Решение № 730 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110135737 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу В. М. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата в размер на 928,78 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 173,22 лв., представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.02.2024 г., сумата в размер на 22,24 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,74 лв., представляваща мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за период от 18.03.2021 г. до 07.02.2024 г.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на същия за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответникът като наследник на И. Г. и като собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът В. М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата 1 молба чрез назначения особен представител адв. Т. Г., с който оспорва исковете като неоснователни при твърдението, че не се установява от ангажираните доказателства пасивната легитимация на ответника, респективно да е обвързан от договора за дялово разпределение. Излага, че договорът за дялово разпределение, сключен „Н.“ АД да не е действал през исковия период. Релевира възражение вземанията на ищеца, възникнали до 14.06.2021 г. да са погасени по давност, като периодични такива. Сочи Общите условия на ищеца да не обвързват ответника, доколкото не е приложен договор за продажба и доставка на топлинна енергия, сключен между страните.

Поддържа, че начисляването на мораторни лихви върху прогнозни цени е по същество нарушение на чл. 86 ЗЗД. Намира, че за да се претендира обезщетение за забава ищецът следва да е сключил договор с потребителя, в който са индивидуализирани параметрите на услугата, а са доставени количества, които не са поискани от ответника. Поради изложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56/19.12.1997 г., дело № 46641/1997 г. и удостоверение за наследници от 16.04.2024 г. се установява, че наследодателката на ответника И. Ц. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ***, вх. *, ет. *.

След смъртта си – 23.11.2020 г. Г. оставя за свой наследник ответникът В. М. М..

От горното съдът приема, че със смъртта на неговата майка ответникът придобива качеството на неин наследник по закон, като отговаря до размера на своята наследствена част за задълженията на своя наследодател, в случая изцяло, доколкото е единствен наследник, видно от приетото по делото удостоверение за наследници. С оглед на горното настоящият състав приема, че като наследник по закон, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН ответникът отговаря за задълженията на оставеното от И. Г. наследство, включително за цената на доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 23.11.2020 г.

2

От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че В. М. се легитимира като собственик на процесния имот ап. 12, находящ се в гр. С., жк. Л., бл.

***, вх. *, ет. * за периода от 23.11.2020 г. до 30.04.2022 г., а за периода от 01.05.2020 г. до смъртта на И. Г. ответникът отговаря като наследник за задълженията на своята праводателка.

Предвид гореизложеното през процесния по делото период от м.05.2020г. до м.04.2022г. легитимиран да отговаря за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ е ответникът, който следва да понесе отговорност в заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото се установи да е собственик на процесния топлоснабден имот.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т. С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП.

С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.

Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответникът дължи нейната стойност, поради което така наведеното възражение е неоснователно.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, 3 съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., жк. Л., бл. ***, вх. *, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От експертното заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че не е начислявана ТЕ за отопление на имота за исковия период, както и за сградна инсталация, доколкото сградата е била без отопление.

Начислявана е единствено ТЕ за подгряване на топла вода, като в имота на ответника е имало един водомер за топла вода. Установява се през първия отоплителен сезон 2020/2021 г. да е извършен реален отчет от топлинния счетоводител, а през втория 2021/2022 г. да е начислявана служебно топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп и в съответствие с нормативната база за периода 01.05.202130.04.2022 г. при наличие в имота на един водомер за 1 бр. потребител при норма 0,140 куб.м. на 1 потребител/денонощие. Експертът е посочил, че исковият период съвпада с двата отчетни периода 05.2020г.-04.2021г. и 05.2021г.- 04.2022г., като топлинният счетоводител „Н.“ АД е изготвил две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал проверка през исковия период, като заключението е, че същият съответства на нормативните изисквания. Вещото лице е посочило, че за процесния период цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза на сумата 895,64 лв.