Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 130 от 11.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 63/2025
Вид
Определение № 130
Подписан
11.03.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Светла Рускова Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Ямбол, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, подадена от пълномощника юриск. Н. А., против Разпореждане № 107 от 29.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 18/2025 по описа на Елховски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф.Т.Г. от гр. *, за сума в общ размер на 720.85 лева, от които: 600.00 лв.- главница; 41.61 лв.- договорна лихва за периода от 19.08.2023 г. до 15.05.2024 г.; 79.24 лв.- обезщетение за забава, считано от 16.05.2024 г. до 02.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 600.00 лева, считано от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за кредит „Бяла карта“ № 11064543, сключен на 19.08.2023 г. между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и Ф.Т.Г. (кредитополучател), вземането на „Аксес Файнанс“ АД по който е прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс“ АД по силата на Приложение № 01/16.05.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 30.11.2023 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и за сумата 100 лева- разноски по делото, от които сумата от 25.00 лева– за заплатена държавна такса за образуване на производството и 75.00 лева– за юрисконсултско възнаграждение.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на разпореждането на ЕРС, поради нарушение на процесуалните правила, без да излага конкретни съображения, а се позовава единствено на цитираната в частната жалба съдебна практика на други окръжни съдилища- Окръжен съд- София, Софийски градски съд, Окръжен съд- Пловдив и Окръжен съд- Габрово. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и за произнасяне от въззивния съд по същество на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по същество, въззивният съд извърши преценка на доказателствата по делото, съобрази оплакванията на частния жалбоподател и намери за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№ 18 по описа на ЕРС за 2025 г. е образувано по 1 заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, подадено на 29.11.2024 г. до Районен съд- Ст. Загора и изпратено по подсъдност на Елховския районен съд, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф.Т.Г. от гр. *, с която съдът да разпореди последната да заплати на заявителя сума в размер на общо 720.85 лв., от която обща сума – 600.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 41.61 лв. - договорна лихва за периода от 19.08.2023 г. до 15.05.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 79.24 лв. за периода от 16.05.2024 г. до датата на подаване на заявлението.

Съгласно посоченото в т.12 от заявлението („Обстоятелства, от които произтича вземането"), вземането произтича от сключен на 19.08.2023 г. Договор за кредит „Бяла карта“ № 11064543, между „Аксес Файнанс“ АД и Ф.Т.Г. (кредитополучател), по който кредитора „Аксес Файнанс“ АД е упражнил правото си да прехвърли вземането си в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 01/16.05.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 30.11.2023 г. Заявителят е посочил, че при подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него и е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно приложение №2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. В случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит.

Към заявлението са приложени Договор за кредит „Бяла карта“ сключен на 19.08.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД (кредитодател) и Ф.Т.Г. (кредитополучател), пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника подал заявлението и документ за заплатена държавна такса.

След образуване на делото по заявлението пред ЕРС, с Разпореждане № 72 от 16.01.2025 г. съдът е констатирал, че същото е нередовно, тъй като не отговаря на чл. 410, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 127, ал. 1, т.4 от ГПК- в заявлението не са изложени в необходимата пълнота обстоятелства от които произтичат претендираните вземания. Предвид изложените в заявлението твърдения, неразделна част от договор за кредит „Бяла карта“ са и подписано от страните Приложение № 1 към договора за кредит- Условия за ползване на платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта, които не са представени, като последното съставлява нередовност на заявлението по чл.410, ал.3 от ГПК. Във връзка с констатираните нередовности по заявлението, съдът е дал указания и срок на заявителя да изложи твърденията си на какво основание и кога е настъпила изискуемостта на претендираните със заявлението вземания- за главница, договорна лихва и законна лихва, вкл. кога длъжникът е изпаднал в забава, както и представи всички приложения към договора. Съдът е уведомил заявителя за неблагоприятните последици при неотстраняване на нередовностите по заявлението в дадения срок. Съобщението ведно с Разпореждане № 72/16.01.2025 г. е изпратено на заявителя чрез ССЕВ, съобразно направеното от него със заявлението искане, получено е от заявителя на 22.01.2025 г. На 24.01.2025 г. заявителят е подал молба, в която във връзка с дадените от ЕРС указания посочил, че Рамков договор за предоставяне на платежна карта Аксес файненс и Тарифа за дължимите такси не следва да бъдат представяни, тъй като разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК изисква прилагането на Общи условия, в случай че такива има към договора за кредит, а в случая приложимите към договора Общи условия са били имплементирани в неговото съдържание и изискването на съда за представяне на рамков договор за предоставяне на 2 платежна карта излиза извън правомощията на съда, вменени за проверка за неравноправни клаузи, поради това, че рамковият договор за предоставяне на платежна карта не съдържа права и задължения за страните, които да подлежат за проверка за неравноправни клаузи.

