Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 20.02.2024, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 35/2022
Вид
Решение № 359
Подписан
20.02.2024
Състав
ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 3, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 100, ал. 4 · Закон за държавния служител
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 - чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 2, ал. 3 · Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане
  • чл.5, т.15 · Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане

РЕШЕНИЕ № гр.

Ловеч, 20.02.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор СВЕТЛА И., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 35 по описа за 2022 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Административното дело е образувано по искова молба на И.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.И.Б. от САК, срещу Агенция за социално подпомагане /АСП/, БУЛСТАТ *********, с адрес: град София 1000, ул. „Триадица“ № 2, представлявана от изпълнителен директор.

С исковата молба се претендира обезщетение в общ размер на 13 000,00 лева за претърпени вреди, от които имуществени в размер на 8 000,00 лева и неимуществени в размер на 5 000,00 лева, от отменени като незаконосъобразни Заповед № РД 01-1465/24.09.2015 г. и Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г., и двете, издадени от името на изпълнителния директор на АСП, при условия на заместване, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което са отменени незаконосъобразните актове - 12.05.2017 г. до окончателното ѝ заплащане, като кумулативно са предявени два иска.

В исковата молба са изложени твърдения, че със Заповед № РД 01-1465/24.09.2015г. и със Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г., издадени от името на изпълнителния директор на АСП, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение. Тези заповеди са били отменени с влязло в сила съдебно решение. Поддържа се, че междувременно И.Б. е упражнил и правата си по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл. По отношение на неимуществените вреди в размер на 5 000,00 лева за периода от 24.09.2015 г. до 26.05.2017 г. се сочи, че са причинени от сериозното засягане на личността и достойнството на ищеца в резултат на прекратяване на служебното му правоотношение. Развиват се доводи, че през периода от прекратяване на служебното му правоотношение до датата на възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност същият е претърпял болки и е преживял страдания, негативни изживявания, отрицателни емоции, психическо напрежение и стрес, бил е напрегнат, страдал е от безсъние, умора липса на апетит, влошило се е здравословното му състояние, затворил се е в себе си, отказвал е да излиза и да се среща с хора, появила се е тревожност и раздразнителност у него, изпитвал е чувство за несправедливост от наложеното дисциплинарно наказание, очернено било доброто име, с което се ползвал в обществото. Моли съдът да уважи исковата претенция и присъди направените по делото разноски.

В писмен отговор на исковата молба с вх. №

1013/04.03.2022 г. /л. 47-55/ ответникът ангажира становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, като се сочи, че на Б. е било изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5 880,00 лв. и не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В допълнение към отговора на исковата молба с вх. № 1411/30.03.2022 г. /л. 79-81/ е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция за претърпените вреди, включително и за претендираната законна лихва върху сумите от 8 000,00 лв. и 5 000,00 лв. Излага се становище, че ищецът е получил всички възможни дължими плащания от АСП, в т.ч. и обезщетението по чл.

104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва.

В о.с.з. от 12.05.2022 г. с оглед изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза от страна на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е направено изменение на размера на предявения иск за имуществени вреди от 8 000,00 лв. на 8 335,58 лв.

С Определение № 513/10.06.2022 г. по настоящото адм. дело, е спряно производството по адм. д. № 35/2022 г. по описа на АдмС Ловеч до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2021 г. от Общото събрание на колегиите на ВАС. След постановяването на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по горецитираното тълкувателно дело, с Определение от з.с.з. от 08.11.2023 г. съдът е възобновил производството. Според приетото в посоченото тълкувателно решение разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С писмена молба с вх. № 276/26.01.2024 г. от упълномощения от ищеца адвокат се поддържа исковата претенция в размер на 8 335,58 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменените незаконосъобразни административни актове – Заповед № РД 01-1465/24.09.2015 г. и Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г. и двете издадени от името на изпълнителния директор на АСП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на решението, с което са отменени незаконосъобразните актове – 12.05.2017 г. до окончателното ѝ заплащане, и в размер на 5 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от горепосочените заповеди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на решението, с което са отменени незаконосъобразните актове – 12.05.2017 г. до окончателното ѝ заплащане. Претендират се направените съдебни разноски съобразно представен списък в о.с.з. от 12.05.2022 г. /л. 148/.

В съдебно заседание ответникът - Агенция за социално подпомагане /АСП/, представлявана от изпълнителен директор, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва исковата претенция по основание и размер като неоснователна и недоказана. В допълнително представени писмени бележки от процесуалния представител на ответника се развиват доводи по същество.

