Акт от 05.07.2017, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 33

Гр. Сливен 05.

07. 2017 г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на…………осми юни ……………………………… през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:СНЕЖАНА

БАКАЛОВА при секретаря………Соня

Василева …………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа докладваното от Снежана Бакалова……….….т.дело № 52 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 55 ал.1пр.първо от ЗЗД.

Ищецът

„Топлофикация Сливен“ ЕАД твърди в исковата молба и допълнителната такава, след направеното изменение на исковете, че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Дружеството имало качеството и на производител на електрическа и топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като наред с това закупува електрическа енергия за нуждите на дружеството от ответника "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и в последствие от „ГРАНД ЕНЕРДЖИ ДИСТРИБЮШЪН" ООД, съгласно договори както следва № 58/25.10.2007г. и № 50/16.04.2015г. за имоти собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, находящи се в **********, имот № *** от скица № 703/12.07.2006г. както и имот находящ се в гр.Сливен кв.Дружба.

Твърди че заплатил на ответника "ЕВН България

Електроразпределение" ЕАД сумата в размер на общо 95 616,41лв., представляваща общия размер на платените на ответника суми по издадени фактури за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ и сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 40053 84/"Помпена станция"/, както и сума за достъп до електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384/"Помпена станция"/ за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г., от които 1911,91лв. представлява сума за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4005298/ТР 22/; сумата в размер на 73 276,73лв. представлява сума за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТ 4005384/"Помпена станция/; сума в размер на 20 427,77лв., представляваща сума за достъп по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/.

Твърди че не дължи на този ответник процесните суми, тъй като по отношение на електроснабдяването за обект „Помпена станция", което се осъществява чрез собствения му трафопост с напрежение 20/04кВ, счита, че дружеството следва да заплаща фактурирана сума за пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, а не следва да му се начислява сумата за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, като мотивите за това са следните: въздушното захранване от стълб № 5 на електропровод извод "Дъга", до трафопост 20/04кВ, е собственост на ищцовото дружеството. От посочения трафопост, който също е собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, започва подземно положена кабелна мрежа ниско напрежение 04кВ, до помещение „Помпена станция", която също е собственост на дружеството. Тъй като собствеността на кабелната мрежа ниско напрежение и трансформатор „Помпена станция" 20/04кВ са собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, то няма как ответника да генерира разходи и съответно да фактурира суми върху чужда собственост, поради това следва да не се начислява сума за пренос през електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а само за пренос през електроразпределителна мрежа до обект средно напрежение, тъй като не е налице извършена услуга от страна на ответника представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение. За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, след извод от стълб № 5, се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

За обект „Припомпваща станция", присъединяването към системата било осъществено на напрежение 20кВ/средно напрежение/, чрез два броя трансформатори 630КВА , разпределителна уредба 20/04кВ и кабелна мрежа ниско напрежение - трите елемента собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. По този начин трансформирането на ел.енергия от средно на ниско напрежение и подаването и /разпределението/ към консуматори ниско напрежение, еднозначно се осъществявало от съоръжения които не са собственост на ответника.

За периода след обособяване собствеността върху електропреносни и електроразпределителни мрежи и до настоящия момент всички разходи по текуща поддръжка и аварийни ремонти, на два броя трансформатори и мрежа ниско напрежение на обект „Припомпваща станция", се извършвали от „Топлофикация - Сливен" ЕАД.

Обект TP 22 се явявал резервно захранване на дружеството. Резервното захранване, се осъществявало чрез трансформатор TP 22 /20/6кВ/, подсъединен с кабелна линия 20кВ, също собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД от закрита разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/, която била неразделна част от преносната мрежа високо напрежение. Закритата разпределителна уредба /ЗРУ 20кВ/ била собственост на„Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Ролята на посочения трансформатор TP 22, била да понижава напрежението от 20кВ на 6кВ и същия захранвал комплексно разпределителна уредба, която също била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД и чиято роля била да захранва собствените нужди на дружеството със средно напрежение, при неработещи електроенергийни мощности в дружеството. В този смисъл, трансформираното напрежение от високо/110кВ/ до средно напрежение/20кВ/, се извършва от уредба на „Електроенергиен системен оператор" ЕАД и се подава директно към съоръжение собственост на ищеца, като в случая не се ползват услугите на ответника. На практика дружеството било директно присъединено със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа.

