Решение № 1234 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16904/2022
- Вид
- Решение № 1234
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1234 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330116904 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове п о 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД предявен от Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М. против Д. И. С., ЕГН ********** с адрес: *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 4000 лева.главница по договор за заем от *** година; сумата от 4000 лева, съставляваща заемна сума по сключения непосредствено преди *** година договор за заем; сумата о т 4000 лева- договор за заем от *** година; ведно със законна лихва върху всяка една от притендираните главници, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане .
Претендира разноски
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени три договора за заем в периода ***-*** г. за предоставени в гр. *** суми от по 4000 лв., които е следвало да бъдат върнати до края на лятото на 2018 г.
Срока е изтекъл, но парите не са върнати.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорват исковете. Оспорва се среща между страните в заявения период на сключване на договорите, провеждани разговори и предаване на парични суми.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля Н. В. Г. , се установява, че ответника е *** на *** на ищеца, който в процесния период м. декември 2017 г. бил в *** и по телефона помолил Т. за заеме пари на *** му , защото имал някакви финансови ангажименти. Сумите били дадени на 3 пъти - единият път преди Коледа, другият път между Коледа и Нова година и третият път непосредствено след настъпване на Нова година на 01- ви или 2-ри януари, Предаването на сумите се случило на ръка вкъщи -***, където живеели по това време, привечер. Там се извършвали и ремонтни дейности. Сумите били в размери от по 4000 лева и трите. Не се подписвали документи. При връщане на сумата, щяло да се разпишат някакви документи, за да се знае, че са разчистени отношенията между тях. Уговорката била сумите да се върнат до края на м. август 2018 г., горе долу 7 - 8 месеца след като са дадени. Тези суми не са върнати на Д. Т. към момента. Той се опита л да се свърже с Д. С., който обещавал, но не ги връщал.
От показанията на свидетеля Е. И.а М., *** на ответника се установява, ч е между Коледа и Нова година същта година *** и била много болна. Тя починала на ***. На *** б ило погребението. Последният месец, особено последните дни преди смъртта си, тя била на легло, с памперси. Ответника и жена му се грижели повече за нея. На 20-ти – 21-ви декември *** и я помолил да гледа *** си, защото имали покана да ходят на гости в гр. *** за Коледа .
*** и заминал за *** на 22-ри декември и на 25-ти декември се върна л. Преди Нова година и след Нова година били заедно . Били покрай *** им по цял ден.
По това време *** И. С. бил в ***.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява, че страните са се познавали, както и, че *** на ответинка в процесния период е бил в ***.
Спорът по делото се състои във възможността между страните да са осъществени три срещи в периода преди Коледа на 2017 г. и в края на годината, както и в началото на новата 2018 г.
С оглед събраните гласни доказателства –показанията на свидетелката 2
Г., съдът намира за доказано, че двете страни са се срещали три пъти привечер в дома на ищеца в гр. *** при което Т. е предал на С. три суми от по 4000 лв. за ползване и връщане до края на м. август на 2018 г. До този извод съдът достига като възприема за достоверни показанията на свидетелката, тъй като намира същите за безпристрастни и обективни. Казаното от нея е обстойно, логично, без вътрешни противоречия и последователно разкрива начина на протичане на отношенията между страните. Налице е съответствие между изложени факти от тази свидетелка за наличие на познанство между *** на ответника, който по това време бил в чужбина и потвърждаването на това обстоятелство от показанията на свидетелката М..
Съдът кредитира и показанията на свидетелката М., в частта, в която същата посочва, че *** и също живее в гр. *** и в процесния период е пребивавал в населеното място до 22-ри декември и от 25-ти декември.
Следва да се има предвид, че съдът не намира противоречие в показанията на двете свидетелки досежно пребиваването на ответника в гр. ***, тъй като заявените моменти на срещите между лицата от свидетелката Г. са извън твърдения период на отсъствието. Също така свидетелката М. не твърди, че ответника е бил непрекъснато в жилището на *** си, както и, че тя е била през цялото време там и е наблюдавала неговото присъствие.
Ето защо съдът намира за доказано предаването на паричните суми от ищеца на ответника в заем и възникване на задължението на послединя за връщането им до 31.08.2018 г.
По делото не се твърди и не се установява да са извършвани плащания на притендираните вземания, поради което предявените за тях искове се явяват основателни и следва да се уважат.
Уважаването на исковете за главниците при липса на данни за плащане пораждат право на обезщетение за забава. Ето защо и исковете по чл. 86 от ЗЗД се явяват основателни и следва да се уважат.
Поради изхода на делото на ищеца се дължат разноски за държавна така от 480 лв. 2520 лв. за адвокатско възнаграждение и 20 лв. за обезпечение на иска. Сумата от 10 лв. за призоваване на свидетел не е разходвана по делото.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4000 (четири хиляди) лева.- главница по договор за заем от *** година; сумата от 4000 (четири хиляди) лева, съставляваща заемна сума по сключения непосредствено преди *** година договор за заем; сумата от 4000 (четири хиляди) лева- договор за заем от *** година; ведно със законна лихва върху всяка една от притендираните главници, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.11.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3020(три хиляди и двадесет) лева за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 4