Решение № 494 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Ралица Манолова

Дора З. Илиева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора Л. Г. Д. като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607833 по описа за 2024 година Образувано е по постъпила въззивна жалба от името на подсъдимия К. А., чрез защитника му – адв. В. К., срещу Присъда от 30.09.2024г., постановена по н.о.х.д. № 965 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, НО, 132 - ри състав, с която подсъдимият А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 /девет/ месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата от 270,72 лв., в полза на държавата, представляваща сторените в досъдебното производство разноски; сума в размер на 100 лв. – по сметка на СРС, представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство, както и, в случай че не изпълни доброволно в срок задължението си за плащане на присъдените разноски – по 5 лв., за всеки служебно издаден изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 НПК.

Със същият акт другият подсъдим по делото - Д. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 НК. Последният не се е възползвал от правото си на въззивна жалба.

В депозираната от името на К. А. въззивна жалба и допълнително писмено изложение защитата излага подробно съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Поддържа се, че обжалваната присъда е постановена при липса на 1 доказателствена обезпеченост и почива на предположения, поради това, че районният съд е пропуснал да обсъди констатираните съществени противоречия в доказателствата. По тези причини, подсъдимият моли за нейната отмяна и постановяването на нова такава – оправдателна по характер или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

На следващо място, защитата, счита за неправилно извеждането на квалифициращите признаци на деянието от обстоятелството на нанесена телесна повреда, след като по обвинението на А. за нея, производството е прекратено по давност. Във връзка с твърдяното закононарушение, защитата счита, че липсват доказателства, обуславящи наличието на квалифициращите признаци по чл. 325, ал. 2 НПК, поради което в условията на евентуалност моли деянието, в което А. е обвинен да бъде преквалифицирано в престъпление по основния състав и респективно да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

Доказателствени искания не са ангажирани от страна на защитата.

Настоящият съдебен състав в свое определение от 08.01.2025г., след проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред въззивния съд по съответния ред, както и че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие.

В проведеното открито съдебно заседание, подсъдимият Д. А. заяви, че не желае да се присъедини към жалбата на съпроцесника си, съответно не взе отношение по същество.

Подсъдимият К. А., чрез защитника си – адв. В. К. поддържа подробно аргументираните във въззивната жалба възражения. Извън тях, поддържа, че анализът на доказателствата, сторен от първия съд е едностранчив, с липса на аргументация, защо приоритет е даден на една част от доказателствата за сметка на други. Защитата се придържа към становището, че приобщената по делото доказателствена съвкупност не съдържа данни за противоправно поведение, квалифициращо се като такова по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а като такова по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Поддържа, че криминализираното поведение на А. не се отличавало с извънредна вулгарност и цинизъм, доколкото било продиктувано от наличието на технически проблем в автомобила, а конкретните изрази, употребени от подсъдимия, не се отличавали с нещо над обичайното за софийските кръстовища. По тези причини, от една страна счита, че А. следва да бъде освободен по реда на чл.

78а НК, а от друга насочва вниманието към липсата на мотиви, касателно неправилната квалификация на деянието и евентуалното връщане на делото за ново разглеждане.

Пред въззивният съд, представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба и претендира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Счита, че не се констатира нарушение на процесуалните правила при провеждане на първоинстанционното производство. Поддържа, че обвинението, повдигнато на А. е доказано по безспорен начин, а наложеното му наказание е справедливо, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

2

В рамките на предоставената му последна дума, подсъдимият А. поддържа, че осъждането му по основния състав е по - правилно.

Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира следното:

Въззивната жалба е постъпила в рамките на законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност установи сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Д. А. А. е роден на ********* в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, със средно образование. Трудово ангажиран е и е неосъждан. Адресно регистриран е в гр. София, ул.

„*********.

Подсъдимият К. А. А. е роден на *********г., в гр. София. Същият е с българска националност и гражданство, с висше образование и трудово ангажиран. Адресно регистриран е в гр. София, ул. „*********. Семеен е и е неосъждан.

Подсъдимият А. и подсъдимият А. били приятели. През есента на 2018г., А. управлявал лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Турбо С“, с рег. № *********, с червен цвят.

На 22.09.2018г., около 9:30ч., в гр. София, подсъдимият А. управлявал гореописания автомобил по ул. „Иваница Данчев“ с посока на движение – към ул. „Панорамен път“. Заедно с него, на пасажерската седалка на автомобила се намирал и подсъдимият А..

По същото време, на същата улица и в същата лента за движение, непосредствено зад управлявания от А. автомобил се движели: л.а., марка „Мерцедес“, с врачанска регистрация, л.а., марка „Субару“ с рег. № ********* НС, управляван от свидетеля Б.Х., с пасажер – Й.П. и л.а „Фолсваген“, с рег.

№ *********, управляван от св. А.Х., с пасажер – св. Б.Ч..

При движението си по ул. „Иваница Данчев“, подс. А. непрестанно спирал автомобила, без да подава светлинни сигнали за извършваната от него маневра, което затруднявало движението на останалите автомобили, намиращи се по пътя зад него.

На светофара на кръстовището на ул. „Иваница Данчев“ с ул. „Панорамен път“, управляваният от А. л.а. „Порше“ спряло на червен сигнал на светофарна уредба, изчаквайки, за да завие надясно – по ул. „Панорамен път“.

Когато обаче светнала зелена светлина, подсъдимият А. не потеглил продължително време, което предизвикало останалите водачи да използват звуковите уредби на автомобилите си. А. отново не потеглил, но през отворения прозорец на вратата на шофьорското място, сигнализирал с ръка на намиращия се зад него л.а. „Мерцедес“, с врачанска регистрация да го заобиколи и му извикал „Давай, давай!“.

