Решение № 4403 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4403 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330106425 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът П. А. П., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „**********“ № ****, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89, 36 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № ********/ 16.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******/ 16.01.2023 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 200 лева, при фиксиран лихвен процент- 35, 04 % и ГПР- 41, 79 %. Според чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл.

11 в размер на 89, 36 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. За да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила 1 присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за връщане на недължимо платената суми за неустойка, защото тя била заплатена при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че с клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като сумата за неустойката не следвало да се включва в ГПР, който трябвало да отразява разходите към датата на сключване на договора, а не и тези, дължащи се на неизпълнение на задълженията на длъжника, свързани с неосигуряване на обезпечение. При формиране на ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК. Клаузата за неустойка била действителна, като ищецът бил получил необходимата преддоговорна информация и дори имал възможност да се откаже от договора в 14 дни, без да дължи нищо, ако не е можел да отговори на изискването за обезпечение.

Нещо повече, той дори сключил в последствие нов договор за кредит, като имал общо пет договора, по които явно нямал намерение да изпълнява задълженията си, а завеждал дела, за да се обогати неоснователно. Не бил добросъвестен по смисъла на чл. 12 от ЗЗД и се опитвал да черпи права от неправомерното си поведение. Неустойката била индивидуално уговорена и не противоречала на добрите нрави, нито пък била прекомерна. Ищецът сам се бил съгласил с условията по договора, като той бил сключен в синхрон с принципите на свобода на договаряне и справедливост. Предвид действителността на клаузата за неустойка, платеното по нея не подлежало на връщане. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № *******/ 16.01.2023 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 200 лева, при следните условия: 5 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент- 35, 04 % и годишен процент на разходите- 41, 79 %, при общ размер на всички плащания- 220, 64 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 89, 36 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, погасителен план, СЕФ и искането за сключване на заема.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Доколкото предявеният иск не е установителен- за прогласяване на нищожност на договора за кредит или на отделна негова клауза, а осъдителен- за връщане на суми, които се твърди, че са недължимо платени и без правно основание, то следва да се изложат съображения за това първо- дали въобще е налице плащане и след това да се обсъжда дали то е извършено на валидно правно основание.

В тежест на ищеца е да докаже, че е платил суми по процесния договор, но същият не представя никакви платежни документи, като вместо това е направил доказателствено искане- за задължаване на ответника да представи справка за плащанията по кредита.

Ответникът обаче още с отговора си е взел становище по този въпрос, като се е аргументирал, че така се заобикалят правилата за доказване и се подменя доказателствената тежест. Пълномощникът на ищеца веднага след получаване на съобщението за насрочване на делото в писмена молба е заявил, че не възразява делото да се гледа без негово участие и, че няма доказателствени искания, като счита делото за изяснено от фактическа страна. При това положение, дори и ответникът да е бил задължен да представи справка за плащанията по договора, което той не е направил, отново по съображенията си изложени в отговора, с оглед така заявената позиция от ищеца, че няма доказателствени искания и, че намира делото за изяснено, не могат да се приложат неблагоприятните последици спрямо ответника от неизпълнение на дадените му указания по чл. 161 от ГПК. В тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задължението си, като в случая потребителят трябва да установи, че е платил суми по кредита, които счита, че са недължими. След като не го е направил и без да представя платежни документи (разписки, вноски бележки, ордери и др.), че е погасявал дълга си, няма как да се приеме, че действително го е направил. Това, че по договора е предвидена неустойка в даден размер, не означава автоматично, че същата е била и платена, поради което, доколкото предявената претенция е за неоснователно обогатяване, без да е доказано намаляването на патримониума на едната страна, не може да се приеме, че такова нещо се е осъществило. В случая ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от своето пасивно процесуално поведение, като претенцията се отхвърли, без въобще да е необходимо да се излагат съображения относно действителността на договора и съответствието му със ЗПК, защото при всички положения липсата на плащане не може да обуслови уважаване на иска.

Предвид изложеното, искът следва да се отхвърли като неоснователен, ведно със законните последици от това.

При това положение, с оглед нормата на чл. 78 ал. 3 от ГПК принципно ответникът има право на разноски, а направените от ищеца си остават за негова сметка. Към отговора 3 обаче е представено единствено пълномощно, без обаче да е наличен договор за правна зашита и съдействие и доколкото на възстановяване подлежат само действително сторените разноски от страната, без доказателства, че такива реално са били направени (платени на адвоката й), те не могат и да се присъдят.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. П., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „************“ № ***, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89, 36 лева (осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки)- неоснователно платена по недействителна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № ************/ 16.01.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4