Участващият по делото прокурор от

Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен само досежно тези претенции, за които не е изтекла погасителната давност.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Към настоящото дело са приобщени приключилите адм. дело № 217/2015 г. по описа на АдмС Ловеч, ведно с адм. дело № 7318/2016 г. по описа на ВАС - пето отделение, както и адм. дело № 261/2015 г. по описа на АдмС Ловеч, ведно с адм. дело № 6059/2019 г. по описа на ВАС - пето отделение. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № ЧР-1 189/18.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане И.П.Б. е назначен на длъжността директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит /л. 6/. На 24.09.2015 г. със Заповед № РД 01-1465/24.09.2015 г., издадена от името на изпълнителния директор ца АСП, при условия на заместване, на И.Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ /л. 7-8/ и със Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г., също издадена от името на изпълнителния директор на АСП, при условия на заместване, е прекратено служебното правоотношение на Б. /л. 9/. С Решение № 5953 от 12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 7318/2016 г. по описа на ВАС /л. 16-17/, е оставено в сила Решение № 40 от 03.05.2016 г. /л. 10-15/, постановено по приложеното към настоящото дело адм. дело № 217/2015 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което са отменени по жалба на И.П.Б. като незаконосъобразни Заповед № РД 01-1465/24.09.2015 г. - за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЧР-2 55/24.09.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на същото лице, и двете издадени от името на изпълнителния директор на АСП, при условия на заместване.

Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Б. е упражнил правата си по чл.

104, ал. 1 от ЗДСл, като в тази връзка е постановено Решение № 32 от 24.02.2018 г. /л. 19-21/ по приложеното към настоящото дело адм. дело № 261/2015 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила с Решение № 9304 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 6059/2018 г. по описа на ВАС /л. 22-23/. В резултат изпълнението на посочените решения на И.Б. е заплатено обезщетение, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в присъдения размер от 5 880,00 лв., представляващо сбора от 6 заплати в размер на основната заплата от 980,00 лв. – определена към момента на признаване на уволнението за незаконно – 12.05.2017 г. – датата на влизане в сила на Решение № 40 от 03.05.2016 г. по адм. дело № 217/2015 г. по описа на Административен съд – Ловеч, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Видно от приложената на л. 34 от делото служебна бележка с изх. № 60-04-07-16890/01.06.2017 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Луковит /л. 34/, И.Б. е бил регистриран като търсещо работа лице за периода от 01.10.2015 г. до 25.05.2017 г.

От съдържанието на представената по делото

Заповед № ЧР-1 667/25.05.2017 г. на изпълнителния директор на АСП /л. 18/ се установява, че И.П.Б. е бил възстановен на длъжността директор на ДСП – Луковит считано от 26.05.2017 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 1690/28.04.2022 г. в АдмС Ловеч /л.

132-138/, което съдът кредитира изцяло като обективно, основано на доказателствата по делото и неоспорено от страните. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на брутното възнаграждение, което ищецът е следвало да получи за периода от 24.09.2015 г. /датата на прекратяване на служебното му правоотношение/ до 26.05.2017 г. /датата на възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност/ е в размер на 21 021,65 лв., като в този период се включва и период на вътрешно съвместителство по ЗДСл. За същия период в ССчЕ е направено изчисление, че размерът на брутното възнаграждение, което ищецът е следвало да получи, съгласно поименни щатни разписания е 21 090,42 лв.

Според експерта, размерът на полученото от И.П.Б. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 5 880,00 лв., като същото е формирано от сбора на 6 месечни работни заплати от 980,00 лв., определени към момента на възстановяването му на работа със Заповед № ЧР-1667/25.05.2017 г. на изпълнителния директор на АСП.

Вещото лице е посочило също, че размерът на полученото от ищеца обезщетение за безработица е 6 909,84 лв., изплатено за периода от м.11.2015 г. до м.10.2016 г.

В депозираното заключение са направени и изчисления, че разликата между сумата по т.1 и сумата по т. 2 от ССчЕ е в размер на 15 141,65 лв., а съгласно поименни щатни разписания разликата между сумата по т.1 и сумата по т. 2 е в размер на 15 210,42 лв. Разликата между сумата по т.1 и сумата по т. 3 е в размер на 14 111,81 лв., а съгласно поименни щатни разписания разликата между сумата по т. 1 и сумата по т. 3 е в размер на 14 180,58 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и допълва, че за периода от 01.11.2015 г. до 31.01.2017 г. размерът на основното възнаграждение при 910,00 лева е 13 650 лева /910,00 лева по 15 месеца/, а съгласно щатните разписания за същия период от 01.11.2015 г. до 31.01.2017 г. са – 13 615,00 лева или разликата е 35,00 лева. Сочи, че има увеличение, което е отразено от 01.02.2017 г. за тази длъжност „директор“ и като се имат предвид тези 35,00 лева, размерът на брутното възнаграждение, което ищецът е следвало да получи за периода от 24.09.2015 г. до 26.05.2017 г. е в размер на 21 125,42 лева.