Акт от 18.01.2024, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Велико Търново, 18.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 711 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба подадена от Е.С.П.

ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0058/ 01.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. С обжалваната заповед на Е.С.П. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за отоплителен сезон 2023/2024 г., по подадено от нея Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 20.09.2023 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на административния акт, поради издаването му в противоречие с матералноправните разпоредби на закона. Без да отрича фактическите констатации в обжалваната заповед и потвърждаващото я решение изтъква факта, че не е получавала дивиденти като съдружник във „Вяра - 2004“ ООД, като същевременно отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП да няма вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година. Акцентира и върху обстоятелството, че поради обявяването на дружеството в ликвидация, няма възможност да прехвърли дружествения си дял в капитала. С тези доводи моли обжалваната заповед да бъде отменена и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на целева помощ, със задължителни указания по прилагането на закона.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа жалбата с направените искани, по изложените в нея съображения. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, чрез пълномощника си старши ***Д., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания. Твърди процесуална и материалноправна законосъобразност, на оспорения акт. Счита, че наличните по делото доказателства установяват по безспорен начин наличието на фактическите и правните основания за постановяването на оспорения отказ, а именно, че заявителката на целевата помощ има дялово участие в капитала на търговско дружество „Вяра - 2004“ ООД, което на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗС, представлява пречка такава помощ да й бъде отпусната. С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Е.С.П. с ЕГН **********

*** заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 20.09.2023 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г. по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В заявлението е посочила, че е семейна, съжителства със съпуга си и сина им, тя и съпругът й са пенсионери, няма лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка, доходите на семейството от пенсиите през последните 6 месеца са 6 616,24 лв., нямат други доходи през този шестмесечен период, не притежава жилищни имоти извън собственото със съпруга й жилище, което обитават, притежава земеделски земи, за които не е получавала рентни плащания през релевантния период, не е извършвала отчуждителни сделки и не упражнява търговска дейност. Към заявлението са били приложени служебна бележка от 20.09.2023 г. от „НИК – 94“ ЕООД и декларация от 14.09.2023 г. от С.М.Г.– ликвидатор на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен, с ЕИК *********. Съгласно посоченото в служебната бележка и декларацията, за времето от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. жалбоподателката и съпругът й не са получавали рентни плащания за земеделските си земи, Е.П. притежава дружествен дял в капитала на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен, в размер на 10,00 лв, не е получавала и не получава от дейността на дружеството.

На 10.10.2023 г. от социален работник е извършена анкета на адреса на заявителката и е изготвен социален доклад от същата дата., в който е отбелязано, че се потвърждават декларираните от Е.П. данни, с изключение на тези за доходите от пенсии през последните 6 месеца, които в доклада са определени в размер на 6 575,84 лв. /по-малък от декларирания/. При преценка на нуждите за социално подпомагане социалният работник е записал, че предлага да се откаже целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като лицето има дялово участие в капитала на търговско дружество „Вяра - 2004“ ООД. Към социалния доклад е приложена и справка за това участие, от която е видно, че същото е в размер на 10,00 лв. /0,17% от капитала/, като в дружеството има още 84 съдружника.

Директорът на

ДСП – Велико Търново е издал Заповед № ЗСП/Д-ВТ/10674 от 11.10.2023 г., с която на Е.С.П. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП. Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че заявителката не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. с чл.

10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като има участие в капитала на търговско дружество „Вяра - 2004“ ООД. В преписката липсват доказателства кога отказът е доведен до знанието на заявителката, същата го е оспорила по административен ред пред директора на РДСП – Велико Търново с жалба от 20.10.2023 година. С Решение № 04-РД06-0058/ 01.11.2023 г., горестоящият административен орган е потвърдил заповедта с мотиви, че жалбоподателката действително не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП. В потвърдителното решение на горестоящия орган е отразено, че Е.П. е съдружник във „Вяра – 2004“ ООД с ЕИК ********* с размер на дяловото участие 10,00 лв., дружеството е в ликвидация, считано от 05.03.2010 г. и със статут „прекратена търговска дейност“ от същата дата. Съгласно подадена декларация от ликвидатора на дружеството от дата 14.09.2023 г., Е.П. не е получавала и не получава дивиденти от дейността на „Вяра - 2004“ ООД. Независимо от тези фактически установявания горестоящият административен орган е преценил, че жалбоподателката не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП и качеството й на съдружник е достатъчно основание за отказ на исканата помощ, независимо дали дружеството развива или не търговска дейност. Решението на директора на РДСП – Велико Търново е връчено на П. на дата 03.11.2023 г., жалбата пред АСВТ е подадена чрез РДСП – Велико Търново на дата 16.11.2023 г., съгласно входящия номе, даден в деловодството на ответната администрация.

В съдебната фаза на производството са приети като доказателства по делото представените от ответника документи, съдържащи се в административната преписка по издаване и административно обжалване на оспорения административен акт. От страните не са ангажирани други доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.

150 и чл. 151 от АПК, приложими на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Горното обуславя нейната редовност и допустимост за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново и в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП.

Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването й в съответствие с изискването на чл.

59, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Действително, фактическите основания са изложени донякъде лаконично, но съдържат достатъчно ясно описание на приетия за значим факт, обосновал становището на административния орган за несъответствие на заявителката с условията за отпускане на целева помощ. По-подробни съображения са изложени в становището на директора на ДСП – Велико Търново при административното обжалване и в решението на горестоящия административен орган, с обсъждане на обстоятелството, че жалбоподателката не получава дивиденти от дейността на търговското дружество, в капитала на което има дялово участие, както и че съгласно данните от Агенция по вписванията - Търговски регистър, същото е прекратило търговска дейност от 05.03.2010 година. Мотивирани са и изводи, че съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, посочените обстоятелства за без значение за възникването на правото на целева помощ, съответно за липсата на нормативно предвидено изискване при отпускане на помощ за отопление.

Предвид изложените в становището на ответника и от горестоящия орган мотиви, и при съобразяване на ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК, съдът приема, че оспореният акт съдържа излагане на правно основание и фактически констатации.

При издаването на заповедта на директора на ДСП – Велико Търново е следвана процедурата по чл. 13 от ЗСП, респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП, доколкото е подадено заявление-декларация по образец, събрани са документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане, извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад, заповедта е съставена и връчена в предвидения от закона срок.

Поради това следва да се приеме, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, съставляващи отменително основание по чл.

146, т. 3 от АПК.

По отношение съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В конкретния случай между страните не се спори, че през релевантния период доходите на Е.П. и съпруга й за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта, са в размер по-нисък от диференцирания доход, определен по реда на чл. 2 от посочената наредба, тоест – че за заявителката е налице първата от установените с цитирания текст материалноправни предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление. Не се спори също така, а и от социалния доклад се установява, че към датата на подаването на заявлението-декларация и към тази на издаване на процесната заповед, жалбоподателката е отговаряла на всички допълнителни изисквания по чл. 10 и чл. 11 от ППЗП, с изключение на това по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП /в редакцията след изменението, прието с ПМС № 74 от 15.05.2023 г., обн. ДВ бр. 44 от 2023 г., в сила от 01.06.2023 г./, тъй като има участие в капитала на „Вяра - 2004“ ООД в ликвидация – с. Ресен. Според последно посочената норма, помощ се отпуска, ако кандидатстващото лице не осъществява дейност като едноличен търговец и няма участие в капитала на търговско дружество.