Определение № 775 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 05.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Емилия Колева

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена в законния срок от адв.Н. Т., защитник на осъдения Т. И. П., срещу протоколно определение № 4278 от 24.07.2026г. на Софийски градски съд, НО, 40 състав, постановено по н.ч.д. № 4849/2026г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 244/2019г. на СОС.

В жалбата се поддържа, че осъденото лице е възрастен и болен човек, с прекаран инсулт и други физически и психически заболявания. Няма как да работи, за да намали срока на присъдата си. Не може да участва пълноценно в мероприятията на затвора. Награждаван е два пъти. Няма наказания.Неправилно в негова вреда се изтъкнати обстоятелствата от семеен характер - починали родители, липса на семейна и социална среда. Сочи, че деянието, за което изтърпява наказание, е изолирана проява в живота му.Счита, че рискът от рецидив е минимален.

Моли да бъде отменено определението на СГС и бъде уважена молбата на л.св. Т. П. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С присъда по НОХД № 244/2019г. на СОС Т. П. е осъден на основание чл.23 от НК на общо наказание 13 години лишаване от свобода за престъпления по чл.115 и чл.339, ал.1 от НК.

Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвор-гр.София /л.24 от 1 първ.д./, началото на наказанието е на 19.04.2019г. Към 23.07.2026г. Т. П. е изтърпял всичко 07 години, 11 месеца и 10 дни, от които 04 години, 07 месеца и 28 дни фактически, от предварителен арест 03 година, 03 месеца и 06 дни, а от работа 06 дни. Остатъкът за изтърпяване е 05 години и 20 дни.

Видно от приложения по делото Доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР Ц. Б., първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлизала на 55 точки, в рамките на средните стойности, която е запазена и понастоящем. Дефицити при него се наблюдават в зоните „Отношение към правонарушението“, „Взаимоотношения“, „Емоционално състояние“, „Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“.

По време на изпълнение на наложеното наказание не са настъпили промени в профила на нуждите. Рискът от сериозни вреди за обществото и самия него е среден, а за служителите и останалите лишени от свобода – нисък.

Видно от доказателствата, находящи се в личното досие на осъдения, по време на престоя си в Затвора гр.София П. не е бил наказван. Награждаван е два пъти със заповеди №140 и №58 от 2024г.

Същият постъпва в ЗОЗТ „Кремиковци“ на 03.12.21г. и на 07.12.2021г е разпределен в група, обособена за болни и възрастни лишени от свобода.

След прекаран инсулт и влошаване на психическото му състояние, бил изпратен на лечение в психиатричното отделение в болницата към Затвора гр.Ловеч, откъдето се е върнал в по-добро състояние.

Стремил се да спазва правилата и реда в затвора. При нужда търси съдействие от ИСДВР, надзиратели и други служители. Не очаква финансова поддръжка от близки, тъй като няма такива.

В периода 2024-2025г. чувствително се е влошило здравословното му състояние предвид напредналата възраст и налични заболявания.

Не е назначен на работа поради влошеното му здравословно състояние. Към момента тече процедура по назначаване на болногледач.

На 05.05.2025г. П. е подписал без възражения Препланиран план на присъдата /л.12 от първ.д./, в който са набелязани за преодоляване дефицити в зоната „Нагласи“ с цел осъзнаване факторите, довели до извършване на правонарушението, със срок от една година.

Обобщеното становище на инспектора е да не бъде уважавана молбата на Т. П. за условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени в тяхната цялост и корекционната работа следва да продължи за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

По отношение на л.св.П. е изготвена Експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние /л.13-14 от първ.д./. Според инспектор-психолог М. К. с цел 2 завършване на корекционния процес в неговата цялост, би било удачно с П. да продължи да се работи по посока доразвиване на просоциалните и адаптивни умения, както и насърчаване на законосъобразен начин на живот, за да се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и се намали рискът от рецидивизъм.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото е приобщено и Становището на Началника на Затвора-гр.София, инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието /л.6 от първ.д./. Същото е отрицателно, като се позовава на това, че рискът от рецидив не е занижен спрямо първоначалния такъв и остава в средните стойности от 55 т. Рискът от вреди към обществото също е среден. Прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

Лишеният от свобода е награждаван веднъж, не полага труд. Остават дефицитни зони, по които работата следва да продължи.

При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Запазването стойностите на оценката за риска от рецидив в средните стойности, както и актуалността на всички проблемни зони у молителя означава, че не е постигната трайна положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения П., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него в контролирана среда за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи.

По повод на постъпилата жалба и изложените в нея аргументи, настоящият състав внимателно обсъди доказателствата, съдържащи данни за зоните с дефицит. В тази връзка правилно и законосъобразно СГС е кредитирал изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване Доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обосновано наличието на първоначалния риск от рецидив от 55 т. Посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода.

Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с 3 въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.

Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното определение.

САС счете за неоснователни релевираните в частната жалба доводи на защитата на л.св. П., касаещи напредналата му възраст и тежко здравословно състояние. Действително П. е диагностициран от медицински специалисти и е установено, че същият страда от физически и психически заболявания. Същевременно обаче, влошено здравословно състояние не е сред обстоятелствата, които да налагат условно предсрочно освобождаване.

ЗИНЗС и Правилника за приложението му съдържат норми, които уреждат медицинските грижи за лицата лишени от свобода, които се нуждаят от такива. В тази връзка, по делото се съдържат доказателства, че за л.св. П. се полагат медицински грижи, предприети са действия за ТЕЛК и отпускане на социална пенсия, тече и процедура да му бъде назначен болногледач.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4278 от 24.07.2026г. постановено по н.ч.д. № 4849/2026г. на Софийски градски съд, НО, 40 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4