Определение № 169 от 17.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Разград, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора С. Люб. М. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20253300600312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С протоколно определение рег. № 606/26.09.2025 г. по ч.н. дело № 530/2025 г., РСРазград групирал наказанията на осъдения А. Д. А., наложени по нох дело № 1886/2020 г. по описа на РС-Русе, нох дело № 1572/2024 г. по описа на РС-Русе и нох дело № 565/2024 г. по описа на РС-Разград, като наложил най-тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода като постановил осъдения А. Д. А. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца при първоначален общ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната до момента част.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал периодите през които осъденият е бил фактически задържан по ЗМВР или с мярка за неотклонение по НПК.

Недоволен осъденият А. Д. А. обжалва определението чрез защитник адв. О. Б. в частта в частта относно увеличението на наказанието по чл. 24 от НК, като незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че за да увеличи размера на определеното общо наказание, първия съд направил неправилни изводи относно престъпната деятелност на осъдения. Защитникът счита също така, че неправилно не са били отчетени обстоятелствата свързани с личността и здравословното състояние на осъдения А., както и това, че полага труд в Затвора. Счита, че целите на наказанието биха се постигнали и без увеличение на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК. В тази връзка иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 и е увеличено определеното общо наказание и да потвърди същото в останалата му част.

С жалбата не се прави искане по доказателствата.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на осъдения адв. Б. на същите основания и със същото искане.

Осъденият А. Д. А. в лично изявление заявява, че подържа становището на защитника си. Твърди, че е болен и си е взел поука. Много му тежи и ако може да се прибере по1 навреме при децата си.

В последната си дума осъдения иска да се отмени увеличението на общото наказание.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и при служебна проверка законосъобразността и правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

А. Д. А. е осъждан с девет съдебни акта, като относими към настоящото производство са последните три осъждания, както следва:

1. С влязла в сила на 05.02.2023 г. присъда по нох дело № 1886/2020 г. по описа на Р C – Русе А. Д. А. е признат за виновен да е извършил в периода 19.05.2015 г. – 08.12.2015 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване – общ.

2. С влязло в сила на 12.11.2024 г. определение по нох дело № 1572/2024 г. по описа на РC - Руке е одобрено споразумение № 42/12.11.2024 г., по силата на което А. е признат за виновен да е извършил на 24.07.2022 г. престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален режим на изтърпяване - общ.

С влязла в сила на 21.12.2024 г. определение№ 2288/05.12.2024 г. по ч.н. дело № 1991/2024 г. по описа на РС-Русе наложените по горните две осъждания наказания по нох дело № 1886/2020 г. и по 1572/2024 г. и двете по описа на РС-Русе са групирани, като му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален режим на изтърпяване – общ..

На основание чл. 59, ал. 1 от НК са приспъднати периодите на предварително задържане по двете дела.

На основание чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК е приспаднато изтърпяната до момента част от определеното общо наказание.

3. С влязла в сила на 26.02.2025 г. присъда по нох дело № 565/2024 г. по описа на Р C – Разград А. Д. А. е признат за виновен да е извършил в периода 02.10.2019 г. – 24.10.2019 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване – общ.

От приложената по делото справка са съдимост се установява, че спрямо А. са налице други шест осъждания в периода от 23.04.2001 г. до 06.10.2014 г., като по четири от тях са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода.

От приложената по делото справка от Затвора Ловеч се установява, че по определеното общо наказание по ч.н. дело № 1991/2024 г. на РС-Русе, с начало на изтърпяване 05.01.2024 г. към 22.05.2025 г. фактически е изтърпял 1 година 4 месеца и 17 дни с остатък две години шест месеца и 22 дни.

По делото е приложено Благодарствено писмо от Ц.П. – УСС в “Захар“ ЕАД гр. Горна Оряховица, видно от което осъдения А. се справя със служебните си задължения и има добра дисциплина на работното място.

От представена по делото Реферанция от “КОЛОС“ ЕООД гр. Велико Търново, подписана от управителя на дружеството, се установява, че осъдения А. работи като общ работник и проявява сериозно отношение към работния процес. Учи и възприема бързо.

