Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 518 от 13.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 314/2024
Вид
Определение № 518
Подписан
13.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. София, 13.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600314 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпила в СГС частна жалба от Р. В. Х., чрез пълномощника му адв. А.Д.

– САК, срещу Определение № 4245 от 11.12.2023г. по ЧНД № 15147/2023г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав. С първоинстанционния съдебен акт е било потвърдено Постановление от 10.10.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, е било прекратено на правно основание чл.243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НК.

В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното Определение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения.

Според жалбоподателя първоинстанционният съд е посочил, че прокурорът е сторил всичко възможно за разкриване на обективната истина, но от друга страна е изразил становище за липса на доказателства относно произход на парични средства, с които пострадалият е заплатил процесния автомобил. От тези изводи според жалбоподателят се сочи, че органите на досъдебното производство не са извършили всички възможни процесуално-следствени действия по събиране на доказателства. В подкрепа на този извод са изложени твърдения, че при тълкуваното на доказателства съдът е достигнал до необосновани изводи относно собствеността на средствата, с който е бил закупен автомобила. На следващо място е изтъкнато, че първоинстанционният съд е игнорирал оплакването, че прокурорът не е изложил съображения дали кредитира показанията на св. Й., тъй като същата живее на семейни начела с К.К.. Жалбоподателят намира, че както прокуратура, така и съда са подходили с едностранчиво тълкуване на доказателствата относно закупуването на автомобила, произхода на средствата за него и това от кого е бил закупен, а това от своя 1 страна е довело до необоснованост на определението, с което е потвърдено постановлението на прокуратурата. Посочва се, че прокурора и разследващите органи не са извършили всички необходими процесуално-следствени действия, с които да се установи съставомерност на деянието по чл. 206, ал.1 от НК. В заключение се моли делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания по прилагане на закона и извършването на всички възможно процесуално-следствени действия за събиране на доказателствата.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен от Р. Х. чрез адв. Д. на 03.01.2024г., а жалбата е депозиран на 09.01.2024г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация, тъй като според данните от делото Р. Х. претендира за лице пострадало от престъпление от общ характер по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

След запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен съдебен състав намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 225 ЗМК – 447/2020г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 47304/2019г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП / ТОМ 1, л. 1 от ДП/ на 21.02.2020г. за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, а именно за това, че на 24.09.2019г. в гр. София противозаконно е присвоена чужда движима вещ, собственост на Р.

Х. – т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с номер на рама WDB9061551N429111, която се владее или пази.

По делото не са привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

С постановление от 01.07.2021г. на прокурор при СРП досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК поради липса на осъществен състав на престъпление. С определение от 05.01.2022г. постановлението е било отменено. СРС е върнал делото на прокурора и е дал задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването, като е посочил, че ако прокурорът отново счете, че наказателното производство трябва да бъде прекратено следва да изложи подробни мотиви.

С постановление от 10.10.2023г. на прокурор при СРП досъдебното производство отново е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е счел, че след извършването на допълнителните действия по разследването се е установила липса както на обективния, така и на субективния елемент на състава на престъплението „обсебване“, а също и на друго престъпление от НК.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред СРС. С Определение № 4245 от 11.12.2023г. първоинстанционният съд е потвърдил постановлението. След като е анализирал доказателствения материал, съдът е счел, че прокурорът е сторил всичко възможно да установи обективната истина. Посочено е, че е бил извършен пълноценен анализ на събраните доказателства, а направените от прокурора изводи не са произволни, 2 напълно съответстват на доказателствената съвкупност и се споделят от първоинстанционния съд.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд са правилни и изцяло почиват на събрания доказателствен материал.

След като делото е било върнато на прокуратурата със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването, същите са били сторени.

Преразпитани са редица свидетели и с цел установяване на изложените от тях противоречиви факти са били проведени очни ставки. Също така са били направени преводи на документи от румънски език и немски език на български език. Въпреки проведените допълнителни действия по разследването неизяснен е останал въпросът относно собствеността на процесното МПС, както и за собствеността на паричните средства, с които е било закупено то. Настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира с извода на първоинстанционния съд, както и този на прокурора, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите. Тези противоречия не са били преодолени в извършените допълнителни разпити, а напротив дори са били задълбочени. Невъзможно е да бъде изяснен и въпросът относно средствата за добиване и транспортиране на процесното МПС, тъй като в свидетелските показания се установяват редица противоречия и в тази насока. От една страна от показанията на св. И. става ясно, че той е бил ангажиран от К. да транспортира буса до България, като изрично уточнява, че транспортните разходи по това са били поети от К.. Последното е в абсолютно противоречие с изложеното от Х., който твърди, че той е поел всички транспортни разходи, както и такива от лично естество на св. И.. От друга страна св.

Й. свидетелства за предаване на пари между К. и Х., но не уточнява дали тази сума е била предназначена за закупуване на автомобила. Въпреки проведените допълнителни разпита и очни ставки въпросът относно собствеността на процесното МПС е останал неизяснен.

Настоящия съдебен състав намира, че органите на досъдебното производство са предприели и извършили всички необходими действия по изясняване на спортните по делото факти и обстоятелства, но въпреки положените процесуални усилия тези въпроси са останали неизяснени. Предвид всички положени усилия по установяване на обективната истина са останали неизяснени въпроси от значение за установяване на субективния и обективния елемент на на състава на престъплението „обсебване“. От събраните доказателства не се установява и наличие на друго престъпление по смисъла на НК.

На базата на всичко гореизложено, Съдът достигна до извода, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Настоящата инстанция приема за правилен и почиващ на доказателствата по делото извода на прокурора и на първоинстанционния съд, че собствеността на автомобила не е била установено, а и са изчерпани всички правни възможности за установяването й и съответно липсва осъществен състав на престъпление по смисъла на НК.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК, Съдът :

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4245 от 11.12.2023г. по ЧНД № 15147/2023г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, с което е било потвърдено Постановление от 10.10.2023г., с което наказателното производство по ДП № 225 ЗМК – 447/2020г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 47304/2019г. по описа на СРП е било прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4