Решение № 654 от 16.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120106435 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по искова молба от С. Ф. С. против „ТРАНСПОРТЕН ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР“ ЕООД (за краткост Дружеството), с която е предявен установителен иск, ведно със законна лихва за забава.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който на първо място се посочва, че искът е недопустим, защото дружеството не е страна по договор за възлагане на управлението. На следващо място, се твърди, че исковата молба е нередовна, защото не е ясно как е формирана претенцията за главница. По съществото на спора се посочва, че искът е неоснователен, тъй като ищецът няма гарантирано възнаграждение и не е изпълнявал своите задължения по договора, поради което възнаграждение не му се дължи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска, като моли съда да го уважи.

В съдебно заседание страните процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Едноличен собственик на капитала в Дружеството е Българската държава чрез Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На *** г. между министър на транспорта и съобщенията, като упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в Дружеството, и С. Ф. С., в качеството на управител, е сключен договор № *** за възлагане управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала (за краткост Договора), по силата на който министърът възлага, а управителят приема да управлява и представлява Дружеството. Договорът се сключва за срок от 3 години. В чл.4 от Договора са посочени задълженията на управителя.

Според чл.7, ал.1 от Договора управителят получава възнаграждение, съгласно условията на Договора в размер, определен по реда на чл.56 от ППЗПП, като министърът не 1 гарантира размера на възнаграждението по ал.1 и не го компенсира при липса на средства – чл.7, ал.2 от Договора. Възнаграждението се изчислява от Дружеството.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза при бална оценка 7,5 месечното възнаграждение на ищеца следва да бъде 6 997,50 лева. За първото тримесечие от управлението на Дружеството от ищеца възнаграждението му трябва да е в общ размер на 20 992,50 лева. В отчета за месец юни 2024 г. същата сума е посочена като полагащо се възнаграждение. Възнаграждението на управителя не е изплатено поради липса на средства.

С протокол № ПД-122/*** г. на министъра на транспорта и съобщенията, съставен на основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, чл.15, ал.1 и ал.3 от Закон за публичните предприятия и чл.14, ал.1, т.8 от Договора, във връзка с чл.147 от ТЗ ищецът С. е освободен като управител на Дружеството и е прекратен Договорът, считано от *** г. Прието е, че на управителя следва да се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер, определен съгласно Договора.

Докато е управител на Дружеството ищецът работи и в други лечебни заведения, включително и в други населени места. Той се явява в Дружеството веднъж седмично в ден четвъртък от 14.00 часа до 16.00 часа. Помощ при управление на Дружеството оказва свидетелят К. Р., която е главен счетоводител. Тя подготвя всички документи – изготвя и изпраща писма до министерството, както и всички справки, като ищецът само ги подписва.

При постъпването на ищеца като управител, Дружеството има изготвени тригодишни планове, от 2024 г. до 2026 г., предложени от предходния управител и одобрени от Министъра на транспорта и съобщенията, като от министерството изискват ищецът да предложи нов бизнес план. Свидетелят Р. уведомява ищеца за това, но управителят отказва, поради което остава действащ бизнес план от предходния управител, според който предвидената печалба към декември месец 2024 г. трябва да е 4 000 лева, а за 2025 г. към юни месец печалбата трябва да е 3000 лева. Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2024 г. Дружеството е на загуба в размер на 197 000 лева, като от 01.01.2024 г. до 01.04.2024 г. формираната загуба е в размер на 50 000 лева, а за периода 01.04.2024 г. – 31.12.2024 г. е формирана загуба от 147 000 лева. Към 30.06.2025 г. дружеството е на загуба в размер на 97 000 лева.

В началото на управлението ищецът се опитва да направи някакви ремонти, но поради липса на средства успява само с изкуствена кожа да се закрепят малко столове и дивани, направен е ремонт на пода на един лекарски кабинет и с помощта на негови приятели са ремонтирани три стаи, в които трябва да има трудова медицина и лекари, но така и не се намират.