Изпълнява всички поставени му задачи. Не е конфликтен и е колегиален.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

2

Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях съдът, след като определи наказанията за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Посоченото правило за групиране на наказанията, наложени за престъпления, извършени в условията на съвкупност, намира приложение и когато лицето е осъдено с отделни присъди, съгласно чл. 25, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че по отношение на последните три осъждания спрямо А. Д. А. са налице основания по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за налагане на едно общо най-тежко наказания, доколкото са за деяния, извършени в условията на реална съвкупност – по тази съвкупност деянията са извършени преди, за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. В тази съвкупност са включени следните три осъждания:

По нох дело № 1886/2020 г. по описа на РС-Русе деянието е извършено в периода от 18.05.2015 г. до 08.12.2015г. на 12.03.2024 г., а присъдата е влязла в сила на 05.02.2023 г.

Наложено е наказание четири години лишаване от свобода.

По нох дело № 1572/2024 г. по описа на РС-Русе деянието е извършено на 24.07.2022 г., а определението е влязло в сила на 12.11.2024 г. Наложено е наказание една година лишаване от свобода.

По горните две осъждания наказанията са групирани с определение по ч.н. дело № 1991/2024 г. по описа на РС-Русе и е наложено най-тежкото наказание.

По нох дело № 565/2024 г. по описа на РС-Разград деянието е извършено в периода от 02.10.2019 г. до 24.10.2019г., а присъдата е влязла в сила на 26.02.2025 г. Наложено е наказание две години лишаване от свобода

Видно от горното деянията по тези три осъждания са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях.

По тази съвкупност съдът правилно наложил най-тежкото наказание, а именно четири години лишаване от свобода, наложено по първото осъждане по нох дело № 1886/2020 г. по описа на РС-Русе.

Първоинстанционният съд, като взел предвид, че А. Д. А. е осъждан на три пъти и са му налагани наказания лишаване от свобода в не малък размер, намерил, че за постигане целите на наказанието, на основание чл. 24 от НК, определеното общо наказание следва да бъде увеличено, поради което увеличил така определеното наказание с още десет месеца, определяйки на осъдения наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната до момента част.

По жалбата:

Въззивната инстанция намира определението в атакуваната част за правилно и законосъобразно. Налице са всички основания за увеличаване размера на определеното общо наказание, на основание чл. 24 от НК, тъй като съдения А. се явява лице с висока степен на обществена опасност. Извършените от него престъпления, включени в съвкупността също са с висока степен на обществена опасност. Две от престъпленията са за измама, извършвани в условията на продължавано престъпление, като по всяко едно от престъпленията са измамени по повече от едно лице, съответно по първото осъждане за над 18 000 лева, а по второто за осем хиляди лева. Едно от осъжданията е за престъпление по чл.

270 от НК, изразяващо се в противозаконно пречене на орган на властта – полицейски служители да изпълнят служебните си задължения. Във връзка с високата степен на обществена опасност на осъдения съдът взе предвид и многобройните му предходни осъждания с наложени наказания лишаване от свобода. В този смисъл правилно и законосъобразно е отчетено обремененото съдебно минало на осъдения, като обстоятелство сочещо на личност с висока степен на обществена опасност.

3

Обстоятелството, че осъдения полага труд при изпълнение на наказанието лишаване от свобода и изразените положителни отзиви от работодатели не са в състояние да променят горните изводи. Изложените от защитата обстоятелства относно поправянето и превъзпитаването на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за обект на преценка в друго производство.

Видно от приложената справка за съдимост престъпната деятелност на М. е започнала още от месец май 1998 г. и е протичала последователно във времето до месец юли 2022 г.

През този период престъпното поведение на А. ескалира от кражби до измами. Въпреки, че предмет на делото са последните три осъждания, не може да бъде оставена без внимание цялостната му престъпна дейност. Очевидно изтърпените през годините наказания лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне и превъзпитание. В резултат на това логично следва да бъде засилена наказателната репресия спрямо него. Акцент при приложение разпоредбата на чл. 24 от НК е цялостната престъпна дейност на осъдения и в този смисъл необходимостта от засилване на репресията за постигане целите на наказанието, при съобразяване на заложените в същата разпоредба предели, които в случая са съобразени.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег. № 300/23.05.2025 г., постановено по ч.н. дело № 175/2025 г. по описа на РС – Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4