Решение № 460 от 26.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500787 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 8631/05.04.2024г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: 121076907 – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуален представител юрисконсулт Рая Лукова, срещу Постановление, обективирано в Съобщение изходящ № 9726/01.04.2024 г. по изпълнително дело № 1151/2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в частта му, с която ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и срещу определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят „ЗАД Армеец“ АД“ счита обжалваното постановление за незаконосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за приемане за събиране от ЧСИ на посочения адвокатски хонорар в размер на 9801 лева, с оглед липсата на представени доказателства за реалното му плащане. Счита, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение в посочения размер, се явява прекомерно завишено, поради което моли същото да бъде намалено. Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя не следва да бъде прилагана Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед постановеното решение по дело С-438/22 г. на СЕС. Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да се отчетат часовете положен труд и усилия от страна на адвоката, които да се остойностят на база средни пазарни цени за труд.

1

Жалбоподателят моли съда да отмени Постановление, обективирано в Съобщение изходящ № 9726/01.04.2024 г. по изпълнително дело № 1151/2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев в обжалваната му част, и да намали приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя, както и да намали размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят - И. Д. Т., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., чрез процесуален представител адв. Станислав И.ов, е подал писмени възражения срещу жалбата. Счита действията на ЧСИ за правилни и законосъобразни, а жалбата за неоснователна, моли същата да бъде отхвърлена от съда.

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна. Същият счита, че жалбата на длъжника е неоснователна, а по отношение на искането му за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ счита жалбата за недопустима. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1151/2023г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, е образувано на 12.05.2023 г. по молба подадена от И. Д. Т., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., чрез процесуален представител адв. Д. Й., въз основа на изпълнителен лист № 76/11.05.2023 г. издаден от Апелативен съд – Варна, въз основа на подлежащо на изпълнение решение № 147/03.05.2023 г. постановено по в. търг. дело № 144/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, търговски отделение.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, издаден в полза на И. Д. Т., съдът е осъдил „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: 121076907 да заплати на И. Д. Т., поставен по пълно запрещение, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500000 лева, явяваща се разликата над присъдени от първата инстанция 500000 лева до уважения размер от 1000000 лева, за претърпени болки и страдания, в резултат от увреждането на ищеца при ПТП настъпило на 17.06.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ да покани длъжника да извърши доброволно плащане. В случай, че длъжникът не изпълни задължението си доброволно, се иска от ЧСИ да наложи запор на банковите му сметки. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложена разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение от Д. Т. на адв. Д. Й. в размер на 200 лева, с вписано основание за плащането „образуване на ИД“.

По искане на длъжника - „ЗАД Армеец“ АД, на основание чл. 432, ал.1, т. 4 и въз основа на Определение №1307/29.05.2023 г., постановено по ч. к. дело № 2226/2023 г. по описа на ВКС, с което изпълнението на въззивно съдебно решение № 147/03.05.2023 г. постановено по в. т.дело № 144/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна е спряно, производството по изпълнителното дело е спряно на 30.05.2023 г. с постановление на ЧСИ.

С разпореждане на ЧСИ Людмил Станев от 25.03.2024 г. изпълнителното дело е възобновено по искане на взискателя. С молбата за възобновяване на изпълнителното производство, взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника. Към молбата е приложена вноска бележка, от която е видно, че взискателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 9601 лева.

Изпратено е запорно съобщение изх. № 8991/26.03.2024 г., получено на 27.03.2024 г. от „Централна кооперативна банка“ АД, с което ЧСИ е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника „ЗАД Армеец“ АД до размер на сумата в размер на 772911,46 лева, 2 изчислена към 09.04.2024 г.

На 29.03.2024 г. длъжникът е депозирал възражение срещу приетите от ЧСИ за събиране по изпълнителното дело разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя, в размер на 9801 лева. Счита посочената сума за недължима, поради непредставяне на доказателства за реалното плащане на посоченото адв. възнаграждение. В условията на евентуалност длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

С разпореждане от 29.03.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника.

Със съобщение изходящ № 9726/01.04.2024 г., изпратено до „ЗАД Армеец“ АД, ЧСИ го е уведомил, че искането му е оставено без уважение. С посоченото съобщение ЧСИ го уведомява, че процесуалният представител на взискателя е извършил действия, както по образуване на изпълнителното дело, за което са направени разноски в размер на 200 лева, така и с цел удовлетворяване на парично вземане /снабдяване с документи, представянето им на ЧСИ, искане до ЧСИ за принудително изпълнение с посочване на способ за изпълнение/. ЧСИ е посочил, че съгласно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар за извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане с размера по делото е 15895 лева, а взискателят е представил документ, от който е видно, че направените от него разноски са в размер на 9601 лева.

Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена в сметка № 1000104792/02.04.2024 г. само върху размера на вземането по изпълнителния лист – главница и лихва /739727,66 лева/.

С писмо, с пощенско клеймо от 03.04.2024 г. е подадена настоящата жалба входящ № 8631/05.04.2024 г. от „ЗАД Армеец“ АД, срещу съобщението от 01.04.2024 г. по изп. дело № 1151/2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и срещу размера на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 2 от ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление, обективирано в съобщение изходящ № 9726/01.04.2024 г. по изпълнително дело № 1151/2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в частта му, с която ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В точка 2 от тълкувателно решение № 3/2017 по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв., какъвто е настоящият случай – 24 650 лв. плюс 3 % за горницата над 500 000 лв.;

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на взискателя се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и в подаване на молба за възобновяване на изпълнителното производство, както и искане, на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК, за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, което искане е заявено, както с първоначалната молба за образуване на изпълнителното производство, така и в молбата за възобновяване. Молбата за възобновяване на изпълнителното дело не представлява извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено след получаване на запорното съобщение от третото лице.

Следователно представителството на адвоката на взискателя по делото към настоящия момент се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, за което му се дължи единствено възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но не и такова по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал.

2, т. 6 от същата наредба. Изпълнителното производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност и по него не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Посоченото в молбата за образуване и повторно посоченото в молбата за възобновяване, искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника представлява изпълнение на изискването по чл. 426, ал. 2 от ГПК и не е действие с цел удовлетворяване на парични вземания.