Решение № 4476 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100510741 по описа за 2024 година

С решение № 14116/17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 59485/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД срещу Областна администрация на Област София обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата 1 060,76 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание предоставяна от последния топлинна енергия през периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. *********, част от апартамент № 10, с абонатен № 113791, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата 145,65 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 13.03.2023 г., сумата 12,10 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово разпределение през периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. за имот, находящ се в гр.

София, ул. *********, част от апартамент № 10, с абонатен № 113791, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 22.03.2023 г. до окончателното плащане; сумата 2,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 13.03.2023 г., за които суми е издадена 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 14737/2023 г. на СРС, 29 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца "Бруната" ООД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство "Топлофикация София" ЕАД. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване, тъй като ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди не бил сключил договор с ищеца. Ето защо според въззивника при липсата на писмен договор, неоснователното обогатяване било единственият способ за защитата на интересите на ищеца. В случая ответникът се е обогатил неоснователно, ползвайки доставената му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда (чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ). С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване исковите претенции на ищцовото дружество.

В законоустановения срок от насрещната страна Областна администрация на Област София не е постъпил отговор на въззивната жалба

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният първоинстанционното решение е валидно и допустимо. съд установи, че

За да отхвърли исковете СРС е приел, че водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. Приел е, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ за битови 2 нужди. В конкретния случай доставяната в процесния имот ТЕ не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана от него търговска дейност /противното не се и установява от данните по делото/, поради което и следва извод, че от момента, в който държавата е придобила собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда /респ. на потребител на ТЕ/, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот. Поддържа, че ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба (идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), спорните права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е установено, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до 3 горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се спори, че процесният имот е частна държавна собственост, като правата на управление върху него са били предоставени на областния управител на област София, на основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т. е. за процесния период ползвател на имота, находящ се в гр. София, ул. *********, част от апартамент 10, е именно ответникът Областна администрация на област София – обстоятелство, което е установимо и от приетия по делото Протокол за приемане на недвижим имот – частна държавна собственост от 01.06.2012 г. /л. 18/. По делото не е спорно, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният недвижим имот – част от апартамент № 10, представлява жилищен обект, който считано до 01.06.2012 г. е бил отдаден под наем на трето за настоящия спор физическо лице – Х.С..М..

Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице.

Във връзка с изследване предназначението на имота и твърденията на ответника, че имотът е бил необитаем, с доклада по делото СРС е указал изрично на ищеца, че същият носи доказателствена тежест да установи твърдението си, че процесният имот е бил ползван за стопански нужди. Въпреки така разпределената му тежест ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока. Предвид изложеното, по делото не се установява процесният апартамент да е бил преустроен в търговско помещение и/или да е бил използван като такова през процесния период. С оглед на това и предвид липсата на други доказателства, опровергаващи факта на ползване на процесния имот по предназначение, настоящият състав приема, че в исковя период процесното жилище е ползвано за жилищни нужди, респ. не е било ползвано за стопански нужди.

В мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на доставената ТЕ по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на 4 сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената ТЕ.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а "битов клиент" е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл.

2, т. 11/.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл въззивният съд споделя извода на първоистанционния съд, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ за битови нужди. В конкретния случай по делото не се установи доставяната в процесния имот ТЕ да е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана от него търговска дейност, поради което и следва извод, че от момента, в който държавата е придобила собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда (респ. на потребител на ТЕ), има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот.