Решение № 2488 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110113492 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗК „***“ АД да заплати на ЗАД „****“ АД сумата от 1082.82 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА вследствие на ПТП от 23.07.2021г., настъпило в гр. София, на ул. „***“, по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МВ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗК „***“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 23.07.2021г., в гр. София, на ул. „***“, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА и лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МВ, гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „***“, движейки се с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила при извършване на маневра завой наляво по ул.

„***“, при което ударил намиращия се в този момент в дясната пътна лента на ул. „* ***“ лек автомобил „*** ***“ и му причинил увреждания на обща стойност 2150.65 лева, която била заплатена от ищеца в полза на правоимащото лице по процесната затраховка „Каско“, като за определяне на обезщетението били сторени и разходи в размер на 15.00 лева.

Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, от която сума изплатил в полза на ищеца само част, възлизаща на сумата от 1082.83 лева. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира остатъка от регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че изплатената от него преди процеса сума е достатъчна за обезщетяване на действително причинените при ПТП увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил съобразно средните пазарни цени на частите и труда към датата на инцидента. Независимо от това релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „*** ***“, който в нарушение на нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП не се движил най- вдясно на пътното платно, поради което в значителна степен допринесъл за настъпване на ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, за което отговорен е водачът на ППС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лекотоварен автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 2150.65 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът е изплатил в негова полза сумата от 1082.83 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на сочения за увреден лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА, двустранен констативен протокол за ПТП от 23.07.2021г. със съдържащи се в него данни относно застрахователя на гражданската отговорност на водача на лекотоварен автомобил „***“, фактура № 2000234681/22.03.2022г. за стойността на ремонта, извършен по отношение на лек автомобил „*** ***“ за отстраняване на уврежданията- резултат от ПТП, преводно нареждане от 24.03.2022г. за извършено от ищеца плащане на сумата за ремонта в полза на правоимащото по застраховка „Каско“ лице.

Между страните не са спорни, а и от приобщените писмени и гласни доказателства, чиято доказателствена стойност в тези им части не е оспорена от страните, а и не се разколебава от останалите данни по делото, безпротиворечиво се установяват времето и мястото на настъпване на пътния инцидент- на 23.07.2021г., в гр. София, на кръстовището на ул. „* ***“ и ул. „***“, както и местоположението на лекотоварен автомобил „***“ и извършваната от водача му маневра, а именно ляв завой от ул. „* ***“, по която се е движил, 2 към ул. „***“, на която се е намирал лек автомобил „*** ***“ с рег. № СВ *** РА. В хода на производството от името на ответника не е оспорено и правнорелевантното обстоятелство, че поведението на водача, чиято деликтна отговорност ответникът е обезпечавал към датата на ПТП, е станало причина за пътния инцидент. Освен това, извод в този смисъл се формира и при анализа на приобщената доказателствена съвкупност- протокола за ПТП, съгласно скицата в който лекотоварен автомобил „***“ е извършвал ляв завой от ул. „* ***“ към ул.

„***“ в гр. София, при което е ударил намиращия се на ул. „Трояснски проход“ лек автомобил „***“; уведомление от водача на последния до ищеца за настъпило застрахователно събитие, в който се съдържа изявление на водача, че МПС „***“ навлязъл с ляв завой по ул. „***“, като поради наличие на спрели автомобили по тази улица нямало място за разминаване на двете МПС и лекотоварният автомобил се ударил в лек автомобил „***“, както и показанията на свидетеля Й. К. С. (които, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът счете за годни да послужат при формиране на правосъдната му воля по релевантните за разглеждания правен спор обстоятелства) - водач на лекотоварния автомобил, който изяснява, че на улицата, към която извършвал ляв завой, имало много паркирани автомобили, които се намирали от неговата лява страна, като и колата, която ударил, била спряна- с водача в нея, също от лявата страна на свидетеля. Изяснява, че завивайки наляво, не бързал, имал видимост към другия автомобил, но маневрата му била затруднена от факта, че управляваният от него товарен автомобил бил дълъг 6 метра, а същевременно, другият автомобил се намирал „точно на завоя“. Ето защо, при така установената фактическа обстановка, неоспорена в тази й част от името на ответното дружество, извършило освен това конклудентно извънсъдебно признание на пораждащия регресното вземане на ищеца фактически състав (в т. ч. наличието на причинна връзка между виновното противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, и настъпилия пътен инцидент), плащайки част от претендираната от ищеца сума преди образуване на производството, следва да се приеме за установено, че действително, поведението на водача на лекотоварния автомобил, изразяващо се в неупражняване на достатъчен контрол над МПС и несъобразяване на поведението му с конкретната пътна обстановка- наличие на паркирани автомобили по ул. „***“, както и на увредения лек автомобил на пътното платно на тази улица, освен несъответно на правно дължимото- нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал.

1 ЗДвП, е и в пряка причинно- следствена връзка с настъпване на пътния инцидент. Изводът в последния смисъл се явява обоснован и от техническа гледна точка съгласно неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговор на възложените задачи.

Спорният по делото въпрос се свежда до обстоятелството дали водачът на лек автомобил „***“ обективно е допринесъл за осъществяване на пътния инцидент, като, противно на правно дължимото съобразно нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, не се е движил найвдясно на пътното платно на ул. „***“, в какъвто смисъл са конкретните твърдения от името на ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, с които е обосновал възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, съставляващо съгласно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за редуциране на имуществената отговорност на делинквента, а с това и на обусловената от нея гаранционно- обезпечителна отговорност на застрахователя му.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на ангажираните по делото доказателства не е проведено пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределената от съда с доклада по делото доказателствена тежест на твърдението на ответника, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „***“ се е движил в противоречие с правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, тъй като дори и да се приеме, че към момента на удара лек автомобил „***“ се е намирал по средата на пътното платно- така, както това е изобразено в 3 инкорпорираната в протокола за ПТП скица на пътната обстановка, това обстоятелство само по себе си не води до извод, че водачът е допуснал нарушение на правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП (а още по- малко- че дори и да е било допуснато такова нарушение, същото обективно е допринесло за настъпване на удара), тъй като, както бе изяснено, и в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, и в показанията на свидетеля Й. С. се съдържат данни, че от дясната страна на ул. „***“ по посоката на движение на лек автомобил „***“ е имало паркирани автомобили, както и че ул. „***“ е тясна. При тази конкретика необосновано би било да се приеме, че движейки се по средата на пътното платно, водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, след като обективно се е движил възможно най- вдясно на пътното платно.

От друга страна, конкретно обоснованото в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на ПТП от водача на лекия автомобил не би могло да бъде прието за доказано и въз основа на показанията на свидетеля С., съгласно които към момента на удара лек автомобил „***“ е бил в спряно състояние, а не в движение, като се е намирал точно до десния бордюр по посоката си на движение. Показанията на свидетеля в последния смисъл по никакъв начин не биха могли да обосноват извод за доказаност в изискуемата от процесуалния закон степен- пълно и главно, че водачът на лек автомобил „***“ не е спазил изискването да се движи най- вдясно по ул. „***“- така, както това се поддържа в отговора на исковата молба.