Решение № 762 от 22.10.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110209499 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление, деловодно изведено с изх. № СОА18РД11-2595/03.06.2018г., издадено от заместник - кмет на СО, на основание чл.

132 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ на Т. ИВ. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 45 ал. 1 НОДТСО.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

Твърдят се нарушения на разпоредбата на чл. 40 ЗАНН при съставяне на АУАН. Сочи се, че в наказателното постановление липсват задължителни реквизити като номер, дата на издаване и указания за обжалваемост. Оспорва се фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. Твърди се, че липсва редовно връчване на наказателното постановление. По изложените съображения се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Т. се явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата. В допълнение изтъква, че липсва състав на административно нарушение, както и че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.

Въззиваемата страна - СО, редовно призована, не изпраща представител. По делото след приключване на съдебното заседание и 1 обявяване на делото за решаване са депозирани писмени бележи от упълномощен представител на въззиваемата страна с подробни доводи за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Съдът намери, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 08.10.2018г. на жалбоподателя Т. Т. е била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 64624/31.08.2018г. по изпълнително дело № 20188600401337 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 в Регистъра на ЧСИ, образувано за събиране на глоба в размер на 150, 00 лева, наложена с Наказателно постановление, издадено от Кмета на Столична община. Срещу поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят Т. подал жалба вх. № 52553/15.10.2018г. по описа на ЧСИ В. М., постъпила в СГС с вх. № 145003/06.11.2018г.

Върху обжалваното наказателно постановление се съдържа отбелязване, че същото е връчено на 08.08.2018г. по реда на чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 16.08.2028г. Съдът намира обаче, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, за да се приеме за връчено наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН урежда хипотеза на фингирано връчване на наказателно постановление, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, като съгласно цитираната разпоредба в този случай наказващият орган отбелязва тези обстоятелства в наказателното постановление и същото се счита връчено от деня на отбелязването. Предвидената възможност за връчване представлява санкция срещу недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса си и не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. За да се приложи тази разпоредба обаче, следва да са установени кумулативно предвидените предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и едновременно с това новият му адрес да не е известен, като съгласно трайната съдебна практика приложимостта на чл. 58 ал. 2 ЗАНН не се обуславя от инцидентно ненамиране на жалбоподателя на адреса, а от положителното установяване, че същият е променил трайно местопребиваването си. В тежест на наказващия орган, приложил разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, е да докаже наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки. В случая в акта за установяване на нарушението, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е посочен адрес на въззивника гр. София, ж.к. „Сердика“, бл.

3, вх. А, ет. 7, ап. 20. В материалите по преписката се съдържат четири протокола за посещение на служители на СО, район „Възраждане“ на посочения адрес. От същите се установява, че адреса е бил посетен на 11.06.2018г. в 10.50 часа, на 18.06.2018г. в 15.30 часа, на 01.08.2018г. в 11.30 часа и на 08.08.2018г. в 14.45 часа, като жалбоподателят не е бил установен на 2 адреса. Установен е настоящ адрес на въззивника в гр. Хисаря, ул. „Вела Пеева“ № 42, вх. А. От приет като писмено доказателство протокол от 17.07.2018г. се установява, че адресът в гр. Хисаря е бил посетен на 11.07.2018г., там е установен бащата на жалбоподателя, който е заявил, че синът му живее и работи в гр. София и е отказал получаване на наказателното постановление. От писмените доказателства се установява обаче, че в хода на административнонаказателното производство жалбоподателят е посочил още един адрес, на който обаче няма данни да е бил търсен. Срещу АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, съставен от И. Василев – старши полицай в сектор „Общинска полиция“ СДВР, са постъпили възражения в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН /озаглавени „жалба“/, адресирани до директора на СДВР. В жалбата /по същество възражение срещу АУАН/ е посочен друг адрес на жалбоподателя, където няма данни той да е бил търсен, а именно гр. София, ***.

Предвид горното съдът намира, че не са били изпълнени изискванията на чл.

58 ал. 2 ЗАНН жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес и да не е известен друг негов адрес, доколкото на един от посочените от въззивника адреси, той въобще не е бил търсен за връчване на наказателното постановление. Ето защо съдът счита, че наказващият орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е счел наказателното постановление за редовно връчено на 08.08.2018г. Предвид липсата на редовно връчване на наказателното постановление на 08.08.2018г., съдът намира, че срокът по чл. 59 ал. 2 ЗАНН следва да се брои от датата, на която е установено с категоричност, че наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя. В случая това е датата, на която му е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 64624/31.08.2018г. по изпълнително дело № 20188600401337 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 в Регистъра на ЧСИ, а именно 08.10.2018г. като жалбата е подадена в 7 – дневен срок от връчването му, а именно на 15.10.2018г. Ето защо жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2018г. около 16.43 часа жалбоподателят Т.Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ХХХХ, цвят сив металик, собственост на свидетелката В. К. Н., на територията на град София.

