Решение № 463 от 05.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. гр. Хасково, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102417 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, срещу "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5, с която се иска на основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД осъждането на ответника да заплати сумата от 611,18 лева, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем „Кредирект“ № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

При условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 950 лева, недължимо платена неустойка по договор за паричен заем „Кредирект“ № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба е изложено, че на *** г. между ищцата и „СИТИ КЕШ” ООД е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № ***. Съгласно чл. 3 от договора кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1800 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 6,132,78 лева, съгласно условията на договора.

1

Съгласно Договор за кредит № ***/*** ГПР по кредита е в размер на 48,02 %, а ГЛП в размер също на 40,05%, при срок на кредита от 18 вноски. В чл.6.6 от договора е предвидено, че ако не се предостави допълнително обезпечение то се дължи неустойка в размер на 1816,56 лева. Сочи се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3 609,90 лева, разпределена на 18 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 343 лева. Това било видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № ***/*** г. Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за кредит № ***/*** г. сумата от 2800 лева, от които: главница - 1800 лева, 50 лева лихва и 950 лева - неустойка.

Изложени са подробни съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва се разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото е посочен приложимият годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е условия за прилагането му. В договора и в погасителния план към същия липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагА.я от кредитора.

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена и неустойка.

Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

В исковата молба са изложени подробни съображения относно това, че 2 така уговорената неустойка в процесния договор за потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока – над 200% от сумата на отпуснатия кредит размер на 1800 лева. Изтъква се, че в конкретния случай неустойката се явява добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл е сигурна печалба за заемодателя, която стойност би увеличила стойността на договора.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. В същия се поддържа, че целта на производството е злоупотреба с права, доколкото ищцата е предявила две искови молби с еднакъв предмет, с които се оспорвала една и съща клауза за заплащане на неустойка, която стрА.те неколкократно били договорили в сключените между тях общо два броя договори. Молбите се отнасяли до различни договори за кредит, но във всяко производство се оспорвала една и съща клауза за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Поради това се сочи, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, тъй като делата били между едни и същи стрА., между които били сключени общо 2 договора с клауза като процесната, водещи на идентичност в предмета, поради което тълкуването на процесните договори, преддоговорните и договорните отношения между стрА.те следвало да бъдат разглеждА. съвместно и съдът да постанови едно общо решение по тях. Ето защо, е направено искане за съединяване на настоящото гр.д. № 2417/2024 г. и гр.д. № 2416/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

По същество е изложено становище, че ищцовите претенции са неоснователни, тъй като не е налице недействителност по смисъла на Закона за потребителския кредит. По исковата претенция за връщане на даденото при изначална липса на основА.е, ответникът счита, че същата е неоснователна, доколкото платените от ищцата сума са получени на валидно правно основА.е.

По искането за задължаване на ответника да представи справка за всички погасени суми по договора за паричен заем се сочи, че същото представлява заобикаляне на процесуалните правила за доказване. Поддържа се, че ищецът носи доказателствената тежест да установи извършените от последния плащА.я.

3

Направено искане исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между стрА.те е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № ***/28.06.2023 г. Представени са договора за кредит, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за сключване на процесния договор за кредит.

От представения договор за кредит се установява, че параметрите на същия са следните: сума на кредита – 1800 лева, размер на погасителна вноска – 4 по 60,08 лева и 14 по 163,04 лева, ден на плащане – петък, вид вноска – месечна, брой вноски – 18, ГЛП – 40,05 %, дата на първо плащане – 28.07.2023 г., дата на последно плащане – 30.12.2024 г., или общо дължима сума – 2522,88 лева.

В чл. 6.5 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение, по начина и по реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 6.6. от договора е предвидено, че при неизпълнение на горното условие заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3609,90 лева.

Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че сумата на договорната лихва е изчислена при ГЛП 40,054 %, като размерът й не се различава от заложения по договор ГЛП. По процесния договор са постъпили следните плащА.я от ищеца: на 01.08.2023 г. – сумата от 301,78 лева и на 25.08.2023 г. – сумата от 2109,40 лева. Общо постъпилата сума възлиза на 2411,18 лева, с която сума са погасени: главница в размер на 1800 лева, договорна лихва в размер на 114,12 4 лева и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 497,06 лева. На 25.08.2023 г. кредитът е бил предсрочно погасен.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събрА.те доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледан по същество, предявеният главен иск с правно основА.е чл.

55, ал. , предл. 1-во от ЗЗД е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Сключеният между стрА.те договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за допълнителни услуги/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на 5 търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържА.ето им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изисквА.ята за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържА.е. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.