Решение № 1053 от 12.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1053

Шумен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267270700208 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Х. С., с [ЕГН], от [населено място], област Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM – 2115071/06.04.2026г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, бб) от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, считано от 06.04.2026г. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването ѝ в нарушение на материалния закон и целта на закона, както и поради допуснато нарушение на изискванията за форма. Въз основа на същите е отправено искане за отмяна на същата, като незаконосъобразна.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат С. О. от Адвокатска колегия – Шумен, който поддържа сочените отменителни основания и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, полицейски инспектор група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, в съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2115071/06.04.2026г., издадена от полицейски инспектор група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, считано от 06.04.2026г.“, поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, като са отнети документи – СУМПС [номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН, серия GA № 4524493, против В. Х. С., за това, че на 03.04.2026г. около 12.35ч. в [населено място], [улица], в междублоковото пространство, е управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Ц. Б., като при движението си направо и излизане към ул. П. Г. не се е съобразил с местоположението на намиращия се от дясната му страна паркиран л.а. „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], вследствие на което с дясно странично огледало блъснал дясното странично огледало на паркираното МПС, като с тези си действия В. С. станал причина за настъпване на ПТП с материални щети и като участник в ПТП с материални щети, не спрял и не установил какви са последиците от произшествието.

Констатираните деяния са квалифицирани като административни нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

За описаните нарушения спрямо В. С. впоследствие било издадено и Наказателно постановление № 26-0869-000523/28.04.2026г. от началник сектор в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 153.39 евро / 300 лева/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 102.26 евро / 200/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Заповедта за прилагане на ПАМ била връчена срещу подпис на жалбоподателя на 06.04.2026г.

Недоволен от нея, В. С. я оспорил пред Административен съд - гр. Шумен с жалба вх. рег. № ДА-01-1090/08.04.2026г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

Към делото са приобщени писмените документи, представляващи административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и материалите по административнонаказателното производство, в хода на което са съставени АУАН серия GA № 4524493 и НП № 26-0869-000523/28.04.2026г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Шумен.

По искане на страните в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители, констатирали нарушението, за което е съставен АУАН GA № 4524493/06.04.2026г.

Въз основа на така описаната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП № GPAM-– 2115071/06.04.2026г., издадена от полицейски инспектор група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 06.04.2026г., поради което настоящата жалба, подадена на 08.04.2026г. се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП.

Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП). С т. 1. 3, б. „ж“ от заповедта са упълномощени служители на длъжност „полицейски инспектор“ VI – IV степен при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен с компетентност на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен.

Настоящата заповед е издадена от С. Г. М. на длъжност инспектор към сектор „Пътна полиция“ – Шумен, която, видно от представените писмени доказателства, към датата на нейното издаване заема длъжността полицейски инспектор VI степен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и касае деяние, осъществено на територията на [населено място]. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. В същата са изложени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му, като са посочени съответните им правни норми. Посоченото в заглавната част на заповедта правно основание кореспондира с изложените фактически обстоятелства, поради което съдът приема, че заповедта е надлежно мотивирана. Противно на соченото от жалбоподателя, в обстоятелствената част са изложени съответните фактически и правни основания, обосноваващи налагането на мярката, а именно констатациите, че В. С. като участник в ПТП с материални щети не е спрял и не е установил последиците от произшествието. В контекста на изложеното, решаващият състав на съда не споделя твърдението на оспорващия за наличие на противоречие между процесната заповед и ЗППАМ, доколкото в АУАН подробно и ясно са описани конкретните материални щети, а именно - удар между дясното огледало на управляваното от жалбоподателя ППС и дясното огледало на паркираното МПС „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]. Това съприкосновение несъмнено представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла, вложен в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, без значение от конкретните му стойностни измерения.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на ЗППАМ № GPAM-2115071/06.04.2026г.с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП, извън случаите по букви „а“ – „ж“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5; чл. 177, ал. 5; чл. 178ж, ал. 1; чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6; чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

За да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред, че водач при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, извън хипотезите по б. „а“ - „ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

От представения по делото АУАН серия GA № 4524493/06.04.2026г. се установява че на 03.04.2026г. В. Х. С. около 12.35ч. в [населено място], [улица], в междублоковото пространство е управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Ц. Б., като при движението си направо и излизане към ул. П. Г. не се е съобразил с местоположението на намиращия се от дясната му страна паркиран л.а. „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], вследствие на което с дясно странично огледало блъснал дясно странично огледало на паркираното МПС, като с тези си действия станал причина за настъпване на ПТП с материални щети и като участник в ПТП с материални щети не спрял и не установил какви са последиците от произшествието, нарушавайки чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.