Акт от 24.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- 459/2022
- Подписан
- 24.03.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196 гр. Варна, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500459 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. П. К. – пълномощник на ищците М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., за допълване на решение № 198/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 459/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта му за разноските с присъждане на такива в полза на адв. П. К. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. с включен ДДС: допълнително сумата от 9 210,43 лв. за въззивното производство и допълнително сумата от 1 186,51 лв. за първоинстанционното производство.
Молителката е изложила съображения, че към датата на постановяване на решението от въззивната инстанция 14.12.2022 г. е действало изменението на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, публикувано в ДВ бр.88 от 14.11.2022 г., според което минималният й адвокатски хонорар, изчислен съразмерно с резултата се равнява на 17 748 лв. с ДДС, от които съдът й е присъдил само 8 537,57 лв.
Затова претендира допълване на разликата от 9 210,43 лв. Сочила е също така, че за първоинстанционното производство й се дължи адвокатско възнаграждение от 8 301,60 лв. съразмерно с резултата, а апелативният съд й е определил такова в пълен размер на 7 115,09 лв., като претендира допълнително още 1 186,51 лв.
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подал отговор на молбата, с който е изразил становище за неоснователността й и е молил за отхвърлянето й.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:
1
С решението, чието изменение се настоява, апелативният съд е потвърдил решението на окръжния съд в осъдителната му част за сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 9586,63 лв. – обезщетение за имуществени вреди и частично го е отменил в отхвърлителната, като е присъдил допълнително сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищците М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., представлявани от адв. П. К., като е потвърдил решението в отхвърлителната му част над 300 000 лв. до претендираното обезщетение от 500 000 лв. Адв. К. е осъществявала безплатно защитата на ищците по договор за правна защита и съдействие от 15.02.2022 г. (на л. 823 от делото на ВОС), като е претендирала пред двете инстанции заплащане на адвокатски хонорар по чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв с включен ДДС. Възнаграждението за въззивното производство е изчислено от апелативния съд по чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., като искането е за присъждането му в размера след изменението на наредбата предвид, че решението на апелативния съд е постановено след влизане в сила на новата редакция.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, която гласи че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати и предвид, че възнаграждението за оказаната безплатна адвокатска защита се определя от съда за свършената работа, а в случая - за въззивното производство, то моментът към който възнаграждението следва да бъде изчислено е последното съдебно заседание преди решаването му. Затова, предвид че към 30.11.2022 г. е действала новата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. (ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.), то и възнаграждението за въззивното производство следва да бъде определено според тази материалноправна норма. В случая според интереса, по иска за неимуществени вреди от 500 000 лв. възнаграждението с ДДС се равнява на сумата от 29 580 лв., като съразмерната на уважената част от него е 17 748 лв. При интерес от 9 586,63 лв. по иска за имуществени вреди, възнаграждението с ДДС е 1509,60 лв., като този иск е уважен изцяло. Общо възнагражденията се равняват на сумата от 19 257,60 лв., като по делото са присъдени 8 537,57 лв. и разликата е 10 720 лв. Молителката е претендирала за допълнително присъждане сумата от 9 210,43 лв. (пояснила е –за иска за неимуществени вреди), поради което молбата й следва да бъде уважена за 9 210,43 лв. или адвокатското възнаграждение следва да бъде изменено до размер на сумата от 17 748 лв.
За първоинстанционното производство, адвокатското възнаграждение се дължи в размера по на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. преди изменението, като същото е изчислено без ДДС на обща сума от 7 115,09 лв, поради което изчислено съразмерно с резултата от делото и с ДДС (налице е искане в тази насока и за първоинстанционното производство) то е 8 537,57 2 лв., като след приспадане на присъденото по първоинстанционното решение, разликата се равнява на сумата от 1 422,48 лв. Предвид, че искането на адв. К. е за сумата от 1 186,51 лв., то следва да й се присъди тази сума допълнително, като решението следва да се измени от сумата от 2 394,09 лв.“ – на сумата от 3 580,60 лв.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, решение № 198/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 459/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 203/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ , с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на адв. П. К. – САК с адрес гр.София, ул.“Лом“ №1, ап.9:
- съразмерно с резултата допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от сумата „ 2 394,09 лв.“ – на сумата от 3 580,60 лв.;
- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. с ДДС, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. от сумата „8 537,57 лв.“ – на сумата от 17 748 лв.
Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3