачи и задължение се предоставят въз основа на инструкции, предоставени от клиента (чрез системата за проследяване на проблеми на клиента или чрез средствата, посочени в чл.11.2). Клиентът има право да дава обвързващи нареждания и задачи директно на изпълнителите. Всички изпълнители са и остават служители на доставчика, и в никакъв случай изпълнителите не могат да се считат за служители на клиента, като задължението на доставчика е да спазва всички приложими трудови, данъчни и други законови изисквания и да изпълнява всички задължения към изпълнителите. Съгласно чл.2.8 от споразумението клиентът има право да избира предварително и да изисква да получи очаквания краен резултат от услугите - предмет на споразумението, от служителите на доставчика (изпълнителите), установени в Приложение 1 на настоящото споразумение. В случай че предоставяните от изпълнителите услуги не отговарят на техническите и/или други специални софтуерни изисквания на клиента, последният има право да настоява и да получи промяна в екипа на изпълнителя – чрез изрична промяна на състава в списъка, посочен в Приложение 1 към настоящото споразумение. Всеки член на екипа на изпълнителя може да бъде заменен по всяко време и по желание на клиента. Доставчикът се задължава да извърши промяната и да актуализира екипния списък на изпълнителя в едномесечен срок, считано от датата на заявката на клиента. Всеки нови или сменен член на екипа на изпълнителя трябва да бъде изрично одобрен от клиента. В раздел 3 от споразумението са уредени цената и условията за плащане. Съгласно чл.3.1. месечната цена за предоставяните услуги се изчислява и заплаща в лева на база месечен времеви график и човекочасови ставки на изпълнителите, посочени в Приложени 2. Независимо от натовареността на изпълнителите и направените изчисления клиентът заплаща на доставчика минимална фиксирана месечна цена, договорена при условията на чл. 5.2. съгласно чл.3.2 доставчикът представя месечен времеви график и 3 издава фактура на клиента ежемесечно за дължимите суми. Във фактурата като дата за целите на ДДС се посочва последният ден от месеца, за който е издаден и представен графикът. Фактурите стават изискуеми и платими в рамките на 14 дни от получаването им от клиента. Фактурата се счита за получена на втория работен ден след изпращането й до клиента. В чл.3.3 е уговорено, че фактурата, издадена от доставчика, трябва да съдържа законовите реквизити, изискуеми от приложимото законодателство. В случай че фактурата не съдържа законовите реквизити или дължимите суми са посочени неправилно, или съдържа изчислителни грешки, клиентът може да откаже да плати надлежно и в срок, като клиентът е длъжен да върне фактурата на доставчика в срок най-късно до 5 работни дни от получаването й, като следва да приложим и съответната информация за недостатъците на фактурата. Съгласно чл.5.1 доставчикът отчита услугите на съответния изпълнител чрез месечен времеви график, който се представя от доставчика за съответния месец, не по-късно от всеки трети работен ден (дни, които не са събота, неделя и официални празници в Република България) на следващия месец по електронна поща до упълномощено лице на клиента, освен ако страните не са уговорили друго. Месечните цени и таксите за наетия ресурс са надлежно описани в Приложение 2. По силата на чл. 5.3. от приложение клиентът е длъжен да провери предоставените услуги, като впоследствие, но не по-късно от 4 работни дни от получаване на месечния времеви график, да потвърди верността му от упълномощено от клиента лице, да го подпише и да го изпрати обратно по електронна поща на упълномощеното от доставчика лице. Подписът върху графика на клиента е потвърждение за надлежно извършената работа. Отказ от подпис може да има само поради посочена невярна информация в графика. Ако доставчикът не получи писмено потвърждение на графика или писмен доклад за отказ в рамките на крайния срок, посочен по-горе, работата, съдържаща се в съответния график, ще се счита за приета и графикът ще се счита за надлежно потвърден.