Решение № 127 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пазарджик, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно гражданско дело № 20255200500081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1400/14.11.2024г., постановено по гр.дело № 4650/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен предявеният от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, против Община Л., ЕИК 000351693, адрес: с. Л., обл.

Пазарджик, пл. „Никола Чочков“ №11-13, иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1583.77 лв., представляваща застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски, изплатено на пострадалия за имуществени вреди от повреждането на л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 06.06.2019г. в с. К., общ. Л., обл. Пазарджик на ул. „*та“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2023г., до изплащането на вземането, както и сумата от 482.23 лв. – обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г., за което вземане е издадена заповед №1870 от 12.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд - Пазарджик. С решението е осъден ищецът „ЗАД Армеец“ АД да 1 заплати на ответника Община Л. съдебни разноски в исковото производство в размер на 500 лв.

В законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ЗАД Армеец“ АД, чрез юк. М. Ж., срещу първоинстанционното решение, с изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон. В жалбата не се конкретизира в какво се изразяват твърдените пороци на съдебното решение, поради което същата следва да се приеме за бланкетна. Основният довод на жалбоподателя е, че предвид непровеждането на разпит на поискания от страна на ищцовото дружество свидетел при режим на призоваване, съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка по делото. С оглед на това е направил доказателствено искане този свидетел да бъде допуснат при режим на призоваване и да бъде разпитан пред настоящата инстанция. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба, с изключение на направеното с нея доказателствено искане за разпит на свидетел. Претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата и излага становище по съществото на спора, като счита предявеният иск за неоснователен, а обжалваното решение за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено и на въззиваемия бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение 2 съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, предявен от „ЗАД Армеец“ АД срещу Община Л., за установяване съществуването на вземането на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1583.77 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от ответника поради неподдържането на общински път, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. – обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г. За вземането била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд - Пазарджик, срещу която длъжникът подал в срок възражение по чл.414 ГПК. В исковата молба се твърди, че на 06.06.2019г. в с. К., общ. Л., обл. Пазарджик на ул. „*-та“ било реализирано ПТП, при което л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, по време на движение попаднал в необезопасена и необозначена дълбока дупка на пътното платно, в следствие на което била повредена /спукана/ предната лява гума и била счупена кората под двигателя.

Твърди се, че посоченият лек автомобил за периода 27.07.2017г. – 26.07.2022г. имал валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ при ищеца, съгласно застрахователна полица №********** от 27.07.2017г., поради което поддържа, че описаното застрахователно събитие било настъпило в срока на застрахователното покритие. Сочи се, че на 12.06.2019г. пострадалият подал искане за изплащане на обезщетение, по което била образувана щета под №**************, като на 20.08.2019г. застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1573.98 лв., както и направил разноски за неговото определяне в размер на 10 лв. Поддържа, че с изплащане на обезщетението встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното и на обичайните разноски за определяне на обезщетението. Твърди, че отговорността за повреждането на 3 застрахованото имущество носел ответникът, който като стопанин на процесния пътен участък не бил изпълнил задължението да го поддържа в изправност и да сигнализира препятствията по него. Твърди, че на 09.09.2019 г. писмено поканил ответника да му заплати сумата от 1583.98 лв., но не получил изпълнение. Поддържа, че поради неизпълнението ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 09.10.2020г. – 09.10.2023г. в размер на 482.23 лв. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Л. оспорва наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя, оспорва настъпването на застрахователното събитие, на повредите по застрахования автомобил, както и връзката между тях. Оспорва размера на разходите за отстраняване на повредите. При условията на евентуалност твърди, че водачът на ПТП е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре преди препятствието.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, същата се установява и от събраните по делото доказателства.

По делото е приложено ч.гр.д. № 3664/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик, съгласно което по заявление вх. № 23693/10.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Община Л. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата в размер на 1583.77 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за имуществени вреди, причинени на л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, във връзка с настъпило на 06.06.2019г. ПТП в с. К., за което е образувана щета под № **************, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. – обезщетение за забава за периода 09.10.2020г.

– 09.10.2023г., както и разноските по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е уведомен за заповедта на 31.10.2023г. и на 14.11.2023 г. е подал възражение срещу заповедта, на 27.11.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 4

20.12.2023г.

По делото е обявено за безспорно между страните, а това се установява и от представените като доказателства застрахователна полица № **********/**.**.****г., Общи условия, талон за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, удостоверение за техническа изправност на МПС, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие на 06.06.2019г., повреденото моторно превозно средство л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, е било застраховано при ищеца. Не е спорно между страните и обстоятелството, че застрахователят е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 1573.98 лв., в каквато връзка е и представеното по делото преводно нареждане №П17280416/20.08.2019г.

По делото е приета преписка по застрахователна щета № **************, съгласно която същата е образувана по уведомление от 12.06.2019 г. на водача на застрахованото МПС Т. И. В., за обезщетение на вреди по предна лява гума и кора под двигателя на л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, настъпили на 06.06.2019г. в с. К., ул. „*-та“, в следствие на попадане в дупка, покрита с вода.

В преписката се съдържа и декларация на водача, съгласно която на 06.06.2019г., в с. К., на ул. „*-та“, при управление на л.а. „А.**“, с рег. № ** **** **, автомобилът навлиза в дупка, покрита с вода и задира кората под двигателя и предна лява гума. С опис на щетите от 12.06.2019г. застрахователят е огледал автомобила и е констатирал, че са увредени спойлер на предно ляво колело, преден ляв подкалник и предна долна броня. С възлагателно писмо от 12.06.2019г. е възложил на доверен сервиз извършването на ремонта на автомобила, за който последният е издал на застрахователя фактура № 22094687/18.07.2019г. на стойност 1573,98 лева.

Посочените разходи по ремонта на автомобила са заплатени от застрахователя, видно от преводно нареждане №П17280416/20.08.2019г. На 31.08.2019г. застрахователят е изпратил регресна покана до кмета на Община Л. относно изплатените суми за обезщетяване на вредите, причинени по застрахованото МПС, както и 10 лева ликвидационни разноски по щетата.

Поканата е получена от ответника на 09.09.2019г.

С приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експретиза, вещото лице, след запознаване с документите по делото и единствено въз основа на тях, е посочило, че от техническа гледна точка 5 описаните вреди по автомобила е възможно да настъпят при пропадане на предна лява гума в дупка на пътното платно, а пазарната стойност на труда и материалите за отстраняването на вредите възлиза на 1292,87 лв. с ДДС. С цел изготвяне на заключението вещото лице е извършило и оглед на място на улица „*-та“ в с. К., при който е установил, че към момента на огледа улицата е разкопана и се извършва основно ремонтиране.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. При тях в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване и да установи деликтната отговорност на ответника по отношение на увредения –застрахован, по смисъла на чл. 49, вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 31 от Закона за пътищата, вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост, а именно - неизпълнение на задължението му по закон, а и като собственик, да поддържа пътищата в общинската пътна мрежа, в следствие на което неизпълнение, е настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли вреди, последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредите до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.