Решение № 2416 от 04.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2416 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120105354 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Т. П. С. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град Бургас, ***, представлявана от адвокат Т., АК- Хасково, против „Сити Кеш“ ЕООД ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянка“ №29, ет.7, представлявано от управителя Николай Пенчев, за прогласяване нищожност на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 664073 от 18.04.2022 година, предвиждащ заплащане на неустойка при липса на обезпечение, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Изложено е, че на 18.04.2022 година между ищцата Т. П. С. и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 664073, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1000 лева. За ползване на сумата кредитополучателят дължи на кредитора възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент – 40, 05 % /чл.3, т.3.7 от договора/. ГПР на разходите по кредита е изчислен на 49, 85 %, без в него да са включени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Общо дължимата сума от потребителя е 1 165,43 лева.

В чл.5 от договора е предвидено задължение за потребителя в тридневен срок да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за периода от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на множество изисквания, подробно посочени в чл.5, ал.1, т.2 от договора. В чл.11, ал.1 от договора е посочено, че ако заемателят не 1 предостави посоченото в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок след сключване на договора дължи неустойка на кредитора за причинени вреди в размер на 869,57 лева, която се заплаща разсрочено съгласно посоченото в Погасителния план. Съгласно погасителен план № 664073, представляващ Приложение 1, неизменна част от процесния договор, предоставената сума и възнаградителната лихва следва да се върната на 37 седмични погасителни вноски, първите три вноски в размер от 7,79 лева, а останалите 34 броя в размер на 33, 59 лева, като падежа за плащане е определен всеки понеделник на съответната седмица. Неустойката при липса на поръчител в размер от 869,57 лева е платима също на 37 седмични погасителни вноски, като първите три вноски са в размер на 47,21 лева, а останалите 34 броя – в размер на 21,41 лева. С прибавянето на неустойката общата месечна вноска е в размер на 55 лева, а крайният размер на дължимата сума по договора възлиза на 2 035 лева. На следващо място в исковата молба е посочено, че договорът за потребителски кредит е сключен в офис на „Сити Кеш“ като с полагането на подписа в настоящия договор е удостоверено, че заемната сума е надлежно получена в брой.

В исковата молба са изложени следните правни доводи:

В исковата молба ищецът излага правен довод, че процесният договор за кредит попада в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Счита, че ответното дружество е нарушило императивни разпоредби, което води до нищожност на отделни клаузи на договора, които са предмет на иска и които конкретизира. Конкретно ищецът посочва, че съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се доказват, като посочва още, че според съдебната практика и доктрината има и санкционна функция. По подробно изложени в писмения отговор доводи счита, че неустойката е изгубила присъщата си функция. В допълнение счита, че следва да се имат предвид и всички преки и косвени разходи, възникнали от неизпълнение на задълженията на страните по договора са покрити от ГПР. В тази насока ищецът излага на следващо място, че други причина поради която неустойката излиза извън присъщата си обезпечителна функция е, че в рамките на добросъвестни отношения житейски и правно неоправдано е обезпечението да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на заемателя. На следващо място в исковата молба е посочено, че така представените изисквания на заемателя към поръчителя създават условия ищцата да не може да изпълни задължението, посочено в чл.5, ал.1 от договора по конкретно изложени съображения относно това, че физическите лица, които са поръчители следва да отговарят на определени, посочени в договора, изисквания, както и предвид срока за изпълнение на задължението за предоставяне на поръчителство. В исковата молба е посочено още, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон – чл.71 от ЗЗД, според която разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно.

