Решение № 1881 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120107101 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20, и чл.19, ал.4 от ЗПК, и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от Х. Ц. Ц. от гр.Бургас против “Сити Кеш“ ООД, гр.София.

От Съда се иска да постанови решение, с което да обяви за недействителен сключения между страните на 17.05.2023г. Договор за паричен заем “Кредирект“ № ................., поради про-тиворечие на закона, изразяващо се в неточното посочване на ГПР, както и да осъди ответни-ка да върне на ищеца сумата от 5 000 лв., частично от 7 000 лв., като получена без основание. Претендират се законната лихва, деловодните разноски и адвокатско възнаграждение при ус-ловията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 17.05.2023г. между ”Сити Кеш” ООД и Х. Ц. е сключен Договор з а паричен заем “Кредирект“ № ............– по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 2 300 лв. при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в размер на 47.91 %, а той се е задължил да върне общо 3 365.34 лв., в погасителния план – 3 223.52 лв., с включена до-говорна лихва от 923.52 лв., на 18 месечни вноски, в срок – до 18.11.2024г.

1

Съгласно чл.6.6 от Договора, ако заемателят не осигури в 3-дневен срок от сключването му уговореното в чл.6.5, вр. с чл.33, ал.1 от Общите условия, обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 4 518.66 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посо-чен в погасителния план.

Тук следва да се посочи, че в погасителния план неустойката е с размер от 4 660.48 лв.

Налична в него е графа ”отстъпка”, в която е отразена сумата от 141.82 лв. И ако с тази ”отстъпка” се намали посочената в договора като обща дължима сума – 3 365.34 лв., резулта-тът ще е тази, по погасителния план, от 3 223.52 лв. А ако същата се извади от неустойката в погасителния план – 4 660.48 лв., ще се получи сумата от 4 518.66 лв., така както е уговорена в договора.

Не се спори по делото, че тъй като ищецът не е успял да предостави в уговорения срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е нараснал до 7 742.18 лв. – така крайната сума за плащане в погасителния план /2 300 лв. – главница, 923.52 лв. – договорна лихва, 4 660.48 лв. – неустойка и 141.82 лв. – отстъпка/.

Безспорно, също така, а видно и от заключението на вещото лице по ССЕ е, че Х. Ц. е погасил предсрочно задължението си по процесния договор за заем, а именно – на 14.08.2024г., като е заплатил на ответното дружество сумата от общо 7 211.05 лв., в това число: 2 300 лв. – главница, 879.98 лв. – договорна лихва, 3 794.82 лв. – неустойка и 236.25 лв. – такси.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция – по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по сми-съла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищеца – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

2

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка, във връзка и с твърденията в исковата молба, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона, а именно – неточното посочване в него на ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липсата на обезпечение по чл.6.6., включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва, т. е., в случая се касае за изпол-зване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита – в този смисъл Определение № 60451 от 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК. III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС. Отделно от това, не е ясно как е фор-мирана общата сума, дължима от потребителя, с оглед различните стойности на задължения-та, отразени в договора и в погасителния план, коментирани по-горе.

Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в слу-чая – само на главницата от 2 300 лв.

По делото безспорно се установява, че по процесния договор ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 7 211.05 лв.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Предявеният осъдителен иск е основателен и следва да се уважи за 4 911.05 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер – 5 000 лв., частично от общо 7 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по дело-то разноски, съразмерно с уважената част от претенциите: 506.12 лв. за държавна такса и 198 евро за ССЕ, а на пълномощника му – адв. Ц., с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумата от общо 300 евро – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 2.15 евро – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения н а 17.05.2023г . между Х. Ц. Ц., ЕГН:

**********, гр................, като кредитополуча-тел, и ”Сити Кеш” ООД, ЕИК: ........., седалище и адрес на управление: гр............... – като кредитодател, Договор за паричен заем ”Кредирект” № ............, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА ”Сити Кеш” ООД да върне на Х. Ц. Ц. сумата 2 510.98 евро /4 911.05 лева/, като получена без основание – по Договор за паричен заем ”Кредирект” с № .............., сключен от тях на 17.05.2023г. и обявен за недействителен с настоящото съдебно ре-шение, както и да му заплати: законната лихва върху нея, считано от 18.11.2025г. до окончателното плащане, и сумата от общо 456.78 евро – разноски по делото за държавна такса и ССЕ, като за разликата до пълния предявен размер от 2 556.46 евро /5 000 лева/, частично от 3 579.04 евро /7 000 лева/, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х. Ц. Ц. да заплати на ”Сити Кеш” ООД сумата 2.15 евро – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ”Сити Кеш” ООД да заплати на адв. Т. Ц. Ц., вписан в регистъра на АК София с личен № 1500736510, сумата от общо 300 евро – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4