Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260254 от 26.10.2021, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 157/2021
Вид
Решение № 260254
Подписан
26.10.2021
В сила
24.11.2021
Състав
СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 - 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е гр. Ихтиман, 26.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г. при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 157/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба против Наказателно постановление № 21-1204-000080/26.01.2021г. на ОДМВР София, с което на И.Б.В., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, както и че НП е незаконосъобразно..

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.12.2020г., в 16,04 часа, в гр. Долна баня, обл.

Софийска, по ул. Търговска срещу бензиностанция „Круиз“ с посока гр. София при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място лек автомобил АУДИ А3 с рег. №……. собственост на И. Дамянов и управляван от жалбоподателя, се е движил със скорост 104 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип ARH CAM S1 с № 11743C1, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 101 км/ч..

След извършена проверка в информационните масиви на

МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на И. О. Д., като на 19.01.2021г. същият подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на процесната дата е бил предоставил лекия автомобил на жалбоподателя.

Срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, препис от който му бил връчен лично.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д., П., Б., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Представеният по делото снимков материал съдържа записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, като представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

НП е връчено на жалбоподателя на 18.02.2021г. (видно от картон за НП на л. 6 от делото), а жалбата е депозирана на 24.02.2021г.

(видно от отбелязване върху същата), поради което същата е в срок. Наред с това същата изхожда от легитимирано лице и е срещу подлежащо на обжалване НП, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

Съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42 – 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е съобразено с изискванията на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН.

Засечената скорост на движение на автомобила е от 104 км/ч., като именно при отчитане на допустимата грешка при измерване от 3% на водача е вменена скорост на движение на МПС от 101 км/ч., за която скорост жалбоподателят е наказан, поради което възражението е неоснователно. За прецизност в случая следва да се посочи, че след намаляване на 3% толеранс скоростта е 100,88 км/ч., а не 101 км/ч, но това не е съществено, тъй като и в двата случая се касае за скорост над 100 км/ч.

По делото е представена попълнена от собственика на автомобила декларация по чл.188 от ЗДвП от 19.01.2021г. (л. 9 от делото), в която посочва, че на 22.12.2020г. е предоставил процесното МПС на жалбоподателя.

Това обстоятелство се установява и от подписана от самия жалбоподател декларация (отново на л. 9 от делото), в която същият изрично заявява, че именно той е управлявал автомобила. Следователно по делото е установено и авторството на нарушението.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

По делото се установи и мястото на извършване на нарушението – гр. Долна баня, обл. Софийска, по ул. Търговска срещу бензиностанция „Круиз“ с посока гр. София. В тази връзка от свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че процесният участък се намира в населено място и към датата на нарушението е имало пътни знаци за начало и край на населено място.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол за периодична проверка на техническото средство. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, преминават метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.

Действително автомобилът с рег. № СО0918СМ не е единственият на снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:

На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер.

Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство.

На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л.

52-72 от делото). От това ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от ръководството).

В ръководството на потребителя за АТСС, раздел „Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (стр. 33 от ръководството) е посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница от ръководството се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:

- зона за измерване с лазер;

- ръб на измервателна площ;

- зона за безопасност.

Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"

От приложената по делото снимка (л. 8 от делото) е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобилът с рег. № СО0918СМ.

Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В горния смисъл са Решение № 769/28.07.2021г. по КАНД № 482/2021г. на Административен съд София област, както и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение № 867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд – Перник.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Видно от представения снимков материал на

22.12.2020г., в 16,04 часа, е заснет лек автомобил АУДИ А3 с рег. №СО0918СМ, като отговарящото на метрологичните изисквания техническото средство е отчело фактическа скорост от 104 км/ч. (преди приспадане на 3% толеранс, който е съобразен в АУАН и НП).