След това, в края на 2024 г. управителят се опитва да въведе образна диагностика, но лекари не се намират, а и няма лаборанти. Ремонтите не са включени в бюджет, като само ремонтът на пода на лекарски кабинет е платен. По времето, в което е управител ищецът, два пъти се увеличават цените на медицинските услуги. Липсват и нови лекари. Ищецът се съгласява да не му се изплаща възнаграждение, тъй като не достигат средства. На останалия персонал редовно се плаща възнаграждение, с изключение на обезщетението за пенсиониране на свидетеля Р. и на още един лекар и една психоложка.

В периода на управление на ищеца в Дружеството започва работа един хирург на половин бройка. Рентгенолози са назначени за един ден. Забавено изпълнение на задълженията на управителя не е имало или нарушение, за което Дружеството да е санкционирано, не е изпадало и в забава. Свидетелят Р. има пълномощно за пред всички държавни органи, за да подписва и получава документи. Управителят поисква разрешение от Министъра на транспорта да бъде продаден служебен лек автомобил „***“ и го получава.

Управителят пише до министерството за финансовото съС.ие на Дружеството и моли за отпускане на средства, но отговорът, че Дружеството е търговец и няма как да се отпуснат средства.

На *** г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 от ГПК срещу Дружеството, по което е образувано ч. гр. дело № 5398/2025 г. по описа на БРС. На 24.07.2025 г. е издадена такава заповед № 2631, с която е разпоредено на Дружеството да плати на ищеца сумата от 16 794 лева, представляваща главница - вземане по договор Договор № ***/*** г. за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала - месец април 2024 г. 5598 лв., месец май 2024 г. 5598 лв., месец юни 2024 г. 5598 лв. - общ размер от 16 794 лева. Тъй като Дружеството депозира възражение против издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява установителен иск, по който е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. И. М., К. Д. Б. и В. А. Д..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.52 и чл.56 от ППЗПП, който е допустим, като мотивите за това са следните:

Договорът, на който основава претенцията си ищецът, е сключен по реда на чл.52, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), който препраща към ТЗ. Според чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. Тъй като едноличен собственик на капитала на ответното дружество е държавата чрез Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, то договорът е сключен именно от министъра на транспорта и съобщенията към 2024 г., но правоотношението е с ответното дружество. Органът по назначаване не е страна по възникналото правоотношение, а действа като принципал. На следващо място, според чл.7 от договора за възлагане на управлението възнаграждението на управителя се изчислява в дружеството.

Ето защо производството е допустимо и надлежен ответник е Дружеството.

По основателността на иска съдът намира следното:

Договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение – така Решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д.

№ 740/2009 г., I т. о. Правоотношението, което възниква, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право – аргумент от решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр.д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява Дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размерът на възнаграждението му, начинът на плащането му, размерът и начинът на ползването на отпуски и други, но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение.

Договорът за управление е възмезден договор – в случая страните са договорили възнаграждение за управителя. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Договора, според която министърът не гарантира възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства.

Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само, ако нищожността 3 произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да прецени дали възражението на ответника за недължимост на възнаграждение на управителя е основателно, съдът следва да се произнесе дали тази разпоредба е действителна.

Волята на управителя на Дружеството да не получава „веднага“ дължимото му възнаграждение, защото липсват средства (така свидетелят Р.), в никакъв случай не може да се тълкува като такава да „приеме“ задължението като възможно неизпълнимо или на плащането като хипотетично към момента на сключване на Договора, респективно като съгласие за безвъзмездно упражняване на правомощията по Договора в случай на липса на средства, което съгласие би било несъвместимо с възмездния характер на договора за поръчка. Според чл.56, ал.7, изр.2 от ППЗПП средствата за изплащане на възнаграждението на управителя са за сметка на разходите на Дружеството, т.е. Договорът е възмезден и такова възнаграждение се дължи. От друга страна, неизпълнението на парично задължение не може да стане невъзможно и длъжникът не се освобождава от задължение да престира същата стойност в пари (чл. 81, ал. 2 ЗЗД). Следователно, уговорката, че министърът не гарантира възнаграждението на управителя и не го компенсира поради липса на средства е нищожна поради противоречие със закона и не следва да се прилага.

Извън горното, тази клауза е нищожна и поради противоречие с морала, защото нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация – ако Дружеството не разполага с финансови средства, независимо дали това се дължи на лошо управление или на обективни причини, управителят няма да получи възнаграждението си не само по време на действие на Договора, но и след неговото прекратяване.