Жалбоподателят Т. паркирал автомобила на ***, в посока ул. „Черковна“, на място, необозначено за паркиране, след което поставил на предното стъкло карта за паркиране за хора с увреждания № ХХ/01.11.2017г., издадена на жалбоподателя от Община Хисаря, и двамата 3 със свидетелката Н. напуснали автомобила. Скоро след това бил подаден сигнал до ЦГМ затова, че паркираният автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ХХХХ, пречи на преминаването на автобус № 72 от редовна линия на градския транспорт, като принуждава водача на автобуса да навлиза в лентата за насрещно движение. На място бил изпратен свидетелят К. М. полицай в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция" на СДВР. Свидетелят констатирал мястото, където бил паркиран автомобила, както и че същият пречи на движението, които констатации отразил в докладна записка от 13.04.2018г. и разпоредил принудителното преместване на автомобила. Въз основа на съставената от свидетеля К. М. докладна на 13.04.2018г. И.В.В. - старши полицай при сектор "Общинска полиция" СДВР съставил АУАН бл. № 004494/13.04.2018г., с който повдигнал против жалбоподателя Т.Т. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 44 вр. чл. 45 ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на СО. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят Т. Т. подал сигнал до СРП във връзка със съставения му АУАН и жалба до директора на СДВР.

Е.К. заместник кмет на СО издал атакуваното наказателно постановление, деловодно изведено с изх. № СОА18-РД11-2595/03.06.2018г., с което на основание чл. 132 НОДТСО наложил на Т. ИВ. Т., ЕГН **********, административно наказание "глоба" в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 45 ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите К. М. и В. Н., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - наказателно постановление, деловодно изведено с изх. № СОА18-РД11-2595/03.06.2018г., докладна записка от 13.04.2018г., АУАН бл. № 004494/13.04.2018г., сигнал до СРП, жалба до директора на СДВР, заповед № СОА16-РД09-1061/04.08.2016г. на кмета на СО, ксерокопие на карта за паркиране за хората с увреждания № ХХ/01.11.2017г., издадена от Община Хисаря, покана за доброволно изпълнение изх. № 64624/31.08.2018г., удостоверение за настоящ адрес, протоколи за посещение на адрес, материалите по изпълнително дело № 20188600401337 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 в Регистъра на ЧСИ.

4

Съдът изцяло се довери на показанията на свидетеля К. М., като ги оцени като последователни, логични и безпротиворечиви, съответни на приобщените писмени доказателства. След предявяване на докладната записка от 13.04.2018г., свидетелят потвърждава, че именно той я е съставил, като споделя конкретни спомени за мястото, където е бил паркиран автомобила и за повода за установят нарушението, а именно че е постъпил сигнал за затруднено преминаване на автобуси от линията на редовния градски транспорт. В противовес на показанията на този свидетел са показанията на свидетелката В. Н., която първо сочи различно място, на което е бил паркиран автомобила - срещу № 54 и второ навежда, че паркиран на това място, автомобилът не е създавал пречки за движението.

Съдът не се довери на показанията й, тъй като те се оборват от показанията на свидетеля К. М. и от писмените доказателства - съставената докладна записка от 13.04.2018г. На следващо място, съдът отчита, че са налице основания за заинтересованост на тази свидетелка от изхода на производството установява се, че автомобилът марка "Мерцедес" с рег. № ХХХХ на 13.04.2018г. е бил управляван от жалбоподателя, но всъщност е нейна собственост, и най-сетне, установява се, че свидетелката е в приятелски отношения с жалбоподателя, което се установява и от заявеното от свидетелката, че и в предходни случаи двамата с жалбоподателя са се придвижвали със собствения на свидетелката лек автомобил, като отново са паркирали на ул. "Оборище". Следва да се посочи, че показанията на свидетелката Н. по отношение на точния административен адрес, където е бил паркиран автомобилът й на 13.04.2018г., противоречат на посоченото от самия жалбоподател в подадените от него сигнал до СРП и жалба до директора на СДВР. Така свидетелката заявява, че автомобилът е бил паркиран на ***, където според свидетелката има фризьорски салон, а в жалбата и сигнала си жалбоподателят излага твърдения, че автомобилът е бил паркиран на *** срещу магазин за врати. Твърденията на свидетелката, че автомобилът не е пречил на движението съдът не цени като свидетелски показания, тъй като не представляват твърдение за факти и обстоятелства, които свидетелката е възприела /чл. ХХ НПК/, а единствено нейна преценка.