Определение № 339 от 02.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Ловеч, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500084 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1455/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 933/2024 г. на Районен съд Троян, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р. Р.

С..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от районния съд е изграден извод за неизпълнение на дадените указания, че от съдържанието на уточняващата молба, заявлението и приложените към него документи е налице ясно означения на всяко от вземанията, че размерът на отпуснатия ресурс съставлявал сбор от предоставените заемни средства на длъжника и сумите, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. В частната жалба се излагат съображения, според които застрахователните премии не са взети предвид при изчислението на ГПР, като се поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, декларирал избора на тази допълнителна услуга. В частната жалба се прави признание за извършени от длъжника плащания по договора, като се посочва, че общият размер на предложеното изпълнение е 160 лв., с която сума кредиторът погасил съответните части от главницата, договорната лихва и наказателната лихва. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (06.01.2025 г.), същият е изтекъл на 13.01.2025 г. - в който ден частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на 1 заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1534,03 лв. – главница; 406,48 лв. – договорна лихва и 153,77 лв. – обезщетение за забава, както и за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора разписки, удостоверяващи връчването на поканите.

Според приложения договор, заявителят предоставил кредит на длъжника, който се задължил да върне сумата с начислените оскъпявания на 14 месечни вноски, от които тринадесет в размер на 157,78 лв. и една от 157,76 лв., при ГПР 48,45 % и ГЛП 53,20 %., като в чл. 7.1 е означено, че общият размер на кредита от 1620 лв. се формира като сбор от заемните средства – 1500 лв. и две застрахователни премии от по 120 лв. В чл. 7.2.2 от договора е установена уговорка, според която когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

С разпореждане от 27.11.2024 г. съдът е указал на заявителя да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като уточни размера на главницата, доколкото в договора се посочва, че размерът на отпуснатия кредит е 1 500 лв., както и с оглед липсваща яснота върху какъв размер от главницата е начислена договорната лихва - дали само върху чистата главница или и върху сумите по застрахователните премии.

С обжалваното разпореждане № 1455/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 933/2024 г. на Районен съд Троян, заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено изцяло. За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че заявителят не е отстранил констатираната нередовност на заявлението.

Разпореждането е правилно.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница и каква част са договорна лихва, застрахователни премии, върху какво за какъв период е начислена претендираната законна лихва.

Неотстраняването на посочените нередовности не позволява и на заповедния съд да изпълни вмененото му по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължение да провери за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

При тези съображения е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, при която заявлението подлежи на отхвърляне. С оглед на това обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1455/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 933/2024 г. на Районен съд Троян.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ПЛАМЕН ПЕНОВ

Не съм съгласен с мнозинството на състава за потвърждаване на обжалваното разпореждане на районния съд и считам, че в случая заявлението би следвало да се уважи за част от главницата по следните съображения:

От приложения към заявлението договор за кредит е видно, че означеният в него размер на главницата от 1620 лв. включва както сумата от 1500 лв., отпусната като кредит, така и разликата от 120 лв., означена като общ размер на застрахователна премия. Това е заявено и в частната жалба, като наред с него от кредитора е направено и твърдение за предложено от длъжника изпълнение по договора в общ размер на 160 лв., отнесено за погасяване към съответните части от дълга (85,97 лв. – главница, 71,81 лв. – договорна лихва и 2,22 лв. – наказателна лихва).

Клаузата в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. Установявайки поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга (застраховка), е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитане на сумите по застрахователните премии като несъмнен разход, действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за 3 интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии. С оглед дължимостта на чистата стойност на кредита, от нейния конкретен размер (1 500 лв.) следва да се приспадне предложеното от длъжника изпълнение (плащане на 160 лв.), при което се формира непогасената й част от 1 340 лв. За последната сума като главница заявлението се явява основателно и следваше да бъде уважено, ведно със законната лихва от подаването му до окончателното й изплащане.

4