Решение № 451 от 20.11.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 20.11.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. при секретаря петър петров в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N

706 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по 258 и сл. от

ГПК.

С решение № 197 от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. № 594/2018 г., Червенобрежкият районен съд е признал на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за незаконно уволнението на В.Г.Д. с посочено ЕГН и е отменил като незаконосъобразна заповед № 34/04.05.2018 год. на работодателя „***“ ООД, гр.

Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителите Е.С.М. и М.Д.М. заедно и поотделно.

Със същото решение ЧРС е осъдил „***“

ООД, гр. Плевен да заплати на В.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 510 лв., а по сметка на ЧРС държавна такса в размер на 30 лв..

Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***“ ООД, гр.

Плевен, представлявано от управителите Е.С.М. и М.Д.М. заедно и поотделно, което чрез пълномощника си адвокат С. П.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ е приложима в конкретната хипотеза, тъй като от представените по делото доказателства безспорно се установява, че въззиваемата не е възстановена на работа с влязло в сила решение на съда, а от работодателя чрез издаване на заповед за отмяна на заповедта за уволнението й, издадена на 05.10.2017 г.. Във въззивната жалба се обсъждат подробно представените по делото писмени доказателства и се прави извод, че въззиваемата е следвало да се върне на работа в едноседмичен срок от връчване на уведомлението на 19.01.2018 г. от страна на работодателя за отмяна на заповедта за уволнение с нова заповед на работодателя от 15.01.2017 г. и като не е сторила това безспорно е налице извършено от същата дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа през периода, посочен в заповед № 34/04.05.2018 год. на работодателя. Според работодателя са налице писмени доказателства представени в първата инстанция, които установяват твърденията му и при наличие на надлежно издадена заповед, същата се явява законосъобразна. Моли се окръжният съда да постанови решение, с което да отмени решението на ЧРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ като неоснователен и да му присъди направените в двете инстанции деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от възизваемата страна В.Г.Д..

В с.з. въззивната страна „***“ ООД, гр. Плевен чрез пълномощника си адвокат С.П. поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 360 лв. – направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата В.Г.Д. чрез пълномощника си адвокат П.К. оспорва въззивната жалба и претендира направените във въззивната инстанция разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 350 лв. – направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в сроковете по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба ЧРС е сезиран с иск, предявен от В.Г.Д. против „***“ ООД, гр. Плевен с правно основание чл. 344 ал.

1 т. 1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 34/04.05.2018 г. на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните с налагане на дисципринарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ за това, че не се е явила на работа без основателна причина в работните дни през периода от 29.01.2018 г. до 26.02.2018 г. вкл..

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ районния съд е приел за безспорно установено по делото, че В.Г.Д. е работила по трудово правоотношение при работодателя „***“ ООД, гр. Плевен до 05.10.2017 г., от който момент със заповед № 97/05.10.2017 год. трудовото правоотношение между страните е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. ЧРС е приел също, че заповедта за уволнение, издадена от работодателя е отменена от същия със заповед № 3/15.01.2018 г., но това не означава ищцата е била длъжна да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на уведомлението за възстановяване като се е позовал на разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ. ЧРС е приел, че работникът има право да не се върне на работата на която е възстановен, което право е надлежно упражнено от ищцата в производството. ЧРС е приел, че при тези обстоятелства неявяването на работа от страна на ищцата е правомерно и е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.

1 т. 2 от КТ, не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ, поради което заповедта за уволнението на ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена със законните от това правни последици.

Въз основа на представените по делото в първата инстанция и неоспорени писмени доказателства въззивният съд приема за установено по делото следното:

Безспорно е по делото и между страните, че до 05.10.2017 г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата Д. е работила във въззивното дружество на длъжност „машинен оператор, шиене” с място на работа „цех Девенци“. Установява се от представената заповед № 97/05.10.2017 г. на работодателя, че със същата трудовото правоотношение между страните е прекратено с налагане на въззиваемата на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в три последователни работни дни в периода 02 – 04.10.2017 г. вкл..

Установява се, че с искова молба, подадена на 05.12.2017 г. пред ЧРС, въз основа на която е образувано приложеното гр.д. № 1178/2017 г. по описа на ЧРС, въззиваемата е оспорила законността на уволнението си като е предявила иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаването му за незаконно и отмяната на заповед № 97/05.10.2017 г. на работодателя. Установява се, че с отговора на исковата молба работодателят е представил пред съда заповед № 3/15.01.2018 г. за отмяна на заповедта за уволнение, както и доказателства за връчването й на 19.01.2018 г. на въззиваемата. Установява се, че с влязло в сила на 09.02.2018 г. като необжалвано определение № 28/29.01.2018 г. по делото ЧРС е върнал исковата молба като недопустима, като е осъдил въззивника на заплати на въззиваемата направените по делото разноски и е прекратил производството по гр.д. № 1178/2017 г..