Водачът на л.а. „Мерцедес“ предприел заобикаляне на л.а. „Порше“, с цел да продължи пътя си надясно по ул. „Панорамен път“, но непосредствено преди да навлезе по нея, в момента, в който двата автомобила се изравнили успоредно, подсъдимият А. рязко потеглил и не му дал възможност да 3 довърши маневрата си.

Платното за движението по ул. „Панорамен път“ било с по една лента за движение във всяка посока.

Продължавайки движението си по ул. „Панорамен път“, подсъдимият А. отново, без да сигнализира за това, намалил скоростта си на движение, поради което, шофьорът на л.а. „Мерцедес“, отново направил опит да го изпревари.

Отново в момента, в който двата автомобила се изравнили, подсъдимият А. ускорил движението на л.а. „Порше“, така че да не позволи на водачът на л.а.

„Мерцедес“ да го заобиколи.

Още няколко пъти подсъдимият А. намалял скоростта на движение и сигнализирал на намиращия се зад него водач на л.а. Мерцедес да го изпревари, а впоследствие, след започване на маневрата от страна на изпреварващият водач, потеглял рязко, като по този начин попречвал на автомобила да го заобиколи. При тази ситуация водачът на л.а. „Мерцедес“ се отказал от извършване на маневрата и се върнал в лентата за движение, като се престроил зад л.а. „Фолксваген“, управляван от св. Х..

Подсъдимият А. обаче продължил да спира и да намаля рязко скоростта си на движение без предупреждение, затруднявайки движението на автомобилите зад него, поради което, намиращият се вече зад него свидетел Б.Х., с управлявания от него л.а. „Субару“, решил на свой ред да заобиколи автомобила, управляван от А.. В момента, в който св. Б.Х. се изравнил успоредно с л.а. „Порше“, подсъдимият А. рязко потеглил и не дал възможност на свидетеля да завърши маневрата си. Тази ситуация се повторила няколко пъти, като при последният случай, управляваният от св.

Б.Х. автомобил, марка „Субару“, останал блокиран в лентата за насрещно движение, тъй като не успял нито да заобиколи лекия автомобил, управляван от подсъдимия А., поради рязкото му ускоряване, целящо да му попречи да стори това, нито да се престрои обратно зад него. Наложило се да спре в лентата за насрещно движение, тъй като в нея се появили насрещно движещи се автомобили.

А. също спрял управлявания от него л.а. „Порше“ успоредно на л.а.

„Субару“, въпреки, че нямало пречки да продължи движението си в своята лента, което довело до блокиране на движението по ул. „Панорамен път“ и в двете посоки.

Пасажерът от л.а. „Субару“ – св. Й.П. свалила прозореца на дясна предна врата и попитала подсъдимия какъв е проблема. А. се изплюл през прозорец върху Й.П. и започнал да вика към св. Б.Х. и Й.П., „Некролог!“, „Пенсии“, „Дъртаци“, „Сега ще видите!“, „Ей сега ще ви оправя!“ След като А. не потеглял, св. А.Х. слязъл от управлявания от него л.а.

„Фолксваген“, който вече се намирал непосредствено зад л.а. „Порше“. От автомобила слязла и св. Ч. и извадила мобилния си телефон, за да заснеме ситуацията. Св. А.Х. се приближил до прозореца на шофьорската седалка на л.а. „Порше“ и попитал подсъдимия А., какъв е проблема, защо пречи на останалите водачи да се движат и непрекъснато спира и го подканил да тръгва.

Подсъдимият А. му се развикал да изчезва, че ще го пребие, което накарало св. Х. да се върне обратно в автомобила си.

След като Х. се прибрал в л.а. Фолксваген, подсъдимият, излязъл от автомобила си и с ръце започнал да клати л.а. „Субару“, като го и ударил.

Накрая, заповедно казал на св. Б.Х. „Ти минавай!“

4

После се насочил към намиращият се във л.а. „Фолксваген“ А.Х. и му повторил няколко пъти: „Абе балък, какво ми заекваш“, „Ще ви смачкам!“ отворил лявата врата на шофьорското място и нанесъл удар с ръка по лицето и рамото на св. А.Х. и го изритал в левия крак. В този момент, св. Ч. заобиколила автомобила, насочвайки се към лявата му половина, за да заснеме проявата на А. и да му попречи да продължи с нанасянето на удари върху Х..

В този момент се появил подсъдимият А., изтръгнал телефона от ръката на Ч. и го изхвърлил зад оградата на един от дворовете на близките къщи.

Подсъдимите А. и А. се върнали в л.а. „Порше“, с рег. № ********* и продължили движението си в посока кв. „Княжево“.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез приобщаването по предвидения в НПК ред следните доказателства: гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите: А.Х., непосредствено пред СРС – л. 61 и приобщените от досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 4 , л. 10, л. 57 - 58 ДП; на Б. Х.а, непосредствено пред СРС и приобщените по реда на 281, ал. 4 НПК от ДП на л. 13 и л. 24 ДП; на Б.Х., л. 64 – непосредствено пред СРС и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 НПК от л. 76-77 НПК; на В. З., непосредствено пред СРС на л. 64 и приобщените от досъдебното производство от л. 6 ДП, на И.И., непосредствено пред СРС /л. 66/ както и от обясненията на подсъдимия А. и на подсъдимия А., изложени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав; писмените доказателства:

Разпечатката съдържа 54 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38b50d69-6ff1-4e26-a7e3-1f998a1c393a