Определение № 1863 от 09.06.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1863 гр. Перник, 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20251720101390 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Л. Л. М., ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е отправено искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 926,34 лв., представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от *** г. и сумата 121,48 лв. – лихва за забава за периода 15.08.2010 г. до 03.04.2011 г. вкл., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2084/2011 г. по описа на РС-Перник и образувано изп.д. № 656/2025 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото на РС-Перник и е отправено искане производството по делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено на СРС съгласно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, съдебната практика приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице /в този смисъл определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС/. В Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. дело № 2819/2023 г. на ВКС се приема, че доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство, приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 1

306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

Същевременно съгласно чл. 113 ГПК установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер /в този смисъл и определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г., І т. о./ - по настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

От извършената по делото справка в НБД „Население“ по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че постоянният и настоящият адрес на ищеца е в гр.

Кюстендил от 08.03.2018 г., попадащ в съдебния район на Районен съд-Кюстендил.

Предвид приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, искането на ответника за изпращане на делото на СРС е неоснователно.

Тъй като съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да се се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд-Кюстендил.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 01390 по описа за 2025 г. на Районен съд - Перник.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Кюстендил, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изпращане на делото на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2