Тъй като обект TP 22 бил директно свързан с уредба собственост на „Електроенергиен системен оператор" и липсвала инфраструктура /електроразпределителните мрежи средно напрежение и ниско напрежение/ собственост на ответника, в резултат на което същия да изисква заплащане на начислените суми за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, такива не се дължали, като следвало да се има предвид и факта, че разходите по поддръжка и отстраняване на аварии са за сметка на ищеца.

По отношение на конституирания впоследствие ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, твърди че не дължи на същия начислената сума в размер на 153 198,89 лв., представляваща общия размер на платените на този ответник суми, от които сума в размер на 16 915,68лв., представляваща сума за достъп до разпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г., сума в размер на 1 235,47лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005298/ТР-22/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г.; сума в размер на 127 800,62лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4005384/"Помпена станция"/ за периода от 01.04.2011г. до 31.01.2014г. и сума в размер на 6 376,91лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение за ИТ № 4146008 „Припомпваща станция" за периода от 01.12.2012г. до 30.04.2016г. с които суми ответника неоснователно се е обогатил. Съображенията поради които счита че не дължи посочените суми са аналогични с тези изложени по отношение на първия ответник, а именно – че този ответник не е извършил услуга със свои съоръжения, която да му бъде заплащана.

Моли съда да осъди всеки от ответниците да му заплати описаните по-горе суми, с които суми ответниците неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане и направените разноски.

И двамата ответници са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявените по отношение на тях искове.

Твърдият, че сумите са дължими и основателно събрани от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.

Оспорват правото на собственост на ищеца върху кабелните линии.

Оспорват твърдението, че ищеца е присъединен към електропреносната мрежа на „ЕСО"ЕАД, както и че услугите достъп и пренос до мрежата се предоставят от „ЕСО"ЕАД или друг мрежови оператор, като твърдят, че ищеца не е присъеднен към друга мрежа, няма друг договор за достъп и пренос, не плаща на друг оператор цена за тези услуги. Договорът е с „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД, а услугите се предоставят единствено от „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД.

Оспорват твърдението, че претенцията се основава само на нормативна уредба, без каквато и да не насрещна престация. Претенцията касае договорно задължение по индивидуален договор за достъп до електроразпределителната мрежа на Дружеството и е за заплащане на цена за достъп до, пренос през електроразпределителната мрежа, др. услуги, както и за осигуреност на електроснабдяването за всяко отделно място на присъединяване на обектите на мрежовия клиент към електроразпределителната мрежа.

Относно трите описани от ищеца обекти, твърдят че ИТН

4005298 - обект Трансформатор TP 22: местонахождението на обекта е на територията на производствената база „Топлофикация-Спивен" ЕАД. Касае се за вътрешно заводско съоръжение, присъединено на ниво 20кВ. Съоръжението не е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Меренето се извършва на ниво СрН. ИТН 4146008 - обект

Припомваща станция е с местонахождение: **********.

Захранва се от ТП"Припомваща станция" на (кабелна линия) КЛ 20кВ"Орбита"(подстанция "Комуна"). Уредба СрН на трансформаторния пост е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Уредба Трафо и Уредба НН е собственост на „Топлофикация-Сливен" ЕАД и не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД.

Меренето е на ниво НН.

Относно ИТН 4005384 - Помпена станция е с местонахождение: Западна индустриална зона на гр.Сливен. Захранва се от ТП"Люпилня" на ВЛ 20кВ"Дъга"(п/я"Речица").

Трансформаторния пост не е собственост на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и не захранва други клиенти на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Меренето се извършва на ниво НН.

Твърдят че за съответните периоди, за които претенцията е насочена към всеки от тях „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД дължи заплащане цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е присъединен на ниво средно/ниско напрежение, ползвало е електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Считат че независимо, че съоръжението, чрез което е присъединен обекта на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СЛИВЕН"ЕАД към електроразпределителната мрежа не е собственост на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, цена на пренос и достъп се дължи.

Излагат съображения относно нормативната уредба, касаеща уреждането на тези отношения.

Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове, претендират разноски.

В с.з ищецът поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени. Моли, в случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава минимума по Наредбата, да бъде намалено до минимума. Претендират разноски.

В хода на производството, фирменото наименование на ответника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е променено на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД и тази промяна е вписана в ТР на 19.05.2017г.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

Ищецът „Топлофикация Сливен“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).