Решение № 936 от 05.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110116748 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от „И. С.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 2420 лева, представляваща сбор от възнаграждения за извършени транспортни услуги, в периода 15.03.2021 г. – 29.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението , както и 134.10 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено от датата на падежа на съответната фактура до 16.11.2021 г. Претендират се и извършените разноски.

В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за траспортни услуги. За извършен от ищеца вътрешен транспорт на товар на ответника са издадени общо 5 бр. фактури, като само по първата е извършено частично плащане. Останалите задължения се непогасени, независимо от настъпване на падежа. До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Ответникът – „П. А. К.“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който се позовава на извършено в хода на процеса плащане на задължението.

1

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на ищеца следва да бъде указано, че носи доказателствената тежест да установи наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на ответника следва да бъде указано, че в негова тежест е да установи погадяване на дълга.

В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, че вземането за главница е погасено в хода на процеса. Последното се потвърждава и от представената с отговора на исковата молба разписка.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. В предвид последното, извършеното в хода на процеса, но след предяване на иска, погасяване на задължението, представляващо главница, следва да бъде съобразено, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 79, ал 1 ЗЗД.

С факта на плащане ответникът признава задължението за главницата, като видно от представените писмени доказателства, преди предявяване на иска е настъпил падежа на всяка от фактурите.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция, за заплащане на обезщетение за забава, начислено от датата на падежа на съответната фактура до 16.11.2021 г., в общ размер на 134.10 лв.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция, за заплащане на обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на иска до момента на погасяване на задължението – 22.12.2021 г.

Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производството разноски в общ размер от 566.80 лв., до колкото с поведението си ответникът е дал повод за образуване производството.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * 2 да заплати на „И. С.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата от 134.10 лв. (сто тридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено от датата на падежа на съответната фактура до 16.11.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и законна лихва, начислена върху главницата от 2420.00 лева, за периода от 22.11.2021 г. до 22.12.2021 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. С.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2420 (две хиляди четиристотин и двадесет) лева , представляваща сбор от възнаграждения за извършени транспортни услуги, в периода 15.03.2021 г. – 29.04.2021 г. , за което са издавани фактури както следва: № 4000008899/ 19.03.2021 г., на стойност 564.00 лева, с остатъчно задължение от 128 лева; № 3000010022/ 02.04.2021 г., на стойност 564 лева; № 2000007707/ 16.04.2021, на стойност 564 лева; № 1000008037/ 09.04.2021 г., на стойност 564 лева; № 6000006732/ 29.04.2021 г., на стойност 600 лева, поради извършено в хода на процеса плащане, на основание чл. 372, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * да заплати на „И. С.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата от 566.80 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3