Установява се, че на 04.02.2018 г. въззиваемата е депозирала писмено заявление до работодателя, в което изрично е заявила волята си да не се връща на работа на длъжността, на която е възстановена и е поискала да бъде извършена поправка на основанието за уволнение.

Установява се, че с писмо на въззивния работодател връчено на въззиваемата с обратна разписка на 01.03.2018 г. въззивникът е поканил същата да се в срок до 17 ч. на 02.03.2018 г. за да даде обяснения за неявяването си на работа през периода от 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл.

Установява се, че на 01.03.2018 г. въззиваемата е депозирала ново писмено заявление до работодателя, в което отново изрично е заявила волята си да не се връща на работа на длъжността, на която е възстановена и е поискала да бъде извършена поправка на основанието за уволнението й.

Установява се, че със заповед №

34/04.05.2018 г. на въззивника, в качеството на работодател трудовото правоотношение между страните е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на въззиваемата на работа през работните дни в периода 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл..

В тежест на въззивния работодател е да докаже по делото, че са налице основанията, предвидени в закона за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемата чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциприна по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ.

Не се спори между страните, че през периода от 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл., посочен в атакуваната заповед за уволнение, въззиваемата не се е явявала на работа при работодателя „***“ ООД, гр. Плевен.

Спори се между страните налице ли е извършено дисциплинарно нарушение от страна на въззиваемата по смисъла на 190 ал. 1 т. 2 от КТ при неявяването й на работа през периода от 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл. или е налице надлежно упражнено право от същата да не се връща на работа след отмяната на уволнението й със заповед на работодателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

Налице е установена трайна практика на ВКС относно приложението на чл. 345 ал. 1 от КТ, съгласно която за да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново, ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС - решение № 46/2014 г. по гр. д. № 3406/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 264/2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 346/2012 г. по гр. д. № 1010/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 125/30.05.2018 г. по гр. д. № 3894/2018 г. на на IV г.о. на ВКС и др..

Ирелевантно според окръжният съд е дали възстановяването на работника или служителя на предишната му работа е станало със заповед на работодателя по чл. 344 ал. 2 от КТ за отмяна на уволнението или от съда въз основа на влязло в сила решение по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, с което уволнението е признато за незаконно, заповедта за уволнение отменена и работникът или служителя възстановен на предишната работа. И в двете хипотези както правилно е приел ЧРС се касае за право да работника или служителя да се яви лично в предприятието на работодателя и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност, което право се преклудира с изтичане на двуседмичния срок от връчване на уведомлението от работодателя или от съда. При неупражняване на това право в срок трудовото правоотношение между страните се счита прекратено без предизвестие от която и да е от тях, който факт следва да бъде удостоверен с последваща заповед на работодателя, имаща констативен характер и установяваща настъпилото вече прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка, подробно описана по - горе, въззивният съд приема, че към датата на издаване на заповедта по чл. 344 ал. 2 от КТ на 15.01.2018 г. въззивният работодател не е разполагал със субективно право да отмени заповедта за уволнение от 05.10.2017 г. по собствена инициатива, тъй като въззиваемата вече е била упражнила правото си да предяви иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по законността на уволнението е следвало да се произнесе съдът. Ето защо макар и връчено на 19.01.2018 г. уведомлението на работодателя не би могло да породи валидно правно действие поради наличие на висящо съдебно производство по надлежно предявен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. С прекратяване на съдебното производство по висящия иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ с определение на ЧРС, което не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила, в двуседмичен срок, считано от 09.02.2018 г. въззиваемата е имала правна възможност да се яви при работодателя и да упражни правото си да заеме предишната длъжност. Безспорно в конкретният случай това не е станало, поради което в полза на въззивния работодател е възникнало право да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в която да констатира прекратяването на трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ, но не и право да търси дисциплинарна отговорност от въззиваемата за неявяването й на работа в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ или за период след този момент, през който трудовото правоотношение вече е било прекратено.

Разпечатката съдържа 42 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38b10c3d-4103-43fb-9273-4894290b5ccb