Определение № 8098 от 04.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8098 гр. София, 03.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100505352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Софийска вода“ АД против Постановление за разноски от 10.03.2023 г., издадено по изпълнително дело № 20238510400544, по описа на ЧСИ М.П., с което е отказал да отмени постановление за разноски, в което е приета таксата по т.31 и по т.4 от ТТРЗЧСИ, както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като съгласно т.31 от ТТРЗЧСИ, за да бъдат възложени в тежест на длъжника допълнителни такси, следвало да бъде издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто липсвал.

На следващо място, незаконосъобразно била начислена и такса по т.4, тъй като такава се дължала, когато съобщението до длъжника е изпратено по пощата, а в случая обжалваното постановление било изпратено по електронен път, по имейл адрес на длъжника.

Сочи, че неправилно била начислена и приета за събиране и сума в размер на 10,91 лв. – 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и 5,91 лв. – за банкови преводи, без да бъде представен по делото нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер от страна на взискателя.

Моли постановлението от 10.03.2023 г. да бъде отменено поради неговата незаконосъобразност, както и да бъде отменена приетата такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за връчване на обжалваното постановление.

Взискателят „Г.С..Ч.“ ЕООД е депозирал становище в предоставения му срок, като сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за неоснователна и излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, като разгледа жалбата, прецени доводите на страните, както и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

1

Производството по изпълнително дело № 544 по описа на ЧСИ М.П. е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на адв. К.Б. против „Софийска вода“ АД за сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на М.Р.П., по молба на „Г.С..Ч.“ ЕООД, който въз основа на договор за цесия от 09.05.2022 г. е придобил вземането.

В представения договор за цесия е посочено, че адвокат К.Б. прехвърля вземането си, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист, но видно от представената по делото разписка № 0200014837549087 от 27.01.2022 г., е заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и такса в размер на 0.91 лв. от лицето Й.М.М. в полза на М.Р.П..

По делото е представена вносна бележка, от която е видно, че в полза на ЧСИ М.П. е заплатена сума в размер на 71 лв. – такса за образуване на изпълнително дело в размер на 66 лв. и 5 лв. такса за извършения банков превод.

На 16.02.2023 г. е изготвено постановление за разноски, като съдебният изпълнител е приел за събиране както такса за издаване на изпълнителен лист и за банков превод, така и такса в размер на 24 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника "Софийска вода" АД за посочване за какви действия е начислена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24, 00 лева и е поискан документът, въз основа на който са начислени, като е посочено, че в противен случай тези такси се оспорват. Оспорено е и събирането на такса за издаване на изпълнителен лист и банков превод за плащането й.

С постановление от 10.03.2023 г. съдебният изпълнител във връзка с молба, подадена от длъжника, е отказал да намали размера на приетите за събиране суми - за държавна такса и такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод, такса по т.31 в размер на 24 лв. с ДДС, както е и приел нова такса за събиране по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за връчване на настоящото постановление за разноски.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.

433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т.е, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

По разноските за такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи:

Разноските за издаване на изпълнителен лист са част от разноските в 2 изпълнителното производство, като това разрешение е възприето в трайната съдебна практика /в този смисъл например Определение № 617 от 16.12.2013 г., издадено по ч.гр.д.№ 6154 по описа на ВКС за2013 г./, доколкото изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. Производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, като изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнително производство. Разпоредбите за издаване на изпълнителен лист се намират в общите положения за изпълнителното производство, поради което разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Длъжникът по изпълнението дължи на взискателя и сторените от него разноски за банкови или други такси, свързани с плащането на дължимите държавни такси за издаване на изпълнителен лист и такси в изпълнителното производство, поради което жалбата по отношение на приетите разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатените от взискателя банкови такси, следва да бъде оставена без уважение.

По разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ.

В разпоредбата на т. 31 ТТРЗЧСИ са изброени примерно допълнителните разноски, като разходи за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи и др. Според т. 31, ал. 2 ТТРЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В настоящия случай частният съдебен изпълнител не сочи конкретни разходи, за които е начислена таксата, както и не представя документи за заплащане на такива разноски от негова страна, поради което постановлението в тази част следва да бъде отменено.

По разноските по т. 4 ТТРЗЧСИ

Според разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/. Съдът намира, че такса по т. 4 ТТРЗЧСИ се начислява в случаите, при които е било необходимо изпращането на посочените в разпоредбата документи, посредством използването на пощенски или куриерски услуги, които несъмнено са свързани както с организиране на човешки ресурс по подготвяне и предаване на книжата, така и в заплащането на разходи на съответния оператор. Връчването на книжа на ЧСИ по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на електронната поща на длъжника не може да се приравни на изпращането му по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата, поради което за това действие такса не се дължи.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде отменено постановлението за разноски от 10.03.2023 г., издадено по изпълнително дело № 20238510400544, по описа на ЧСИ М.П., с което същият е отказал да отмени постановление за разноски в частта, в която са приети за събиране такса по т.4 и такса по т.31 от ТТРЗЧСИ, а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ постановление от 10.03.2023 г. на съдебен изпълнител М.П. рег. № 851 КЧСИ, по изпълнително дело № 20238510400544, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя "Софийска вода" АД за изменение на постановление за разноски от 16.02.2023 г. в частта, в която е определена като дължима такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24, 00 лева, както е и приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ в размер на 12, 00 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4