Заявителя твърди, че последното се отнася и до Тарифата за дължимите такси и съдът не следва да проверява тарифата за неравноправност на клаузите. В уточняващата молба заявителят е посочил и това, че първоначалния кредитен лимит по договора е бил увеличен съобразно разпоредбите на Раздел IVот договора, но не е посочил какъв е размера на кредитния лимит след увеличението, както и датата, на която е било извършено увеличението.

С обжалваното Разпореждане № 107 от 29.01.2025 г. съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в него не са изложени в необходимата пълнота обстоятелствата от които произтичат претендираните вземания, конкретно тези свързани с основанието и момента на настъпване на тяхната изискуемост. Приел е, че заявлението не отговаря и на изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК, като в тази връзка е посочил, че процесния договор е договор сключен с потребител и видно както от изложеното в първоначалното заявление, така и от самото му съдържание има приложения– чл.2, ал.2 от Договора /Приложение № 1 - Рамков договор за предоставяне на платежна карта Бяла Карта (Рамковия договор), който съдържа Общи условия за предоставяне на платежна карта Бяла Карта (Условията) и Тарифа за дължимите такси (Тарифата). На заявителя е вменено задължение да представи всички приложения към договора и извън неговите правомощия е да преценява кои приложения да представи и кои не, а също и кои от приложенията към договора подлежат и кои не на проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи. Съдът е приел, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания за изправяне нередовностите на заявлението, поради което го е отхвърлил.

Разпореждането на ЕРС е правилно, а частната жалба- неоснователна.

Заповедното производство по чл.410 ГПК е безспорно, формално и едностранно.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и на чл.128,т.1 и т.2 ГПК– да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК (ред. ДВ, бр. 100/2019г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването на чл.410, ал.3 ГПК е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това, т. е. проверка за неравноправност по чл.143чл.148 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. За извършването на тази проверка, както се посочи, процесуалният закон- чл.410, ал.3 ГПК задължава заявителят да представи договорът с всички негови приложения и изменения и общите условия, ако има такива. В случая в т.12 от заявлението заявителят се е позовал на Общите условия, приложими към договора за кредит, а видно от съдържанието на договора, приложен към заявлението, страните по договора са подписали Рамков договор за предоставяне на платежна карта, който съдържа Общи условия за предоставяне на платежна карта Бяла карта и Тарифа за дължимите такси. След като е поддържал, че договорът за кредит е бил сключен 3 при Общи условия, данни за което са налице и в представения към заявлението договор за кредит, заявителят е бил длъжен да ги представи в съда, ведно с всички приложения към договора, или да поправи заявлението, като уточни, че договорът не е сключен при Общи условия. В уточнителната малба заявителят е посочил, че не дължи представяне на Рамков договор за платежна карта, а по отношение на общите условия е посочил, че те са инкорпорирани в договора. От съдържанието на самия договор обаче, се установява, че Общите условия за предоставяне на платежна карта се съдържат в Рамков договор за предоставяне на платежна карта, който следва да бъде подписан от страните по договора. В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да представи всички приложения към договора, включително и Общите условия към него, които са инкорпорирани съгласно договора в Рамков договор, подписан между страните. Без представянето на Общите условия, формалната процедура по чл. 410 от ГПК не е била спазена, поради което правилно първостепенният съд е приел, че е налице нередовност на заявлението.