Изложено е в исковата молба в тази насока, че случая с неустойката се иска натоварване на 2 заемателя с допълнителни финансови разходи, което, от своя страна, противоречи на материалния закон. Изложено е още, че освен това по тази начин неустойката накърнява добрите нрави, тъй като създава неравноправие между страните. В исковата молба е направен извод, че от твърде краткия срок и поставените ограничения е видно, че кредиторът не е имал за цел да си набави обезпечение, а чрез включване на тази клауза в процесния договор е целял да заобиколи разпоредбите на закона и да осигури допълнителна печалба, като кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава почва за неоснователно обогатяване на заемодателя, което е в противоречие с добрите нрави. Посочено е, че по същество неустойката и скрито възнаграждение, като чрез нея е преодолян законовия лимит на нивата на лихвите и другите разходи. Посочено в исковата молба в тази насока, че уговарянето на неустойка за това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е почти равна на размера на предоставената по договора заемна сума е категорично в разрез с добрите нрави. Ищецът излага още, че е нарушен чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, тъй като договорената при тези условия неустойка, представляваща допълнителна облага – печалба не е включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР съобразно императивните изисквания на съответните разпоредби. Изложено е, че договорната лихва не е породила валидни правни последици на основание противоречието й с добрите нрави и неравнопоставеността, водещи до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. По отношение на ГПР е очевидно, че размера на ГПР е различен от посочения в договора, където не е включена неустойката по чл.11, ал.1. В исковата молба е посочено още, че според Съображения 19 от Директива 2008/48 е от съществено значение за потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите – те следва да получат адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения.

Това следва да бъде направено преди сключване на договора за кредит. С оглед осигуряване на възможно най – пълна прозрачност и сравнимост на приложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по – специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин. Изложено е още, че със Съображения 20 се установява, че общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионна, такси, заплащане на кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. Поради това ищецът счита, че при включването на неустойката в ГПР размерът му ще се увеличи многократно, което ще доведе до нарушаване на чл.19, ал.4 от ЗПК. В исковата молба е посочено, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикалянето на изискването на закона, е нищожна. Посочено е в исковата молба, че така предвидената договорна клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение, поради което се явява нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Ищецът излага довод и че съгласно чл.16 от ЗПК кредиторите следва да извършат отговорна и добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите кредитополучатели, да 3 създават равноправни условия, а не да ги натоварват с допълнителни такси. Когато определени клаузи по договорите прехвърлят риска от изпълнение на задължението на кредитополучателя извършването на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспособността на потребителя, не следва да пораждат правни последици, а да се тълкуват като неравноправни. Поради това ищецът счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Уточнено е, че се касае за такса, която не е уговорена индивидуално, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Посочено е в исковата молба, че неустойката за неизпълнение на отговаря и на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като неизпълнението на задълженията на кредитора са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, за което се позовава на чл.143, т.3 от ЗЗП. Поради изложеното ищецът предявява иска си, поискал е да бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна „Сити кеш“ ООД, чрез юрисконсулт Лусиа Ванкова, дава писмен отговор на предявения иск. Посочва, че признава за основателен предявения срещу нея иск на основание чл.237 от ГПК и отправя искане за постановяване на решение при признание на иска. С отговора отправя искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В тази насока се позовава и на съдебна практика. Конкретизира, че това е така, тъй като заплащането на посочената неустойка не е претендирано от ищеца, от негово име до ищеца не са изпращани покани, уведомления или други съобщения, с което се изисква заплащането на договорената неустойка. От името на ответника е посочено, че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Посочено е още, че само по себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславя извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако дружеството е изисквало заплащане на неустойка от страна на ищеца, какъвто настоящия случай не е. Поради изложеното от името на ответника е поискано постановяване на решение при признание на иска, като по отношение на разноските се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. В писмения отговор е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С определението, постановено на основание чл.140 от ГПК на ответника са дадени указания да конкретизира основанието на което признава иска в срок до насроченото съдебно заседание.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител отправя искане за постановяване на решение при признание на иска, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца разноски, направени по водене на делото. В допълнителна молба от 18.08.2023 година ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че е запознат с дадените на ответната страна указания да конкретизира писмения 4 отговор, като посочи основанието, на което признава иска. Излага, че не е изпълнено указанието на съда и отправя искане съдът да приеме, че ответникът признава иска на всяко едно от основанията, посочени в исковата молба.